Решение № 5432 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2014 г.
ВАСI отделение13.05.2015 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1281/2.06.2014 г., постановено по адм. дело № 896/2014 г. по описа на Варненския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Евгения Димитрова Дойнова от гр. Варна срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 0304212000015780/4.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 810/18.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Евгения Димитрова Дойнова от гр. Варна да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5432 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1281/2.06.2014 г., постановено по адм. дело № 896/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 0304212000015780/4.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 810/18.12.2012 г. на директора на същата дирекция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че съдът неправилно е възприел указанията в отменителното решение на ВАС, VIII отделение за разпита като свидетел на Райна Василева и само въз основа на тях, без да се съпоставят със съдържанието на приложените по делото договори за правна защита и съдействие и със сключеното (оспорено с решението на директора на дирекция "ОДОП") споразумение за разваляне на два от тях. Касаторът излага оплакване, че съдът не е съобразил и твърденията му и оспорването с писмена молба от 4.04.2014 г. на представеното след издаване на оспорвания акт споразумение, както и не е извършено никакво тълкуване на съдържанието на облигационните отношения между страните по всички договори за правна защита и съдействие, сключени между Евгения Дойнова и Райна Вълчева и споразумение между тях за развалянето им, нито са съпоставени с изявленията на разпитаните свидетели по делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на Евгения Дойнова срещу акта за регистрация по ЗДДС, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Ответникът по касационната жалба Евгения Димитрова Дойнова от гр. Варна в депозирана по делото писмена защита на пълномощника й адв. Младен Попов я оспорва с подробно развити съображения за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 1127/7.05.2013 г. по адм. дело № 504/2013 г. на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на Евгения Димитрова Дойнова срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 0304212000015780/4.09.2012 г. С решение № 3674/17.03.2014 г. по адм. дело № 10023/2013 г. на ВАС, VIII отделение е отменено горното решение и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е в отменителното решение, че съдът не е указал съдействие на страните, не е отделил спорното от безспорното, не е разпределил доказателствената тежест, не е давал указания на страните относно релевантните за спора обстоятелства, за които не сочат доказателства. Относно споразумението за разваляне на договори за правна защита и съдействие само е приел, че е частен свидетелстващ документ без достоверна дата, на не е указал на страните да сочат доказателства и на това основание е върнато делото за ново разглеждане. При връщане на делото с решение № 1281/2.06.2014 г. по адм. дело № 896/2014 г. нов състав на Варненския административен съд е отменил Акт за регистрация по ЗДДС № 0304212000015780/4.09.2012 г., като въз основа на споразумението за разваляне на договори за правна защита и съдействие между Евгения Дойнова и Райна Вълчева, съдът е приел, че не е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. и повече съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за да се регистрира по ЗДДС като лице, упражняващо свободна професия - адвокат. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизираното лице като данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, ЗДДС не е достигнал посочения облагаем оборот, предвид разваляне на договори за правна защита и съдействие с Райна Вълчева. Съдът се е позовал на представеното в хода на административното обжалване на акта споразумение за разваляне на договорите и за връщане на обща сума от 3 000 евро по договори № 30/18.05.2012 г. и № 1/28.05.2012 г. Според съда споразумението удостоверява предаване и приемане на върнатата сума и предвид, че то е частен свидетелстващ документ, който не носи материална доказателствена сила, каквато носят официалните документи. В тази връзка съдът на основание чл. 158 ДОПК е извършил разпит на свидетелите Емилия Маринова и Райна Вълчева и е ценил техните показания за разваляне на договорите. Обжалваното решение е неправилно постановено. Спорният въпрос между страните по делото се отнася до това дали Евгения Дойнова, която е адвокат и по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС осъществява независима икономическа дейност е достигнала необходимия облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗДДС за регистрация по ЗДДС, както и дали е налице разваляне на два от договорите за правна помощ и съдействие с Райна Вълчева. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД урежда разваляне на договор, когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти. При обжалване на акта за регистрация пред решаващия орган е представено споразумение от 30.05.2012 г. за разваляне на договори за правна защита и съдействие, сключени с Райна Вълчева - № 30/18.05.2012 г. и № 1/28.05.2012 г. От тях е видно, че е уговорена сума от по 1 500 евро за всеки един от тях, но първоистанционният съд е пропуснал да обсъди договореното относно посочените възнаграждения. В договор № 1/28.05.2012 г. е посочено, че уговорената сума от 1 500 лв. за обжалване на втори проект на ПУП-ПРЗ за имот № 23 в м. "Чаталджа" в с. Приселци ще бъде преведена от Райна Вълчева след продажбата на имота. По договор № 30/18.05.2012 г. отново е уговорена сума от 1 500 лв. възнаграждение за адв. Дойнова за обжалване на първи проект на ПУП-ПРЗ за имот № 5844.89.13 в м. "Чаталджа" в с. Приселци, като и в него изрично страните са уговорили плащането на договорената сума да се извърши след продажбата на имота. Следователно, правилно касаторът излага оплакване, че и двете суми в общ размер от 3 000 евро не са били превеждани на адв. Дойнова от Райна Вълчева, поради което тя не е имала нужда да връща тези суми на клиентката си. Показанията на Райна Вълчева като свидетел пред първоинстанционният съд не променят горните изводи, тъй като те следват от представените писмени доказателства. Относно движенията по банковата сметка на адв. Дойнова, се установява, че е постъпила на 31.05.2012 г. сумата от 26 123 евро, която представлява сумата по продажбата на недвижим имот на Райна Вълчева, като адв. Дойнова на 1.06.2012 г. й е превела 20 898 евро, от което се установява, че тя е удържала сума от 5 225 евро, която сумарно представлява двете възнаграждения по процесните договори за правна защита и съдействие. В този смисъл съдът не е следвало да цени споразумението от 30.05.2012 г. за разваляне на двата договора като годно доказателство, което да установи посочените в него факти и обстоятелства, предвид че към 1.06.2012 г. сумата от 5 225 евро е останала в патримониума на адв. Дойнова и тази сума представлява възнаграждение по договорите за правна защита и съдействие. В този смисъл правилно касаторът излага оплаквания, че съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствата, а е кредитирал само гласните такива. При уговаряне и в двата договора за правна защита и съдействие, че заплащането на хонорарите на адв. Дойнова ще се извърши от Райна Вълчева след продажба на недвижимия й имот, показва, че разплащане и по двата договора, към момента на сключването им не е имало, както и че видно от движението по банковите сметки на адв. Дойнова в "Уникредит Булбанк", се установява, че след превеждане на сумата по продажбата на Райна Вълчева, адв. Дойнова е удържала сума от 5 225 евро, която съответства на уговорените възнаграждения по двата договора. Това означава, че за 2012 г. ревизираното лице е достигнало облагаем оборот, посочен от приходните органи в размер на 51 984,22 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 и чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС е следвало да се регистрира по ЗДДС. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и затова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Евгения Дойнова срещу акта за регистрация по ЗДДС следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Следва да се отмени съдебното решение и в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора, следва да му се присъди поисканата сума от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,