Решение № 5578 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2012 г.

Решение № 5578 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Костадин Иванов Петелков от с. Момчиловци, област Смолян, против решение № 84 от 7.06.2012 г. по адм. дело № 30/2012 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-210-6500/11480 от 2.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя иск срещу Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за обезщетение за нанесени вреди и пропуснати ползи. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди, че има две уведомителни писма с различно съдържание, основани на проверки, за които не е ясно как са извършени. Моли, да се отмени обжалваното решение и ако се прецени, че е незаконосъобразен административния акт, да се уважи предявения иск за вреди. Подадена е и касационна жалба с характер на частна жалба от Костадин Иванов Петелков против определение № 131 от 27.06.2012 г. по адм. д. № 30 от 2012 г. на Административен съд - Смолян, с което е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 310,00 лв. Излага доводи, че определението е неправилно, като е съгласен с направените разходи за 160,00 лв. за вещо лице, но не и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Моли, да се отмени обжалваното определение. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован не се явява и не взема становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Излага, че първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената форма. Излага, че в съдебното производство е било установено, че на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, административният орган е извършил проверка, като е открил наддекларирани и недопустими за субсидиране площи по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) за кампания 2010 г. за дейност - "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", с код АП 47 заявените за участие във финансирането животни, с нередности са отчетени за наддекларирани в размер на 100%. Смята, че съдът правилно е потвърдил отказът на ДФ "Земеделие" за субсидиране на заявените дейности по посочените програми на основание чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. и е неоснователно и касационното възражение, че Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на всички подадени заявления, поради това, че подобно задължение съществува едва за 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Излага, че тези изводи се потвърждават и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Излага, че доколкото законосъобразността на разглеждания ИАА е била потвърдена от съда, основателно е отхвърлянето и на заявената претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК. Смята, че е неоснователна и подадената частна жалба, отнасяща се до размера на присъдените разноски, и по-специално юрисконсултско възнаграждение, което е определено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и ТР № 3/2010 г. на ОСК на ВАС. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 84 от 7.06.2012 г. по адм. дело № 30/2012 г. на Административен съд - Смолян, е отхвърлена жалбата на Костадин Иванов Петелков против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-210-6500/11480 от 2.11.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, както и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя иск срещу Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за обезщетение за нанесени вреди и пропуснати ползи. С определение № 131 от 27.06.2012 г. по адм. д. № 30/2012 г. на Административен съд - Смолян, е осъден Костадин Иванов Петелков да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 310,00 лв. С решението съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, мотивиран с посочване на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на назначената съдебно - техническа експертиза е приел, че земеделският стопанин е наддекларирал площ в размер на 12,76 ха, която съставлява 46,02 % от установената площ, поради което в съответствие с чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките от 20 % до 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, затова и не се полага субсидия. По отношение на заявените за подпомагане животни 67 бр. е приел, че е установено наличие на 1 животно, предвид желанието на земеделския стопанин да се откаже от поетите агроекологични задължения, като процентът на наддеклариране е 100, поради и което оторизираната сума е 0 лева. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил иска по чл. 203, ал. 1 от АПК за имуществени вреди. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа, издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Костадин Иванов Петелков против Уведомително писмо изх. № 02-210-6500/11480 от 2.11.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2010 г., в резултат от която оторизираната субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., съгласно подаденото Общо заявление за плащания на площ с УИН 21/150610/53466 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2010 г., е определена в размер на 0 лв. Обективно е установено от съда, че жалбоподателят е заявил площи за АЕП с код АПО6 с общ размер от 40.49 ха, за дейност АЕП с код АП13 заявената площ за участие - 10.87 ха, за дейност АЕП с код АП47, са заявени 87 бр. животни в т. ч. 67 бр. животни с порода среднородопска овца и 20 бр. животни обявени с порода - друго. С Уведомително писмо изх. № 01-6500/33520 от 25.08.2011 г. ДФ "Земеделие" - Разплащателна Агенция е уведомил земеделския стопанин, че са одобрени всички площи за АЕП с код АПО6 с общ размер от 40.49 ха и АЕП с код АПП13 с площ от 10.87 ха, така, както са заявени, а за АЕП с код АП47 са одобрени 67 бр. животни. С писмото е посочено, че всички заявени площи и животни подлежат на последващи проверки за установяване на площта и размера на животните, за които се изчислява финансовата помощ. Въз основа на извършени административни и/или проверки на място е отказано финансовото подпомагане за декларираните в общото заявление по подпомагане за 2010 г. площи по мярка 214 "АЕП": направление "Биологично растениевъдство" (за АЕП код АПО6 е поискана сума в размер на 6493.61 лв.), поради това, че установената площ е 27.73 ха, а наддекларираната площ е 12.76 ха., което съставлява 46.02% от установената площ. Относно декларираните за подпомагане за 2010 г. животни - 87бр. по мярка 214 "АЕП", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи ( код АП47 е поискана сума в размер на 3243.21 лв.), като допустимите за подпомагане са 67 бр. (по писмо изх. № 01-6500/33520 от 25.08.2011 г.), от които са установените 1 бр. животни, а животни с нередности 66 бр., като е посочен процент на наддеклариране - 100, а оторизираната сума 0 лв. Наложена е санкция за бъдещ период в размер общо на 3194.80 лв. За дейност с код АП13 по заявената площ за участие е 10.87 ха е установена площ 10.87 ха и няма наддекларирана площ, а оторизираната площ за изплащане на субсидия е за 10.87 ха, а оторизираната сума е 2062.18 лв. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, въз основа на която е установено съответствие на констатациите в уведомителното писмо за отделните БЗС заявени от жалбоподателя за подпомагане, както и броя на заявените за подпомагане животни. Със заключението на СТЕ е установено, че за дейност с код АПО6 заявената площ за участие е 40.49 ха, а установената площ е 27.73 ха, като наддекларираната площ е 12.76 ха. Изчислено е, че процентът на наддеклариране е 46.02 % от установената площ. За дейност с код АП47 - заявените животни за участие са 67 бр., от които установени животни са 1 бр., а животни с нередности 66 броя, което представлява в процентно отношение 100. Списък на животните с идентификационни номера, които не съответстват на изискването за подпомагане е приложен към оспорения акт. При тези данни жалбоподателят не е оборил установяванията по отношение заявените за подпомагане площи и констатираните недопустими за подпомагане площи, както и по отношение на нередовните за подпомагане животни. В съответствие с чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ от 20 % до 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ. В случая това отношение е 46.02 %, поради и което не се полага субсидия. С Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., са определени условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски "агроекологични дейности". В съответствие с чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 се подпомагат парцели и животни, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да изпълняват агроекологични задължения за период от пет последователни години по съответното направление. В случая с Уведомително писмо изх. № 01-6500/33520 от 25.08.2011 г. ДФ "Земеделие" - Разплащателна Агенция е уведомил земеделския стопанин, че са одобрени всички площи за АЕП и 67 бр. животни. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че съдът не е констатирал разминаване в констатациите по двете писма по отношение допустимите за подпомагане площи и в броя на животните. Въз основа на одобрените за подпомагане площи и животни се извършват съответни административни проверки, при които в случая е установено наддеклариране на площи в размер на 12,76 ха и липса на 66 бр. животни, които са били одобрени за подпомагане. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 11 финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя, когато - т. 2 при административни или проверки на място са установени по-малко от изискваните брой животни и т. 4 за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В случая административният орган е изложил фактически основания относими към посочените нормативни разпоредби, които обективно са установени от решаващия съд. В тази връзка правилно съдът е съобразил чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. относно установеното процентно отношение между недопустима площ към установена, въз основа на което е определена санкционираната площ за земеделския стопанин. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил и предявения на основание чл. 203, ал. 1 от АПК акцесорен иск за вреди, след като не е отменен административния акт, въз основа на който се претендират тези вреди. Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената частна жалба против определение № 131 от 27.06.2012 г. по адм. д. № 30/2012 г. на Административен съд - Смолян, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът правилно е допълнил решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. В случая оспорването е било отхвърлено, поради и което административният орган има право на разноски по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК, в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако е бил представляван от юрисконсулт. В съответствие с ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В конкретния случай в производството пред съда административният орган е представляван от юрисконсулт, поради и което му се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 150,00 лв., какъвто е определен от решаващия съд. Също така в производството административният орган е направил разноски за вещо лице в размер на 160,00 лв., които са дължими от оспорващия и правилно са присъдени от съда. Предвид на изложеното обжалваното определение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради и което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,