Решение № 527 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6080/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Х. К. от гр.Пловдив чрез адв. К.Бончева срещу Решение 1536/16.02.2024г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. 344/2022г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от касатора срещу ОДМВР-Пловдив иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв, изразяващи се в стрес, притеснение,силна фрустрация,чувство на онеправданост и липса на перспектива и предвидимост, претърпени в резултат на незаконосъобразното задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му, представляващи административна дейност по чл.72 от ЗМВР, за времето от 15.00 ч. на 22.06.2016г. до 15.00 ч. на 23.06.2016г- първоначално в сградата на І-во РПУ-Пловдив, а от 03.00ч. на 23.06.2016г. в ареста на VІ- то РПУ- Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на основанията по чл.209, т.3 от АПК поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, при което искът на касатора да бъде уважен изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Л. Х. К., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представя молба по делото, с която прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител, депозирано от насрещната страна. Ответникът по касация, ОДМВР- Пловдив, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител гл.юриск.И.Пенкова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити съображения за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно , поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения : Л. Х. К. от гр. Пловдив е предявил до Окръжен съд Пловдив искова молба вх. 269384/16.11.2020г. срещу Прокуратурата на Република България и ОДМВР Пловдив, в която са съединени обективно и субективно искове по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, чл.2в от ЗОДОВ във вр. с чл.7 от Конституцията на РБ и чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за общата сума от 26 094, 45 лв, разбити по основания и претенции, посочени в исковата молба. С уточнение към исковата молба от 21.01.2021г. по описа на РС-Пловдив/ комуто делото е изпратено по компетентност/ ищецът уточнява, че исковете, предявени срещу двамата ответници ,са предявени в условията на солидарност и касаят вреди, причинени от действията на двамата ответници, подробно описани в раздел ІІ, ІІІ и ІV от първоначалната искова молба. Със свое Определение 262941/07.06.2021г., постановено от гр.д. 16548/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, съдът, квалифицирайки исковете като такива, предявени по чл.2в от ЗОДОВ и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на Административен съд Пловдив. След повдигната от страна на АС- Пловдив с негово Определение 1511 от 12.10.2021г. по адм.д. 2399/2021г. препирня за подсъдност пред смесен тричленен състав на ВКС и ВАС, е образувано ч.д. 49/2021г. по описа на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС, приключило с Определение 3/ 07.02.2022г., с което компетентността за разглеждане на исковете, предявени с първоначалната искова молба срещу двамата ответници е определена, както следва : КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска, предявен от Л. Х. К. срещу ОД на МВР-Пловдив, за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувства за онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от незаконното задържане по чл. 72 от ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му е Административният съд-Пловдив. КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска, предявен от Л. Х. К. срещу Прокуратурата на РБ и ОД на МВР-Пловдив за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувства за онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от нарушение на чл.5, пар.1 и чл.5,пар.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, както и от нарушение на правото на ЕС - конкретно на Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета от 22.10.2013г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице, при задържане и осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и претърсване и изземване, осъществени на 22.06.2016г.: във фамилната пететажна сграда, в която се помещават жилището на ищеца, жилищата на децата му и на негови възрастни роднини, офисът на представляваното от него дружество и кабинетите на частната, осъществявана от съпругата му практика по дентална медицина; на търговски обект/ автокомплекс/бензиностанция на дружеството в гр. Пловдив, в нарушение на чл.7 и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, чл.8 от КЗПЧОС и чл.1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, съгласно чл.2, ал. 1,т. 1 и 2 от ЗОДОВ, е Районният съд-Пловдив. Въз основа на това определение на смесения петчленен състав на ВАС и ВКС е образувано адм.д. 344/2022г. по описа на АС- Пловдив, по което, след оставяне на исковата молба без движение и три уточнителни молби, предметът на исковата претенция, с която съдът е сезиран, е определен, както следва : обезщетението за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв се претендира от ответника ОДМВР- Пловдив като вредите са резултат от незаконосъобразните фактически действия и бездействия на полицейските служители, изразяващи се в начина, по който са извършени претърсванията и изземванията в описаната в исковата молба сграда, собственост на притежаваното от ищеца дружество, без съгласие на собственика в т.ч. недаването на обяснения, нахлуването в имоти, собственост или дадени под наем на трети лица и др., непредоставянето на ищеца на възможност да ползва телефон за осъществяване на връзка с адвокат, грубо отношение и провеждане на разпити на ищеца без уточнение в какво качество е разпитван преди връчване на заповед за задържане и др. Всички описани фактически действия и бездействия са извършени в нарушение на разпоредбите на чл.83 от ЗМВР, чл.72, чл.73 и чл.75 от ЗМВР, както и в нарушение на Инструкция 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях. С обжалваното в настоящото производство Решение 1536/16.02.2024г. по адм.д. 344/2022г. по описа на АС-Пловдив, административният съд е отхвърлил изцяло предявения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Л. Х. К. ат гр. Пловдив срещу ОДМВР гр.Пловдив иск за сумата от 17 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,притеснение, силна фрустрация, чувство на онеправданост и липса на перспектива и предвидимост от незаконосъобразното задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му, представляващи административна дейност, за времето от около 15.00ч. на 22.06.2016г. до 15.00 ч. на 23.06.2016г., първоначално в сградата на І-во РПУ в гр. Пловдив, а от 03.00ч на 23.06.2016г. в ареста на VІ-то РПУ Пловдив, ведно с дължимата законна лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства- писмени и гласни , както и след анализ на правните институти на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ; фактическите и правни действия по см. на чл.250,257 и 204, ал.4 от АПК и възможността извършените фактически действия при осъществяване на задържане по ЗМВР да се отделят от самия административен акт по чл.72 от ЗМВР, е заключил, че по делото не се установява първият елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ наличие на незаконосъобразни фактически действия и бездействия, извършени от полицейските органи при осъществяване на задържането на ищеца. Не се установява извършването на действия по препятстване на ищеца да се свърже с адвокат по см. на чл. 72 от ЗМВР, както и да установи контакт с близките си . В този смисъл съдът се е позовал на показанията на св. Л. Х., син на ищеца, съгласно които още при извършване на претърсването и изземването в офиса на сградата, на ищеца е било разрешено да се обади на адвокат, но същия не му е отговорил. Отделно от това на сина на ищеца е било разрешено да го посети в ареста, където двамата свободно са разговаряли и пушили в коридора. Според съда твърденията за незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители при осъществяване на извършените претърсване и изземване в офиса на ищеца и другите помещения не съставляват административна дейност, доколкото са извършени в рамките на досъдебно производство под наблюдението на прокурор, впоследствие са одобрени от съдия по реда на НПК и вредите от тях следва да се търсят пред общия съд по реда на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ, както правилно е посочил и смесения петчлен състав на ВКС и ВАС в своето определение, определящо компетентните съдилища по спора, повдигнат с първоначалната искова молба. Според АС Пловдив, доколкото ищецът не се е справил с възложената му по закон доказателствена тежест за установяване незаконосъобразността на твърдените от него фактически действия, от които претендира вредите,, недоказани оставали и другите елементи от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди в случая- не се доказва както реалното настъпване на вредите / доколкото нито един от останалите разпитани свидетели не бил очевидец на задържането /, както и наличието на причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и фактическите действия и бездействия, от извършването на които същите се претендират. По горните съображения АС-Пловдив е отхвърлил изцяло предявения иск със законните последици от това. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. На първо място с касационната жалба за първи път се навеждат фактически твърдения, уточняващи обстоятелствената част на исковата молба, което е недопустимо, доколкото касационната инстанция не е съд по фактите, а по правото. Недопустимо и неоснователно за първи път в касационната жалба се навеждат твърдения за нищожност на необжалвания административен акт заповедта за задържане по чл.72 от ЗМВР. Подобно твърдение не е въведено като предмет на делото нито с първоначалната искова молба, нито с някое от трите й уточнения било като искане за произнасяне по нищожността на акта преюдициално по реда на чл.204,ал.3 от АПК, било като искане за обявяване на тази нищожност в диспозитива на съдебния акт. Ненавеждането на твърдение за нищожност на заповедта за задържане като основание за претенцията за неимуществени вреди не може да бъде попълнена с евентуално позоваване на подобна нищожност в друго съдебно производство, и то по частна жалба срещу прекратително определение, дори то да е приобщено по делото. Не могат да бъдат споделени и развитите в касационната жалба доводи за несъобразяване на този неотменен административен акт заповедта за задържане -с разпоредбите на чл.5, § 4 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, доколкото по делото се доказва наличието на специфични изисквания за бързина в рамките на образуваното производство по постъпилия сигнал за нанесен побой над лице, дало данни за предполагаем заподозрян ищецът- като поръчител на побоя. Нещо повече със своя уточнителна молба вх. 3605/22.02.2022г. / л.12 по адм.д. 344/22 по описа на АС- Пловдив/ Л. заявява, че претенцията му по чл.1 от ЗОДОВ срещу ОДМР- Пловдив възлиза на сумата от 17000 лв именно защото тя не включва претенция за обезщетение за неимуществени вреди, които са резултат от нарушенията при претърсването и изземването, които не са свързани с действията по задържането му. Въпреки това в касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчитане незаконосъобразността и на фактически действия и бездействия, свързани с тези претърсвания и изземвания. Неоснователни са и всички други, съдържащи се в касационната жалба, оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , в противоречие с материалния закон и необоснованост. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател Л. Х. К. от гр. Пловдив, [ЕГН] следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР гр. Пловдив съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 / сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение