Решение № 3233 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал.4 от Закон за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет при условията на § 23, ал.2 ПЗР ЗИД на Конституцията на Република България, подадена чрез юрк. С. Арсов против решение 11444/22.11.2023 г., постановено по адм. дело 2785/2023 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отменено решение по т.3 от протокол 6 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023 г. и потвърдената с него заповед 2195/18.10.2022 г. на административния ръководител председател на Районен съд гр. Пловдив за наложено на съдия Т. Маслинкова дисциплинарно наказание забележка по чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли се отмяната му и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът - Административен ръководител - Председател на Районен съд гр.Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Т. Маслинкова, в писмен отговор и чрез процесуалния й представител - адв. З. Стефанова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.323, ал. 4 ЗСВ и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отменя по жалбата на Т. Маслинкова, съдия в Районен съд гр.Пловдив решение по т.3 от протокол 6 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023 г. и потвърдената с него заповед 2195/18.10.2022 г. на административния ръководител председател на Районен съд гр.Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание забележка по чл. 308, ал.1, т.1 във вр. с чл.307, ал.1 и ал.3, т.2 от ЗСВ за бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 17630/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в, като не се е произнесла в предвидените в ГПК срокове по направени искания за привременни мерки, както и с това, че с действията си е довела до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 6266/2022 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ІІ бр. с-в, а именно прекратяването му предвид изпратено писмо, описващо предмет и страни по гр.д. 17630/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в, което не отговаря на действителните страни и предмет по делото. За да отмени оспорения акт на ВСС и потвърдената с него заповед на административния ръководител на Районен съд гр.Пловдив, тричленният състав на Върховния административен съд приема, че както Съдийската колегия на ВСС, така и административния ръководител на Районен съд гр. Пловдив не са диференцирали точно периода на бездействие, посочвайки, че той е 8 месеца и две седмици. Излага, че от този период е следвало да бъдат извадени календарните дни, надвишаващи три месеца, през които привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е бил в отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск. Сочи, че по тези обстоятелства никой от дисциплинарнонаказващите органи не е събирал доказателства и те са останали неизяснени в дисциплинарното производство. Посочва, че предвид, че част от фактическия състав на нарушението е бездействие, неустановяването на точната продължителност на периода за неговото осъществяване, което неминуемо рефлектира върху точното прилагане на материалноправните разпоредби при определяне на наказанието се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва, че не е без значение и факта, че гр.д. 17630/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив повече от два месеца е било в Окръжен съд Пловдив във връзка с обжалване на прекратителното определение по главния иск и по-късно във връзка с постъпила жалба за бавност. Съдът приема за спорен изводът на административния ръководител на Районен съд гр.Пловдив, че от осъществената от съдия Маслинкова правораздавателна дейност се е достигнало до лишаването на родителите (страни по споровете) от лични контакти с тяхното дете бащата за повече от 6 месеца, а майката, поради невъзможност да пътува с детето до обичайното му местоживеене почти година. Сочи, че основният фактор за възникналите проблемите на родителите в общуването с малолетния Б. са самите родители. Излага, че дефицитите в техните човешки взаимоотношения са основната причина за това детето им да расте в подобна среда. Съдът приема, че по исканията за привременни мерки не е насрочено открито съдебно заседание с призоваване на страните, но всяка една от молбите е била администрирана. Излага, че поставените резолюции и издадените разпореждания са били в срок от 2 до 4 дни по всяко от исканията, поради което сочи, че е било налице произнасяне. Тричленният състав излага, че решението на магистрата, че не следва да насрочва заседание, докато не се извършат други процесуални действия е основано на вътрешното му убеждение за прилагане на нормите на ГПК и не подлежи на дисциплинарен контрол. Съдът е приел за изцяло несъставомерно вмененото нарушение по второто основание, посочено в заповед 2195/18.10.2022 г. на административния ръководител на Районен съд гр.Пловдив - действия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.дело 6266/2022 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив. Сочи, че съдебният състав по гр. д. 6266/2022 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив е имал правомощието и задължението да изследва наличието на отрицателната процесуалната предпоставка по упражняване правото на иск (чл. 126, ал.1 ГПК) и едва тогава да пристъпи към прекратяването на това производство, поради което приема, че не може да се вмени на съдия Маслинкова забавяне на производството по това дело. Посочва, че не на последно място значение за преценка незаконосъобразността на оспорените актове имат и пропуските при изследване въпроса за натовареността на съдия Маслинкова, предвид, че дисциплинарнонаказващите органи са се задоволили да анализират разгледания от нея брой дела, съпоставяйки го с този на останалите съдии, работещи в Брачно отделение на Районен съд гр. Пловдив като приема това за неточно, както от гледна точка сложността на споровете, висящността на делата, така и с оглед фактически положения за процесния период труд съотнесен като работни дни към решените правни спорове. По тези съображения съдът прави заключение за материална незаконосъобразност на решение по т.3 от протокол 6 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.02.2023 г. и потвърдената с него заповед 2195/18.10.2022 г. на административния ръководител председател на Районен съд гр.Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание забележка на съдия Т. Маслинкова. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и потвърдената с него заповед 2195/18.10.2022 г. на административния ръководител председател на Районен съд гр.Пловдив, с която на ответника Т. Маслинкова, в качеството й на съдия в Районен съд гр. Пловдив е наложено дисциплинарно наказание забележка", за извършено дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.2 Закона за съдебната власт (ЗСВ) - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, във вр. с ал.2 на чл. 307 ЗСВ - виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. За ангажиране на предвидената в ЗСВ дисциплинарна отговорност на магистрат е необходимо виновно неизпълнение на служебните му задължения, по смисъла на цитираната разпоредба на чл.307, ал.2 във вр. с ал.3 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на магистрата, като неизпълнението на тези му задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата му. Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на съда, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неточно прилагане на материалноправните разпоредби. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на съдия Маслинкова е необходимо установяване от фактическа страна на деянието, което в случая се изразява в бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 17630/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в, и в действия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 6266/2022 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ІІ бр. с-в, като от обективна страна следва да се докаже противоправността на тези деяния, а от субективна страна, че е налице вина на дееца. Правилни са изводите на съда, че представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила неустановяването на точната продължителност на периода на бездействие. В заповедта е посочено забавяне на произнасянето за период от повече от шест месеца като се сочи, че от първоначалното искане за постановяване на привременни мерки 06.01.2022 г. до самото им постановяване на 14.09.2022 г. са изминали осем месеца и една седмица. В касационната си жалба касаторът сочи, че: от доказателствата по делото безспорно е установено, че искането подадено на 06.01.2022 г. от ищцата не е било разгледано до 09.03.2022 г. на която дата страната е оттеглила исковете си, като продължителността на забавянето е два месеца . При тези твърдения касаторът счита, че началният момент на бездействието е 09.01.2022 г. три дни след подаването на молбата като не е ясно как е определен този начален момент и въз основа на какво законово основание. От хронологията на събраните по делото доказателства се установява, че по исканията за привременни мерки всяка една от молбите е била администрирана като съдия Маслинкова е поставяла резолюции и разпореждания по тях в срок от 2 до 4 дни по всяко от исканията, като правилно съдът приема, че е налице произнасяне. Законосъобразен е изводът на съда, че решението на магистрата да не насрочва заседание докато не се извършат други процесуални действия е основано на вътрешното му убеждение за прилагане на нормите на ГПК, поради което не подлежи на дисциплинарен контрол. В ГПК, както правилно е приел съдът, няма предвидени срокове за насрочване на заседание за определяне на привременни мерки, когато такова искане е направено не по време на съдебно заседание, а с отделна молба. Посоченият в ГПК срок по чл. 323, ал.2 касае случаите, когато искането е направено в съдебно заседание и възникне необходимост от събиране на допълнителни доказателства и в случая е въпрос на тълкуване дали този срок се отнася и за случаите, в които искането е направено с отделна молба, извън съдебно заседание, но до съответното му решаване не може да се носи дисциплинарна отговорност поради различното тълкуване на закона от различните магистрати. Произнасянето на съдията-докладчик в рамките от 2 до 4 дни с резолюции и разпореждания по направените искания при докладване на делото, но ненасрочването му в съдебно заседание в никакъв случай не представляват действия, които неоправдано забавят производството по процесното гр.дело, за което има и други извън съдията Маслинкова причини, за бавното му движение и които не са обсъждани нито в заповедта, нито в решението на Съдийската колегия на ВСС, с което същата е потвърдена. Поради това правилни са изводите на тричленният състав, че в случая освен, че не е посочена точната продължителност на периода на бездействие, с което са нарушени административнопроизводствените правила, не е налице и проявено бездействие от страна на съдия Маслинкова по гр.д. 17630/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в, с което да е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ. Тричленният състав е обосновал правилни изводи, че тези действия, са част от правораздавателната дейност на съдията-докладчик, почиващи на неговото вътрешно убеждение и на закона. Актовете, които съдията издава по конкретно дело, са функция на правораздавателната власт с която разполага за разрешаване на съответния правен спор и именно поради това не може да се поддържа, че осъществявайки тези си правомощия съдията допуска дисциплинарно нарушение. Поради това и действията на ответника Маслинкова, с които правораздава, прилагайки правото, такова каквото е според нейното вътрешно убеждение и закона, не обективира инкриминираното нарушение. В случая за да се ангажира дисциплинарната отговорност на съдия Маслинкова за неизпълнение на служебни задължения под формата на бездействие по едно гражданско дело - гр.д. 17630/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, с което неоправдано е забавено производството му, което е квалифицирано от административния ръководител като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ следва бездействието по това производство да е в кумулативна връзка с неоправданото забавяне каквото в случая както правилно е приел тричленният състав не е налице. Настоящият касационен състав споделя изцяло и доводите на първата инстанция по отношение на твърдяното второ нарушение, изразяващо се в действия, довели до неоправдано забавяне на производство по гр.д. 6266/2022 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ІІ бр. с-в, а именно до прекратяването му. В мотивите на обжалваното решение, съдът ясно сочи, че намира посоченото в заповед 2195/18.10.2022 г. на административния ръководител на Районен съд гр.Пловдив нарушение за изцяло несъставомерно. Тричленният състав е обсъдил правилно и това вменено на съдия Маслинкова нарушение и се е произнесъл, че същото е несъставомерно, тъй като решението на съдийската колегия на ВСС е напълно неясно по отношение на въпроса дали се съгласява с констатациите на Комисията за липса на дисциплинарно нарушение при издаване на писмо, изх. 30520/23.08.2022 г., с което съдия Маслинкова е удостоверила неверни факти по гр.д. 17620/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, І бр. с-в или потвърждава изцяло заповедта на административния ръководител на Районен съд гр.Пловдив. По изложените съображения като е достигнал до същите изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Поради липса на елементите от състава на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ, оспореното решение на ВСС и потвърденото с него наказание забележка по заповедта на административния ръководител-председател на Районен съд гр.Пловдив, са правилно отменени. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, осъществил процесуалното представителство на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата следва да се осъди Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет при условията на § 23, ал.2 ПЗР ЗИД на Конституцията на Република България, да заплати на адв. З. Стефанова, съдружник в Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници , сумата 1000 лв., определена на основание чл. 8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващо адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия