Решение № 7300 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2010 г.

Решение № 7300 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Румяна Стефанова Маринова, жив. в гр. Русе, за отмяна на влязло в сила решение № 1897/15.02.2010 г. по адм. дело № 6218/2009 г. на ВАС поради противоречието му с решение № 3921/12.04.2006 г. по адм. дело № 11867/2005 г. на ВАС на основание чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът по молбата - кметът на община Русе, в писмено възражение поддържа, че между двете решения няма противоречие. Заинтересованата страна - Марин Стоянов Маринов, не взима становище. Искането е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК, от надлежни страни, поради и което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е оставил в сила решение № 9/11.03.2009 г. по адм. дело № 637/2008 г. на АС - Русе, с което е отхвърлена жалба на Румяна Маринов против заповед № РД01/4322/19.11.2008 г. на кмета на община Русе. С решение № 3921/12.04.2006 г. по адм. дело № 11867/2005 г. на ВАС е отменено решение № 422/16.11.2005 г. по адм. дело № 347/2005 г. на РОС и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд. По него предмет на първоинстанционен съдебен контрол е била заповед № РД-01-744 от 13.04.2005 г. на кмета на община Русе. И двете заповеди са за прекратяване на наемно правоотношение между общината и Маринова и семейството и за едно и също жилище, но втората заповед се базира и на нови факти - доходи съгласно служебни бележки от 2008 г. Предмет на контрол в двете производство са различни административни актове, издадени по повод различни факти. Освен това второто противопоставено от молителката решение не слага край на производството със сила на присъдено нещо, а само отменя решение на първоинстанционен съд и връща за ново разглеждане. Другото представено като писмено доказателство от касаторката решение на втората касация не е визирано в молбата за отмяна. Липсва идентитет на предмета на спора, както и противоречиво негово решаване. Не е налице отменителното основание на чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия