Решение № 11633 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2010 г.

Решение № 11633 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 209 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Стара Загора против решение № 195 от 24.06.2010 г. по адм. дело № 107/2010 г. на административен съд - Стара Загора. С него е отменена заповед № 741 от 23.07.2004 г. на областния управител за отчуждаване за държавна нужда на планоснимачен имот № 143007, собственост на Красимир Господинов Кръстев. Релевира доводи за процесуална недопустимост на решението и алтернативно за неправилност - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, тъй като отчуждаването на имота е извършено по реда на ЗУТ, а не по реда на ЗДС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Образувано е по молба от Красимир Господинов Кръстев за отмяна на отчуждаването на описания поземлен имот, негова собственост, находящ се в землището на град Стара Загора, м. "Маджерски път" III категория. Представил е писмени доказателства за датата на влизане в сила на определената оценка и е твърдял, че в шестмесечния срок обезщетението не е изплатено. От писмените доказателства по делото, съдът е установил, че със заповед № 741 от 23.07.2004 г., областният управител на основание чл. 209 и чл. 215 от ЗУТ е отчуждил част от 4.940 декара от поземления имот за разширяване на път от Републиканската пътна мрежа - I-5 "Обходен път на Стара Загора", представляващ елемент от транспортната инфраструктура. За имота е определил обезщетение в размер на 7642 лева. Стойността на обезщетението е оспорена по реда на чл. 215 от ЗУТ по съдебен ред. С решение № 9 от 12.03.2008 г. по адм. дело № 429/2007 г., административният съд Стара Загора е изменил заповедта, като е увеличил обезщетението на 92000 лева. Решението е оставено в сила с решение № 10641 от 17.10.2008 г. по адм. дело № 5558/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С писмо № 17-00-169 от 27.04.2010 г., председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура е поискал от Банка "ДСК" ЕАД - ЦУ да преведе сумата по посочената сметка. При тези данни по делото, съдът без да направи дължимата служебна проверка за процесуалната допустимост на искането, го е разгледал по същество. Преценил е наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 39, ал. 3 ЗДС и е приложил нормата, като е отменил отчуждаването. Така постановеното решение е процесуално недопустимо, като постановено по процесуално недопустимо искане. Разпоредбата на чл. 39, ал. 3 е част от глава трета от ЗДС, озаглавена "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди". От анализа й се установява, че тя касае отчуждения, извършени с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 и заповеди на областния управител по чл. 34а, ал. 2 от ЗДС. Законодателят е предвидил за тези случаи, че ако в шест месечен срок от влизането им в сила, собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождението на имота, съответно Върховният административен съд да отмени акта за отчуждаването. Безспорно е установено от данните по делото, че процесният имот не е отчужден по реда на ЗДС, а по реда и на основание чл. 209 от ЗУТ. Последният постановява изрично, че условията и редът за принудително отчуждаване по ЗДС не се прилагат. Това включва и невъзможност да се приложи разпоредбата на чл. 39, и в частност и на ал. 3 от нея. Нормата има за предмет уредбата на правоотношенията във връзка с отчуждаването по чл. 32 от ЗДС на един последващ етап - след влизане в сила на заповедта на областния управител или решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС. Поради това тя не намира приложение за отчужденията, извършени по реда на благоустройствените закони, в това число и чл. 209 от ЗУТ. Законово необосновани са доводите на ответника в касационното производство за разширително тълкуване на разпоредбата. Съдебното решение, което е приложено към нея касае отмяна на отчуждаване, извършено с решение на Министерския съвет - т. е. в обхвата на чл. 34а, ал. 1 ЗДС и съответно на чл. 39, ал. 3 от същия закон. Доколкото отчуждаването по настоящия случай е по реда на ЗУТ, то тази съдебна практика не може да намери приложение. След като отчуждаването не е извършено по реда на ЗДС, то за отчуждения собственик не е съществувало защитено право да претендира отмяната му по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС и искането му е било процесуално недопустимо. Съдът е следвало да го остави без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на него съдебно производство. Като е разгледал претенцията по същество, е постановил недопустимо решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Решението ще следва да се обезсили, а искането да се остави без разглеждане и образуваното въз основа на него производство се прекрати. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение