Решение № 6794 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2017 г.

Решение № 6794 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13998/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "О. х." ЕООД, гр. Н., чрез процесуалния му представител - адв. Найденова, против решение № 1524/5.10.2017 г. по адм. дело № 1424/2017 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Несебър, чрез пълномощника му - юрисконсулт Николова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на "О. х." ЕООД, срещу Заповед № 518/21.04.2017 г. на кмета на община-Несебър, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Търговски обект - базар", находящ се в ПИ с идентификатор 51500.505.154 по КККР на гр. Н. /к. к . Слънчев бряг - Изток/, със собственик и извършител "О. х." ЕООД. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като строеж извършен без строителни книжа. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, за отмяната й. Според него търговски обект-базар е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито не се представят. Изложени са мотиви, относно характера на постройката, като с оглед установените данни за начина й на ползване - като търговски обект, начина на изпълнение и вложените материали, съдът е приел, че не се касае за временен строеж по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, разрешен с издаденото на дружеството РС № 65/28.11.2005 г. касаещо хотелски комплекс, а е строеж с обществено предназначение - търговски обект- базар. Отчел е, че за да бъде временен строеж, е следвало да има издадено разрешение за извършването му, каквато липсва. Освен това по предназначение и използване строежа не съответства на предвидения такъв по първоначално одобрения проект - част "ПБЗ" към одобрения инвестиционен проект - склад за строителни материали, както и по актуализацията на част "ПБЗ" от 10.02.2011 г. Поради това и с оглед отсъствието на строителни книжа - РС, е приел, че строежът е незаконен. Решението е правилно. Предмет на оспорената заповед е строеж "Търговски обект-базар", извършен в собствен на касатора имот в к. к. "Слънчев бряг-Изток", гр. Н., община-Несебър, в края на 2010 г., за който не се представя разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При установеност на правнорелевантните факти, правилни са изводите на съда, че констатациите в съставените от служители "КС" при община-Несебър КА № 21/16.09.2016 г. и Констативен протокол от 12.09.2016 г., не са били оборени от оспорващото дружество. Установено е, че описанието, видът и предназначението на постройката, по цитираните констативен акт и протокол, съответстват на съществуващата на място. Не е оборено обстоятелството, че едноетажната постройка с четири бр. помещения в нея, представлява търговска сграда - магазини, ползвани за търговска дейност към деня на проверката. За този вид търговска сграда, касаторът не е представил, не представя и пред касационната инстанция редовно издадени строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36 ДР ЗУТ. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че тази търговска сграда - базар представлява незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение на която, с оглед категорията й - пета, кмета на община Несебър е имал правомощието да издаде заповед за премахването й. Правилно е прието също така, с оглед годината на извършване на строежа - 2010, че спрямо него са неприложими разпоредбите за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Предвид изложеното неоснователно се поддържа от касатора, че процесният строеж е временен, по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, свързан с организация на строителството, актуализиран с проект на ПБЗ /схема № 2/ от 10.02.2011 г., представляващ част от основния проект за хотелски комплекс, за който има вече издадено РС от 2005 г., поради което не се нуждае от ново такова. По тези оплаквания, направени и пред първоинстанционния съд, последният е изложил подробни мотиви за неоснователност, които се споделят от настоящия състав. Строежите, разрешени като временни по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, са с конкретно предназначение - за нужди свързани с организация и механизация на строителството в даден имот, като същите се извършват с разрешение на органа, който издава разрешението за строеж, т. е на главния архитект. Ситуирането им в представената схема № 2 на проект ПБЗ, не е достатъчно, при липсата на разрешение от главния архитект за извършването им, видно и от писмо от 22.03.2011 г. на гл. архитект на община-Несебър до "О. х." ЕООД /стр. 87/. Освен това по делото не е установено, че ситуираните по схема № 2 обекти са построени след 2010 г., за нужди на строителството на хотелския комплекс, след като са налице данни, че строителство в имота не се извършва. Поради това правилни са изводите на съда, че в случая процесния строеж не е извършен като временен по чл. 54, ал. 1 ЗУТ, а се явява друг строеж с обществено предназначение - за търговия, по чл. 10 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, за който се изисква разрешение за строеж, с каквото строежа не разполага. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение