Решение № 5731 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2021 г.

Решение № 5731 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3012/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция"Социално подпомагане-Лозенец" АСП срещу решение № 380 от 21.01.2021 г. по адм. дело № 8487/2020 г. на Административен съд-София-град, с което е отменена по жалба на Р. Т. негова заповед № 75/22.05.2020 г., с която e наредено да възстанови недобросъвестно получени за времето от 01.02.2015 г. до 29.02.2020 г. социални плащания в размер на 2164, 05 лв., ведно със законоустановените лихви, и са присъдени разноски. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в заявлението от 19.02.2015 г. до ДСП-Лозенец за отпускане на месечна добавка за социална интеграция Т. не е декларирал актуалното тогава ЕР на ТЕЛК № 0728/13.03.2006 г., където е посочена ТНР 52%, с което е заблудил дирекцията, и е била отпусната по-висока месечна добавка. Твърди се, че е налице недобросъвестност от негова страна, което е основание за възстановяване на сумите. По подробно изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи се иска се отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски. Ответникът-Р. Т., от гр. София, чрез пълномощника адвокат А. Т. оспорва касационната жалба. По подробно изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд- София-град е отменена по жалба на Р. Т. заповед № 75/22.05.2020 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец АСП, с която e наредено да възстанови недобросъвестно получени за времето от 01.02.2015 г. до 29.02.2020 г. социални плащания в размер на 2164, 05 лв., ведно със законоустановените лихви. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице недобросъвестност от страна на Т. и действията на същия не са въвели в заблуждение административния орган по отношение процента на ТНР и определение размер на месечна добавка за социална интеграция. Приел е също, че административния орган не се е справил с доказателствената тежест и не е ангажирал безспорни доказателства за умишлени действия от страна на Т. във връзка с представеното неактуално решение на ТЕЛК. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Р. Т. е бил подпомаган с месечна добавка за социална интеграция по заявление - декларация с вх. № 75/19.02.2015 г., в което по т. 1 е описал и приложил ЕР на ТЕЛК № 0993/07.03.2003 г. с определени 72% ТНР. Приложена е изготвената социална оценка от 18.02.2015 г. със срок до 18.02.2020 г., в резултат на която със заповед № 75/23.02.2015 г. е отпусната месечната добавка за социална интеграция в размер на 29, 25 лв. месечно по чл. 25, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ за срок от 01.02.2015 г. до 29.02.2020 г. За този период са му платени общо 2164, 90 лв. На 03.02.2020 г. Т. е депозирал заявление - декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ за продължаване получаването на помощи от ДСП и отново е декларирал същото ЕР на ТЕЛК № 0993/07.03.2003 г. с определени 72% ТНР, с диагноза [диагноза], при обработката на заявлението в REGIX e било установено, че той притежава последващо ЕР на ТЕЛК № 0728/13.03.2006 г. с определени 52% ТНР и диагноза [диагноза], което отменя приложеното от него решение. Според съставения констативен протокол, проверката установила, че по заявление - декларация от 19.02.2015 г. Т. некоректно е описал и приложил ЕР на ТЕЛК № 0993/07.03.2003 г., тъй като към тази дата лицето е имало издадено последващо ЕР на ТЕЛК с 52% трайно намалена работоспособност. Направен е извод, че вследствие невярно декларираните данни за периода 01.02.2015 г. - 28.02.2020 г., некоректно са му били начислени и изплатени социални плащания по ЗИХУ. С Експертното решение на ТЕЛК за общи заболявания № 0993/07.03.2003 г. е поставена оценка на работоспособността 72% ТНР, срок на инвалидността до 01.03.2006 г. - за три години, по причини общо заболяване. По заявление - декларация с вх. № 21/13.01.2015 г. е съставена приложената социална оценка, в която е цитирано решение № 0993/07.03.2003 г. като "пожизнено", с определена 72% ТНР. Срокът на оценката е до 18.02.2020 г. Безспорно в заявлението-декларация, подадено на 19.02.2015 г. Т. е заявил, че притежава ЕР на ТЕЛК № 0993/07.03.2003 г., но срокът му не е посочил, нито че е пожизнено. Въз основа на социалната оценка от 2015 г. е издадена и Заповед № 75/13.02.2015 г. за отпускане на месечна добавка от 29, 25 лв. по ЗИХУ, като на 25.01.2018 г., с нови три заповеди помощите по чл. 29, 30 и 25 от ЗИХУ са изменени от 9, 75 лв на 11, 25 лв., считано от 01.01.2018 г. до 28.02.2020 г. По делото е приложено ЕР на ТЕЛК № 0728/13.03.2006 г. с оценка на работоспособността 52%, със срок на инвалидността до 01.03.09 г. - за три години. В него е записано, че е получено на датата, на която е издадено 13.03.2006 г., подписът на получателя не се чете, както и подписите на председателя и членовете на експертната комисия. Със заповед № 75/22.05.2020 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец АСП, на основание чл. 80, ал. 4 от ЗХУ, във връзка със заповед от 20.05.2020 г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални плащания и Констативен протокол от 22.05.2020 г. e наредено Т. да възстанови недобросъвестно получени за времето от 01.02.2015 г. до 29.02.2020 г. социални плащания в размер на 2164, 05 лв. Мотивите на заповедта са: по заявление - декларация № 75/19.02.2015 г. и заповед № 75/23.02.2015 г. на директора на ДСП - Лозенец за отпускане на социални плащания в размер на 2164, 05 лв. за срок от 01.02.2015 г. до 29.02.2020 г., Т. умишлено е представил неактуално експертно решение на ТЕЛК, с което е заблудил Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец и е получил неправомерно социални плащания. По-долу в текста на заповедта е изписано да ги възстанови в пълен размер, ведно със законоустановената лихва, дължима от датата на възстановяването им. На 03.06.2020 г. е издадена и Заповед ЗХУ -И0/Д-С-ЛЦ/373/ФП/03.06.2020 г., с която е отказана месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ от дата 01.05.2020 г. до дата 01.05.2020 г., на основание заповедта № 75/28.05.2020 г. за лишаване от право на месечна финансова подкрепа по ЗХУ за срок до 01.05.2021 г. и изготвената индивидуална оценка на потребностите от 29.05.2020 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна правилно първоинстационният съд е приел, че не е налице недобросъвестност от страна на Т. във връзка с представените документи пред АСП, както и че административният орган не е доказал твърдения умисъл в действията на Т. във връзка с представеното ЕР на ТЕЛК. В процесното ЕР на ТЕЛК от 07.03.2003 г. е посочен срокът на инвалидността изрично «до 01.03.2006 г. за три години», но при изготвяне на социалната оценка през 2015 г., която е подписана от седем длъжностни лица ( експерти и социални работници) при ДСП не е била съобразена неговата актуалност, като дори е прието, че решението е пожизнено и въз основа на него е отпусната за срок от 5 години със заповед на директора на ДСП Лозенец месечната финансова помощ. В социалната оценка, изготвена на 31.05.2005 г. правилно е посочен срока на ЕР на ТЕЛК № 0993 - до 01.03.2006 г., но в социалната оценка, изготвена на 14.02.2006 г. срокът е променен от социалните работници на «пожизнено». Същото е направено и в социалната оценка от 20.01.2011 г., както и в социалната оценка от 18.02.2015 г. ЕР на ТЕЛК от 13.03.06 г. Също е със срок на инвалидността от три години - до 01.03.09 г., който срок към подаване на заявлението през 2015 г. също е бил изтекъл, но при изготвяне на социалната оценка този факт не е изследван и съобразен от административния орган. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че социалните работници неправилно са приели експертното решение на Т. със срок на инвалидността до 01.03.06 г. за пожизнено. Заявителят никъде не е твърдял това в декларацията си, поради което тази грешка не може да му се вмени в умисъл да заблуди ДСП Лозенец. Освен това по действащия към 2015 г. закон Т. е отговарял на условията по чл. 14, ал. 2 от ППЗИХУ (отм.); за пожизнено ползване на правото на помощи. С решение № 7623 от 10.07.2006 г. по адм. д. № 2426/2006 г. (обн., дв, бр. 58 от 2006 г.) Върховният административен съд е отменил като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ППЗИХУ в частта относно израза "71 и над 71 на сто"; по чл. 29 ППЗИХУ в частта относно израза "71 и над 71 на сто" и по чл. 30 ППЗИХУ в частта относно израза "71 и над 71 на сто". При отменени от ВАС разпоредби на ППЗИХУ в частта, относно процента на неработоспособност като условие за отпускане на помощи, още преди заявлението на Т. от 2015 г., то декларираните от него 72% ТНР са били напълно неотносими към крайното решение на административния орган за отпускане на съответния размер социални плащания. В този смисъл наведените касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Не е налице недобросъвестност от страна на Т. във връзка с получаване на съответната помощ в посочения размер. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски е основателна. Такива следва да бъдат присъдени в размер на 380, 00/триста и осемдесет /лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Страната е представила доказателства за сторените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,