Решение № 5865 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15498/2009 г.

Решение № 5865 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15498/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Председник" ЕООД с. Згориград, ул. "Буковлък" № 4, представлявано от управителя Христо Николов Цветков, против Решение № 489 от 26.10.2009 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 465 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 060800545/4.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Враца, потвърден с Решение № 227/5.06.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 09.2007 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 20 000 лв. и са начислени лихви в размер на 3 916,71 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради несъобразяване, че процесните задължения са определени за трети път след данъчна проверка, приключила с акт за прихващане и възстановяване АПВ № 1397/20.12.2007 г. /при което данъчен кредит е признат/ и след извършването на друга ревизия, приключила с Ревизионен акт № 800226/18.08.2008 г. Съдът не съобразил и материалния закон, съгласно който не следва да се отказва данъчен кредит при издаване на данъчна фактура преди периода на възникване на данъчното събитие, ако то действително е осъществено впоследствие /в случая - в следващия данъчен период/, като данъчният субект дължи само лихва върху сумата на преждевременно ползвания данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и на РА в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, я оспорва по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съдът съобрази следното: Фактите по делото са били безспорни и са следните: Отказан е данъчен кредит по фактура № 7/28.09.2007 г. с издател "Трейд Моторс" ЕООД за продажба на лек автомобил "Мерцедес МЛ 280 ЦДИ". ДДС е начислен за м. 09.2007 г., плащането по фактурата е извършено на 24.10.2007 г., а на 31.10.2007 г. продавачът е придобил собствеността на автомобила по договор за финансов лизинг и го е прехвърлил с писмен договор с нотариална заверка на подписите на ревизираното лице, което го е регистрирало в КАТ през м. 11.2007 г. Съдът е потвърдил изводите на органите по приходите, че към момента на издаване на фактурата не имало облагаемо данъчно събитие, поради което за получателя по нея не е възникнало право на данъчен кредит за процесния данъчен период. Неоснователно е касационното оплакване за издаване на процесния РА от некомпетентен орган поради влязъл в сила АПВ, с който процесната сума на непризнат данъчен кредит е призната на ревизираното лице. АПВ е издаден на 20.12.2007 г., при новата редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, позволяваща изрично ревизиране по общия ред на данъчни периоди, за които е извършена проверка, приключила с влязъл в сила АПВ. Останалите оплаквания в касационната жалба са частично основателни. Според настоящия съдебен състав, следва да бъде споделено становището на Изп. директор на НАП, изразено в указание № 24-00-47/8.11.07 г. /т. 2.2./, че ако данъчното събитие е настъпило след издаването на данъчната фактура, но преди издаването на индивидуален административен акт, с който правото на данъчен кредит е отказано, последващото настъпване на данъчното събитие валидира издадената фактура, защото с настъпването на събитието са налице кумулативно изискваните за признаване на данъчен кредит на получателя - данъчна фактура и осъществено данъчно събитие. В случая, безспорно е установено реалното извършване на доставката в следващия данъчен период на този на издаване на фактурата, както и начисляването на ДДС от доставчика. Точно последното обстоятелство, съчетано с потвърждаване на отказа на право на данъчен кредит на получателя, би довело до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет - основен за Общностната система на облагане с ДДС. Поради това, първоинстанционното решение следва де се отмени в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 20 000 и са начислени лихви в размер над 240,09 лв. и вместо него да се постанови друго, с което по жалба на ревизираното лице РА бъде отменен в посочената част. Последната сума на задължението за лихви следва да остане в сила като размер на законната лихва върху главницата на преждевременно ползвания данъчен кредит за един данъчен период /при основен лихвен процент на БНБ за периода 4,09 + 10 пункта/. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 9,32 лв. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора разноски за двете съдебни инстанции в размер на 992,93 лв., в зависимост от уважената част на жалбата. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,