Решение № 5967 от 6.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Йорданов от гр. Златоград, чрез процесуален представител адв. Захариева срещу решение 200/11.07.2022 г. постановено по адм. дело 122/2022 г. от Административен съд Смолян , с което е отхвърлено оспорването му против заповед чр-136 /27.04. 2022 г. на Главния директор на ГД Охрана/ГДО/ към Министерство на правосъдието /МП/. В касационната жалба и в писмената защита на процесуалния представител на касатора, се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба, в писмената защита и се поддържат в съдебно заседание от адв. Захариева . Претендира се присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ГДО, чрез пълномощника му служител с юридическо образование Иванова , оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно разноските, претендирани от касатора и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Смолян е образувано по жалба, подадена от Ф. Йорданов срещу заповед чр-136 /27.04. 2022 г. на Главния директор на ГДО, с която на основание чл.393,ал.2 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/,чл.194,ал.2,т.4 и чл.197,ал.1,т.6, във връзка с чл.203,ал.1,т.13;чл.204,т.3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/;чл.9,ал.3 ,т.15 и ал.5 от Правилника за устройството и дейността на ГДО, при спазване изискванията на чл. 195 и чл.206 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши инспектор- сътрудник по охраната I степен- оперативно -дежурна част в Областно звено Охрана- Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със Заповед З-296 от 08.02.2022 г. на Главен директор на ГДО е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал.2 от ЗМВР срещу младши инспектор Ф. Йорданов за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители. Дисциплинарното производство е образувано въз основа на справка 582/27.01.2022г. относно извършена проверка по Заповед 3-56/20.01.2022г., в която са изнесени данни за това, че на 15.01.2022г.,в 05,35 часа на пътното платно в близост до кафе- машина, разположена на стената на Съдебната палата- Кърджали, откъм улица Булаир , младши инспектор Йорданов сътрудник по охраната в областно звено Охрана е намерил чанта. При потърсване на чантата от страна на собственика й- Н. Узунов в 05,53 часа държавния служител е върнал чантата само с документите в нея, като е задържал парите в себе си. По- късно парите са върнати на собственика. Въз основа на жалба на Н. Узунов е образувана преписка с вх. 194700-1176/ 2022г. по описа на РУ-Кърджали, като с постановление от 08.02.2022г. на Районна прокуратура -Кърджали е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление. В хода на дисциплинарното производство младши инспектор Йорданов е бил подпомаган от адвокат и е дал писмени обяснения. Дисциплинарноразследващият орган е приключил дисциплинарното производство в срок, за което е изготвил справка за резултатите от проведеното дисциплинарно производство рег. 1626 от 23.03.2022 г., в която подробно са изложени установените факти и обстоятелства във връзка с извършено от Ф. Йорданов на 15.01.2022 г., тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, поради което и със становище с рег. 1762 /28.03.2022г. предложено на дисциплинарно наказващия орган да наложи на Йорданов най -тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Последният е издал и оспорената пред инстанцията по същество заповед за прекратяване на служебното правоотношение. При разглеждане на спора по същество Административен съд Смолян е установил, че обжалваният административен акт е фактически и правно обоснован, издаден е от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му определени по закон, и съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е отхвърлил, като неоснователно възражението на жалбоподателя, че актът е нищожен , поради липса на материална компетентност. Обоснован е изводът на съда, че наказанията по чл.197 ЗМВР, съгласно нормата на чл.204 с. закон по отношение служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР, а именно Главния директор на ГДО. Неоснователно е и касационното твърдение, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, т. к. същият е оформен в писмена форма, в него ясно са посочени не само фактическите и правни основания за издаването му, но са посочени и всички действия, извършени от ДНО във връзка със събиране на доказателства в хода на дисциплинарното производство. Съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано и водено, съгласно правилата на ЗМВР. На държавния служител е дадена възможност да участва в дисциплинарното производство и да бъде представляван от адвокат, да даде обяснения, да представи доказателства и възражения, да се запознае с доказателствата. Не може да бъде споделено твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на административно производствените правила свързани със състава на дисциплинарноразследващия орган/ДРО/. Действително, видно от събраните по делото доказателства членовете на ДРО са същите лица, извършили назначена предварителна проверка по случая. Възражението на касатора , че е допуснато нарушение на чл.37 от Правилата за организация на дейността по установяване на дисциплинарни наказания, съдът намира за необосновано. Съгласно същата предложените участници за ДРО по възможност следва да не са участвали в извършвани предварителни проверки. Касае се за правна възможност, а не императивно изискване, което органът е бил задължен да спази относно състава на комисията или разследващия орган. Следователно, не е допуснато нарушение със назначаването на членове на дисциплинарно-разследващия орган. Нито се сочат нито са събрани доказателства за предубеденост и пристрастност на членовете на ДРО, съмнения за компетентност в областта , предмет на дисциплинарното производство. Както правилно приема решаващия съд в акта са описани конкретно извършените от Йорданов дисциплинарни нарушения и обстоятелствата, при които са осъществени, събрани са доказателства, които ги установяват. В резултат съдът е приел оспорваният акт за обоснован и издаден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което е отхвърлил предявеното оспорване на младши инспектор против заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение . Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е извел законосъобразни изводи, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в законоустановената форма при спазване на процесуалния и материалния закон, което от своя страна е обосновало наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на младши инспектор Ф. Йорданов. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът необосновано е приел оспорвания акт за отговарящ на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно е прието, че актът е издаден в изискуемата писмена форма и в него са посочени изискуемите реквизити от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР нарушителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, което квалифицирано дисциплинарното наказание като правилно наложено. Неоснователно е и твърдението, че в оспорваната заповед административният орган не е посочил с какво точно е уронен престижа на службата и с какви доказателства е установено това. Съдът от първата инстанция подробно е обсъдил събраните в административното производство доказателства писмени и гласни, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и е стигнал до обоснования извод, че Йорданов е извадил парите от намерената чанта, държал ги е в себе си известно време,съзнателно заблуждавайки както притежателят им, така и дошлите на място полицейски служители - действия правилно квалифицирани от ДНО като нарушение на етичните норми, конкретно описани, на почтеност- морално и пристойно поведение , при спазване принципа на отговорност, като служителят изпълнява задълженията си в услуга на обществото , пазейки доброто име на институцията и не допуска поведение в разрез с добрите нрави. Поведението на държавния служител е станало известно на служителите в МВР, на органите прокуратурата, независимо от факта, че досъдебно производство в случая не е било образувано поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Такова поведение уронва престижа на институцията, която Йорданов представлява, и е несъвместимост , а не просто нарушава, етичните правила за поведение на държавните служители в ГДО. Деянието правилно е било квалифицирано като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Конкретното деяние е от такова естество, че реално застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в охранителните структури в Министерство на правосъдието, т. к. е станало достояние на други лица, което се отразява негативно върху авторитета на институцията. Затова наложеното наказание "уволнение" кореспондира на извършеното нарушение (вж. мотиви на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, постановено по ТД 4/2007 г.). Необосновано се твърди, че административният орган е наложил наказанието без да отчете всички относими към личността на извършителя обстоятелства. Изрично в текста на оспорвания акт е посочено, че са оценени събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При постановяване на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е допуснал релевираните от касационния жалбоподател оплаквания. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорената заповед съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед изхода на спора ответникът по касация има право на разноски, в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,