Решение № 1264 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6098/2007 г.

Решение № 1264 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6098/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, ДВ, бр. 59/07 г. Образувано е по касационни жалби на Т. М., Л. М. и Н. М. (като наследници на първоначалния ищец Б. М.) и на "П" О., гр. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана (ОС) по гр.д. № 193/05 г. в различни негови части. Касаторите - физически лица обжалват въззивното решение в частта, с която делбата на процесния имот - сграда в гр. Лом, е допусната с тяхно и на община Лом участие, при дял за общината 1/3 ид.ч. С оплаквания за неправилност - незаконосъобразност - на решението, искат отмяната му и допускане делбата на имота само между съделителите - физ. лица. "П" О. обжалва въззивното решение в частта, с която дружеството, претендиращо че е собственик на част от имота, не е допуснато да участва в делбата. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, но допустима е само тази на физическите лица. Дружеството - касатор не е обжалвало първоинстанционното решение, с което не е допуснато да участва в делбата и затова не може да обжалва въззивното решение, постановило същото. Жалбата на "П" О. следва да остане без разглеждане като недопустима. ВКС на РБ, като разгледа по реда на чл. 218е от ГПК жалбата на касаторите - физ. лица, намира следното: С обжалваното въззивно решение е допусната делба на двуетажна масивна жилищна сграда в гр. Лом, описана по делото и в решението, със застроена площ от 169 кв.м. между съделителите - физически лица и община - гр. Лом при квоти: по 1/9 ид.ч. за всяко от шестте физически лица и 1/3 ид.ч. за общината. Прието е, че физ. лица са собственици на отредената им квота по наследство и реституция на осн. ЗВСОНИ, а общината - на основание съдебна делба по гр.д. № 142/58 г., извършена с наследниците на В. В., по силата на която и на ЗОбС придобила тяхната 1/3 ид. част от имота. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: Не се спори и е установено по делото, че касаторите - физически лица са наследници на Е. М., поч през 1964 г. Останалите съделители - физ. лица са наследници на нейния брат Б. Двамата по наследство от баща им Т. В. са притежавали по 1/3 ид.ч. от процесната сграда. Частта на Е. М., като отчуждена по ЗОЕПНС, е възстановена на наследниците й на осн. чл. 1 от ЗВСОНИ. Частта на Б. В., като конфискувана с присъда от 2.04.1945 г. по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в С. война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея, е възстановена на наследниците му - съделителите Л. Х., З. М. и Б. З. на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ. Частта на последното от трите деца на Т. В. - В. В., не е била отчуждена или отнета в хипотеза на реституционен закон. За сградата е проведена съдебна делба по гр.д. № 142/58 г. на РС - Лом, между наследниците на Вл. В. и ГНС - Лом, по силата на която тази неотчуждена 1/3 ид.ч. е получена в собственост от държавата чрез ГНС - Лом, а след това - от община Лом, като обект от общинската инфраструктура (административна сграда - АДС № 697/87 г.). При тези данни обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че съделителите - физ. лица са собственици на отнетите от наследодателите им по посочения по-горе начин и възстановени с рестуционния закон общо 2/3 ид. части от имота. Останалата неотчуждена и съответно - неподлежаща на реституция 1/3 ид. част от имота принадлежи на общината, по силата на извършената делба, § 7 от ЗМСМА от 1991 г. и ЗОбС от 1996 г. Жалбата на касаторите - физ. лица е неоснователна. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.