Решение № 8293 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2011 г.

Решение № 8293 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Проджеко България" АД с адрес за кореспонденция гр. Варна, сграда на "Домостроене инженеринг" АД, ет. 4, представлявано от управителя Масимо Ботони, против Решение № 1744 от 11.07.2011 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 4026 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 03251000105 от 13.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 867 от 18.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и 12.2008 г. и м. 01, 03 и 04.2009 г. общо в размер на 27 749,33 лв. по фактури на "А. М. О. К." ЕООД, документиращи доставки по "почистване, бластиране и боядисване, корпусна и заваръчна работа" и в тази на определения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 6 380,47 лв. главница и съответни лихви поради увеличаване на финансовия резултат за периода със стойността по фактурите на посочения доставчик, издадени в този период. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на доказателства за реални доставки по процесните фактури, необсъждане на представените от ревизираното лице доказателства и несъобразяване на задължителна съдебна практика на Съда по правата на човека и Съда на Европейския съюз. Неправилно ревизираното лице е наказано с отказ на право на данъчен кредит поради неоткриване на прекия доставчик и непредставяне на доказателства от негова страна. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Филева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Спорът е бил по реалността на доставките по фактурите на пряк доставчик с посочения предмет като първа предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, съответно - като основание за признаване на разходи по тези фактури за данъчен период 2008 г. При ревизията доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес и не е представил поисканите му доказателства във връзка с реалността на доставките. Установено е, че е дерегистриран по ЗДДС по инициатива на приходните органи след издаване на фактурите поради наличие на задължения по ЗДДС в особено големи размери. Фактурите са отразени в справки-декларации, дневници за продажби, не е спорно плащането по тях на данъчната основа и ДДС от страна на ревизираното лице. В ревизионното производство жалбоподателят е представил Договор за изработка от 01.08.2008 г. и приемо-предавателни протоколи към всяка една от спорните фактури, подписани от РЛ и доставчика. Същите доказателства са представени и при оспорването на РА по административен ред. Нито в Ревизионния доклад, нито в мотивите на РА, нито в потвърждаващото РА Решение на директора на Д "ОУИ" тези доказателства са обсъдени. Прието е бланкетно, че поради неоткриване на доставчика, не са представени достатъчно доказателства за реалност на доставките на процесните услуги. В съдебното производство по оспорване на РА, при приемане на административната преписка тези доказателства не са оспорени. Първоинстанционният съд също, не само, че не е обсъдил въпросните доказателства, но е приел, че приемо-предавателни протоколи не са представени от доставчика, поради което доказателства за реалното изпълнение на услугите не са представени. Представените от ревизираното лице още в ревизионното производство договори и приемо-предавателни протоколи са частни свидетелстващи документи, които не притежават материална доказателствена сила и следва да се преценяват с оглед на всички събрани доказателства. Основателно е касационното оплакване, че обстоятелството, че доказателствата не са представени от прекия доставчик не ги лишава от качеството им на писмени доказателства, които следва да бъдат обсъдени. Без коментар от страна на съда са останали установените при ревизията факти, че ревизираното лице е предимно износител на метални конструкции по възложени от фирма-майка поръчки на метални конструкции, редовен получател по вътреобщностни придобивания на материали и суровини, свързани с независимата му икономическа дейност, както и спорните въпроси дали прекият процесен доставчик разполага с кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Съдът е приел също, че плащането на данъчната основа и ДДС по фактурите не е доказано, въпреки че този факт е бил безспорен и посоченото плащане е потвърдено и с неоспореното прието по делото заключение на вещо лице. Мотивите на съдебното решение съдържат възпроизвеждане на приложимите за случая нормативни текстове и бланкетно повтаряне на изводите на органите по приходите без никакъв конкретен анализ на представените доказателства. Изложеното налага извод, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради нарушаване правото на защита на жалбоподателя и това пречи за ефективен касационен контрол на оспорения съдебен акт. Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение