Решение № 3668 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2021 г.

Решение № 3668 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВРОКОМПАКТ" ЕООД, ЕИК [ЕИК], представлявано от управителя Н. Миленков, чрез упълномощения адв. Василева, срещу Решение № 1030 от 18.02.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 7889/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-2225-1200391-01/18.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта потвърдена с Решение № 907/16.06.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се като съществено нарушение на съдопроизводствените правила обстоятелството, че първоинстанционният съд е дал ход на делото в с. з. на 18.01.2021 г., при съществуващи процесуални пречки за явяване на заседанието, налични кумулативно, както по отношение на управителя на дружеството, така и по отношение на процесуалния му представител. Излагат се подробни доводи за нищожност на оспорения РА. По същество се твърди и незаконосъобразност на изводите на органите по приходите, споделени от съда, за липса на доставки. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и обявяване на нищожност на процесния РА и алтернативно – неговата отмяна. Претендират се разноски. С молба от 9.03.2022 г. се прави възражение за настъпила абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение на установените с РА публични задължения за ДДС за процесните данъчни периоди до м. 12.2011 г., включително, както и за установените публични задължения за корпоративен данък. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 452, 52 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Делото се разглежда за втори път пред касационната инстанция. С Решение № 9879/18.07.2018 г. по адм. д. № 2832/2018 г. на ВАС е отменено Решение № 262/11.01.2018 г. по адм. д. № 6450/2015 г. на АССГ, с което процесният РА е отменен в обжалваната част. Делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд с указания за приобщаване към доказателствения материал на том 1 от административната преписка и на липсващата Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К 1200391-091-1/18.09.2014 г., както и за обсъждане на доводите на страните и на всички събрани доказателства по време на ревизията и в съдебното производство. С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "ЕВРОКОМПАКТ" ЕООД задължения по ЗДДС в размер на 492 943, 66 лв. лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит и лихви в размер на 160 528, 96 лв., както и задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 109 397, 59 лв. и лихви в размер на 29 381, 52 лв. След изпълнение на указанията на касационната инстанция и анализ на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно. Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в даване ход на делото в с. з. на 18.01.2021 г., при съществуващи процесуални пречки за явяване на заседанието, налични кумулативно, както по отношение на управителя на дружеството, така и по отношение на процесуалния му представител. Същите обстоятелства са били налице и към 14.12.2020 г., поради което съдът е отменил определението си за даване ход по същество на делото и го е насрочил за 18.01.2021 г. При това положение на основание чл. 139, ал. 2 АПК, вр. § 2 ДР на ДОПК съдът законосъобразно и правилно не е уважил молбата за повторно отлагане на делото от същата страна и на същото основание. По отношение на доводите за нищожност на процесния РА, настоящият състав съобрази следното: В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че оспореният РА е издаден при извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1200391/02.10.2012 г., издадена от Т. В., на длъжност началник отдел "Контрол" в дирекция СДО при ТД на НАП. Определен е срок за извършване на ревизията до 3 месеца от връчване на заповедта, като последната е връчена на 12.10.2012 г. Тази заповед е изменена със ЗВР № 1300015 от 11.01.2013 г., издадена от С. В., на длъжност началник сектор дирекция СДО при ТД на НАП София, в качеството на заместник на Т. В., съгласно Заповед № 4061/5.07.2012 г. на директора на ТД на НАП София. Срокът за извършване на ревизията е изменен със ЗВР № 1300098/12.03.2013 г., издадена от Л. К., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-132/1.02.2013 г. на директора на ТД на НАП София. ЗВР № 1300098/12.03.2013 г. е издадена на основание Заповед № ЦУ-55 от 7.03.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, с която срокът за извършване на ревизията е удължен до 12.11.2013 г. Със Заповед № 1300051/16.10.2013 г., производството по извършване на ревизията е спряно, като впоследствие със Заповед № 1400209/14.07.2014 г. е възобновено. Със Заповед № Р-2225-1200391-020-04/23.07.2014 г. е определено ревизията да завърши до 8.08.2014 г. След което със Заповед № Р-2225-1200391-020-05/7.08.2014 г. е изменен обхватът на ревизията. Посочените заповеди са издадени от Л. К., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП София. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-2225-1200391-092-01/22.08.2014 г., срещу констатациите в който е подадено възражение с вх. № 2557-06-2191/3.11.2014 г., което е преценено като неоснователно. Ревизията приключва с РА № Р-2225-1200391-01/18.11.2014 г., издаден от Н. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, упълномощен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1200391-019-1/18.09.2014 г., издадена от Л. К. на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП София, оправомощена със Заповед № РД-01-132 от 1.02.2013 г. на директора на ТД на НАП София. Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в приложимата й редакция съгласно § 35, ал. 1 ПЗР ЗИД ДОПК от преди изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012 г., предвижда че органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде РА орган по приходите. Визираната разпоредба е императивна и като регламентираща компетентност следва да се тълкува само стриктно. Съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК, горестоящият орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Цитираните разпоредби са основание да се приеме, че преценката за компетентността на издателя на ЗОКО, а от там и за издателя на РА, е обусловена от идентитета на органа, възложил ревизията с органа, издал ЗОКО. Именно това е и спорният въпрос по делото, от който касаторът черпи своите доводи за твърдяната нищожност на РА. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства и въз основа на тях е формирал своите правни изводи. Всички относими и цитирани по-горе заповеди се съдържат в представената административна преписка и са анализирани от съда, като в резултат на това са формирани конкретни фактически изводи за релевантните факти и обстоятелства. На основание Заповед № РД-01-132/1.02.2013 г. на директора на ТД на НАП София Л. К., на длъжност началник отдел "Ревизии и проверки" в дирекция СДО при ТД на НАП София, е определена да издава заповеди за възлагане на ревизии, като тази й компетентност не е спорна по делото. Същевременно, тази заповед нито установява преназначаването на Т. Велева – органът възложил ревизията на друга длъжност, нито структурни промени, които биха й попречили да довърши производството. Тя не доказва, че кръгът от функциите, които са възложени на Велева като длъжностно лице са поети именно от Л. К.. Дори и да се приеме, че тя е била назначена на същата длъжност и въз основа на това е придобила качеството на орган, възложил ревизията, неправилно първоинстаницонният съд е приел, че издадената от териториалния директор Заповед № РД-01-132/1.02.2013 г. обосновава извод за компетентност на издателя на ЗОКО. В този акт не се съдържат никакви фактически основания, съдържащи се в хипотезата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на неприключилите ревизионни производства. По аргумент от по-силното основание, извлечен от чл. 7, ал. 4 ДОПК, преструктурирането на дирекции в ТД на НАП не може да се квалифицира като трайна невъзможност на компетентния орган по приходите. Не са налице доказателства, че органът, възложил ревизията, е бил в трайна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. В тези случаи, в своята практика ВАС е застъпвал становището, че горестоящият орган може да изземе правомощия от един орган по приходите и да ги възложи на друг само при наличието на някоя от визираните в чл. 7, ал. 3 ДОПК хипотези, като преназначаването от една длъжност на друга в рамките на приходната администрация не попада в понятието "трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения" по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, тъй като лицето не губи качеството си на орган по приходите. /Решение № 818/26.01.2016 г. по адм. дело № 6113/2015 г. на ВАС, Решение № 13914/19.12.2016 г. по адм. дело № 8843/2016 г. на ВАС, Решение № 5006 от 21.04.2017 г. по адм. д. № 10621/2016 г. на ВАС, Решение № 6601 от 29.05.2017 г. по адм. д. № 6333/2016 г. на ВАС и др. /. След като органът, издал ЗОКО не е идентичен с органа, възложил ревизията, то определянето на издателя на оспорения РА е извършено при липса на компетентност. В резултат на това РА е издаден от орган по приходите, който не е надлежно персонално оправомощен по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция, а липсата на материална компетентност на издателя на РА обуславя извод за неговата нищожност. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде прогласена нищожността на РА № Р-2225-1200391-01/18.11.2014 г. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски по представени списъци е основателно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,