Решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г.

Решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационните жалби на [община], представлявана от кмета М. К., приподписана от адв. Й. Ч., и на третото лице помагач на страна на общината [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Благоевград, представлявано от управителя В. А., чрез адв. Й. Ч., против решение № 2134 от 18 октомври 2017 г., постановено по гр. д. № 1662/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 6400 от 9 декември 2016 г., постановено по гр. д. № 110/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Благоевград, сумата от 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от счупването на тибията (голям пищял), закрито дясно, претърпени вследствие на инцидент, станал на 25.12.2014 г. на път в [населено място], общ. Г., при извършване на ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част решението е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато, за да се провери дали е допуснато противоречие със задължителната практика на ВС по въпроса по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на неимуществените вреди по справедливост кои конкретно обективно съществуващи обстоятелства следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за телесни увреждания. Според постановките, дадени от Върховния съд в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Относно обстоятелствата, които следва да се съобразяват от съда при телесните увреждания, ВС сочи характера на уврежданията, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изброяването е примерно и неизчерпателно, като се подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Тези насоки са възприети и доразвити в практиката на ВКС. Предвид необходимостта според принципа за справедливостта в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие, в решение № 390 по гр. д. № 920/2011 г., ІV г. о., ВКС сочи, че следва да се съобразят претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характера на увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли настъпили необратими увреждания или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата нараняването емоционална травма, доколко увреждането се е отразило на обичайния начин на живот на пострадалия и настъпили ли са ограничения във възможностите му за житейска реализация; в решение № 38 по гр. д. № 323/2012 г., ІІІ г. о., се приема и че съдът следва да вземе предвид продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. В последното решение още се подчертава, че справедливостта трябва да се почива на анализа на фактите по делото, защото макар дейността по оценяването й да е субективна, тя не е абстрактно понятие, а има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. Касационните жалби са частично основателни. Общинските пътища, какъвто е в случая процесният неасфалтиран път, на който е станал инцидентът, са публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, и ремонтът и поддържането им се осъществява от общините – чл. 31 от закона.