Решение № 10984 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 679/2013 г.

Решение № 10984 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 679/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Галин Исаев против решение № 2711/06.11.2012 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2281/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 271104399/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна-ИРМ Добрич, потвърден с решение № 195/18.05.2012 г. на и. п. Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: 1. За ф. ДОО на осн. чл. 6, ал. 8 от КСО за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 2309,03 лв. главница и 2 976,75 лв. лихва; за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 2352,12 лв. главница и 1331,53 лихва; за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - 1056,90 лв. главница и 371,64 лв. лихва; 2. За ф. ДЗПО-УПФ на осн. чл. 6, ал. 8 от КСО за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 266,43 лв. главница и 343,64 лв. лихва; за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 691,80 лв. главница и 391,63 лв. лихва; за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. главница в размер на 406,50 лева и лихва в размер на 142,94 лв.; 3. Задължителни здравноосигурителни вноски на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за периода 2005 г. в размер на 489,21 лв. главница и 576,06 лв. лихва; за периода 2008 г. - 830,16 лв. главница и 241,19 лева лихва; за периода 2009 г. - 650,40 главница и 115,42 лв. лихва. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 760,80 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна, с променено наименование дирекция "ОДОП" - Варна не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява жалбата като допустима, но неоснователна. С РА, в частта, обжалвана пред административния съд, на ревизирания субект са определени за 2005, 2008 и 2009 г. задължения за осигуровки за ДОО. Констатациите са, че за посочените години лицето е декларирало само задължения за дължимите авансови осигурителни вноски. Лицето е такова, упражняващо свободна професия - адвокат. Не е подало декларация по чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ за започване на дейността и вида на осигуряването. Дължимите авансови вноски са внасяни чрез Адвокатска осигурителна каса - Шумен. Установено е, че съгласно ГДД за 2005 г., лицето е декларирало годишен осигурителен доход в размер на 20 056,40 лева при максимален годишен размер на осигурителния доход 15 600 лева и доход върху който са внасяни осигурителни вноски в размер 6719,11 лв. На осн. чл. 6, ал. 8 от КСО във вр. с чл. 2, ал. 4 от Наредбата е определен окончателният размер на годишни осигурителен доход в размер на 8880,89 лв., върху който е изчислена вноската за ДОО за довнасяне в определения размер за фонд "Пенсии" - 26 % или 2 309,03 лв. върху която е определена лихва, считано от 18.05.2006 г. до 30.11.2011 г. в размер на 2914,50 лева. По аналогичен начин е изчислена допълнителната осигурителна вноска за 2008 и 2009 години и лихвите върху тях. По същия начин, но съобразно установения размер на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване са определени като дължими окончателните вноски за 2005, 2008 и 2009 г. ведно с дължимата лихва върху тях, както и вноските за здравно осигуряване съобразно приложимия процент за съответните години. Административният съд след като е анализирал приложимите разпоредби от КСО /чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 8/, от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина /чл. 2, ал. 3 в редакцията, действаща до 31.12.2006 г., съответно ал. 4 в редакцията, действаща след това/ и ЗЗО /чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 42/. Въз основа на направения анализ е приел, че самоосигуряващите се лица, каквото лице е жалбоподателят са задължени да правят осигурителни вноски върху нормативно установен минимален размер на дохода съгласно Закона за бюджета на ДОО или върху избран от тях месечен осигурителен доход, който обаче не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със същия закон. Съдът е приел също така, че по силата на закона, самоосигуряващите се лица дължат окончателна осигурителна вноска върху годишния осигурителен доход, който се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на дейността и сбора от доходите, върху които са правени авансовите осигурителни вноски. Съдът е посочил, че освен окончателен размер на осигурителния си доход, самоосигуряващите се лица определят и такъв окончателен размер за здравното си осигуряване. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е внасял авансови осигурителни вноски за ДОО, но не е определил и декларирал и внесъл окончателната си осигурителна вноска за процесните години и окончателните си вноски за здравно осигуряване за същите години. Съдът е преценил, че с РА те са определени при правилно приложение на материалния закон и въз основа на данните от годишните му данъчни декларации за съответните години. Съдът е преценил като законосъобразен РА в обжалваната му част. Решението на административния съд е правилно. При постановяване на акта си, съдът не е допуснал процесуални нарушения и е приложил правилно материалния закон. Не може да бъде споделен доводът на касатора, според който дори в хипотезата, при която декларираният му годишен доход превишава максималният размер на определения със ЗБДОО за съответната година осигурителен доход, то за месеците, през които лицето не е реализирало доход, осигурителната вноска, респективно вноската за здравно осигуряване следва да се определи върху минималния месечен осигурителен размер. Подобно тълкуване не следва от разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, който говори за окончателни осигурителни вноски, изчислени върху годишен осигурителен доход, който обаче, по аргумент от изречение първо от посочената разпоредба, не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен размер на осигурителния доход за месеците от годината. Тоест, ако осигуреното лице има годишен доход, превишаващ определения по закон максимален размер на годишния осигурителен доход, то то следва да внесе осигурителна вноска върху последния независимо, че през някои от месеците не е реализирал доходи. Тълкуването на закона, направено от приходния орган и от съда е правилно. Жалбоподателят не е опровергал по реда на насрещното доказване определените с РА размери на дължимите осигурителни и здравни вноски, респективно на определената лихва за забава. При това положение, съдът обосновано и правилно е отхвърлил жалбата. Решението на съда като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд