Решение № 9445 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2014 г.

Решение № 9445 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Йотови" ЕООД, представлявано от Йоланд Йотов - управител, срещу решение № 54 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 658/2013 г. по описа на Административен съд - Враца. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа неправилност на извода на съда относно определянето на строежа от първа категория и компетентността на органа, издал оспорената заповед. Претендира се отмяна на обжалваното решение и направените по делото разноски. Ответниците - РДНСК Северозападен район и Румен Славянов Митов не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на "Йотови" ЕООД срещу заповед № ДК-02-СЗР-9/31.10.2013 г. на началника на РДНСК - Северозападен район за премахване на незаконен строеж "система от газов резервоар и тръбна инсталация за природен газ", находящ се в УПИ ХХ - 1195, кв. 54, гр. Бяла Слатина. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че в случая се касае за строеж от първа категория без валидно издадено разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, посочен като правно основание в оспорената заповед. Решението е правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Направените въз основа на тях правни изводи са в съответствие с материалния закон. Установено е, че строежът е изграден през 2013 г., като включва монтиран на открито до съществуваща сграда резервоар за пропан-бутан и тръбна разводка, разположени в двора на сградата, както и по фасадата и вътре в сградата за захранване на водогреен котел и газова печка, монтирани в нея. Няма спор, че за него не е издадено разрешение за строеж. Според касатора строежът е от шеста категория и разрешение за строеж не се изисква съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, тъй като представлява монтаж на сградна газова инсталация в жилищна сграда. В случая безспорно е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съдът е кредитирал дадените от вещото лице в съдебно заседание обяснения, че същият крие опасност от взрив. Затова правилно е споделил констатацията на административния орган, касаеща определянето на категорията на строежа като първа съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ. В случая се касае за съоръжение, което представлява система от резервоар за съхранение на гориво - втечнен въглеводороден газ (пропан - бутан) и тръбна инсталация, довеждаща горивото до сградната котелна инсталация. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 1, б. "а" от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи от първа категория са строежи или части от тях, криещи опасност от взрив (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории), за производство и съхраняване на суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0,07 МРа. Видно от обяснението на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 23.01.2014 г., налягането в резервоара е 1,75 мегапаскала, от което следва, че попада в обхвата на строежите по посочената норма. Без правно значение за определянето на категорията на строежа е дали системата от газов резервоар и тръбна инсталация е предназначена за съхранение и използване на природен газ или на пропан-бутан. От съществено значение в случая е налягането в съоръжението. При тези данни правилно категорията на строежа е определена като първа, а не шеста, в каквато насока са доводите на касатора. Издадената скица - виза за монтаж на газова инсталация за битови нужди в жилищна сграда не променя извода относно категоризирането му. Процесният строеж не попада в понятието "сградна газова инсталация" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, тъй като не обхваща само вътрешната газова инсталация, а включва и резервоар за пропан - бутан, който е монтиран извън жилищната сграда и е с налягане над 0,07 мегапаскала. Затова в случая е неприложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Недопустимо е категорията на строежа и неговата законност да се установяват със свидетелски показания, поради което неизслушването на главния архитект на община Бяла Слатина не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При така установения строеж от първа категория изводът на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, също е правилен и обоснован. За строежа няма издадено строително разрешение, каквото е изискването на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Правилно съдът е приел, че наличието на одобрен инвестиционен проект и изграждането на строежа в съответствие с него и съобразно изискванията за безопасност не го прави законен. Липсата на разрешение за строеж е основание за административния орган да го квалифицира като незаконен, което има за последица неговото премахване. С оглед времето на извършване на процесния строеж - 2013 г. същият не може да бъде определен като търпим. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение