Решение № 15921 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2010 г.

Решение № 15921 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Емилиан Любенов Лаков, съдия в Софийския районен съд срещу решение № 9202/01.07.2010 г. по административно дело № 3415/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет - протокол № 5 от 04.02.2010 г., и потвърдената с него заповед № АС-14/13.01.2010 г. на председателя на Софийския районен съд по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отменят и заповедта на председателя на СРС и решението на ВСС, с което тази заповед се потвърждава. В съдебно заседание повереникът му поддържа исканията на доверителя си. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да не бъде уважена, а атакуваното с нея решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на втора колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да не уважи първоначалната жалба на Емилиан Лаков срещу решение по протокол № 5 от 04.02.2010 г. на ВСС, с което е потвърдена заповед № АС-14/13.01.2010 г. на Председателя на Софийския районен съд, тричленният състав е формулирал извод, че районния съдия Лаков е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (в редакция - ДВ, бр. 33/2009 г.) - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони за изготвяне на съдебните актове, за което законосъобразно му е било наложено най-лекото наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ - "забележка", като дисциплинарната процедура е проведена при спазване на административнопроизводствените правила. Противно на приетото от първоинстанционния съд Лаков не е консумирал виновно нарушението, за което е наказан. В чл. 307, ал. 2 от ЗСВ (в приложимата редакция - сега ал. 3) законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Безспорно е, че неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) е проявна форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба. Вменените нарушения на дисциплинарно отговорния магистрат касаят действия и бездействия, извършени в периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г., установени при проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Деянието му обаче, макар и формално да осъществява признаците на дисциплинарно нарушение, по същество не представлява такова от гледище на обема на свършената от него работа през 2008 г., сравнена с броя на забавените дела. През процесният период Лаков е разгледал 710 дела (голяма част от тях със значителна фактическа и правна сложност и/или с висока обществена значимост), което го прави един от най-натоварените състави в най-натоварения съд - Софийския районен съд, и е много над средната натовареност за страната. Районният съдия е приключил съдебното производство по 507 дела, като е участвал в 119 целодневни открити съдебни заседания, давал е задължителни дежурства. В предложението на ИВСС, по което е образувано дисциплинарното дело срещу него, са посочени 96 административно-наказателни и наказателни дела със забавени решения и мотиви към присъди, но в хода на дисциплинарното производство е установено, че за 29 от тях е изтекла давността по чл. 310 от ЗСВ, а други 9 от просрочените дела не са били на доклад на Лаков, при което остават 58 дела с просрочени крайни съдебни актове от 4 до 11 месеца. Само три от изготвените от Лаков съдебни актове са отменени: т. е. броят им е незначителен, а по-голямата част от тях са добре мотивирани и потвърдени по реда на инстанционния контрол. В тази връзка следва да се отбележи установената от ИВСС изключителна прецизност на изготвените от Лаков актове, неговата задълбоченост при подготовката на съдебните заседания, както и това, че към момента на образуване на дисциплинарното производство всички просрочени от него съдебни актове са били написани. Не на последно място, през проверяваният от ИВСС период е било констатирано тежко заболяване на майката на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което обективно е довело до влошаване на организацията на работата му, още повече като се имат предвид лошите работни условия в сградата на Софийския районен съд. Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (редакция към процесния период). Напротив, те доказват, че са били налице обективни причини за конкретния резултат. Броят на делата, съотнесен към дните на проверявания период, при отчитане на другите задължения на магистрата по движението и разглеждането на делата, показва натовареност, която обективно създава предпоставки за затруднения при спазването на визирания в НПК срок за постановяване на съдебните актове. В правосъдната система не съществува стандарт за оптималната натовареност на магистратите с оглед вида и характера на разглежданите дела, която би позволила приключването им в рамките на разписаните законови срокове, респективно в разумен срок. Следователно преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да постанови съдебните си актове в срок следва да се извърши за всеки конкретен случай и на тази база се изведе извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане. Двете начала са поставени в условия на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на магистрата експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им. Разглеждането на делата в разумен срок е пряка и непосредствена последица от "разумното" натоварване на конкретния съдия. При подобно натоварване като на Лаков безспорно е налице конкуренция между законовото изискване за качество на постановените правораздавателни актове и същото такова за постановяването им в разумен срок. Изложеното обуславя извода, че поведението на съдия Емилиан Лаков не е противоправно и е обусловено от желанието за постановяване на прецизни, обосновани и приемливи за страните съдебни актове, поради което липсват основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за виновно неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 307, ал. 2 (сега ал. 3) от ЗСВ. Дисциплинарнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка, но не е отчел, че формалното нарушение на служебните задължения се дължи на причини, които не е имало как да бъдат преодолени с лични усилия и в рамките на отредената на съдия Лаков служебна компетентност. Това обосновава незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, въпреки, че то е най-лекото, предвидено в чл. 308, ал. 1 от Закона за съдебната власт. В случая забавянето се дължи на обективни причини и не би могло да се вмени във вина на Лаков: броят и обемът на делата сочат недвусмислено за физическа невъзможност и при най-добро желание да се спазват законовите срокове при разглеждането и решаването на всички възложени му дела. При обсъждането на данните за служебната ангажираност на магистрата във връзка с разглеждането и произнасянето по разпределените му дела се налага извода, че при подобна като неговата натовареност е обективно невъзможно да се спазят в повечето случаи не само инструктивните срокове, предвидени в чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 от НПК, а и разумния срок. В този контекст, изводът на административния ръководител, възприет от кадровия орган, се явява незаконосъобразен. Като е приел противното и не е констатирал, че не е налице извършено от Лаков дисциплинарно нарушение поради липсата на елемент от фактическия състав - виновното неизпълнение, довело до незаконосъобразно налагане на наказание, тричленният състав на ВАС, седмо отделение, е интерпретирал неправилно данните по делото и е приложил неправилно материалния закон. Налице е отменителното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което неправилният съдебен акт трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената първоначална жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,