Решение № 8791 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 899/2018 г.

Решение № 8791 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 899/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, против решение № 7164/29.11.2017 г. на Административен съд - С.-град, постановено по адм. д. № 7147 по описа за 2016 г. на този съд, с което е отменен Ревизионен акт № Р - 22221515002836 - 091 - 001/17.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., поправен с Ревизионен акт № П - 22221516001191 - 003 -001/08.01.2016 г., в частта на установените задължения на "Сигма пропърти" ЕООД по ЗДДС главница и сътоветните лихви за данъчен период месец март 2013 г. от непризнати кредитни известия № 6/18.03.2013 г. и № 8/29.03.2013 г., издадени към "Б. Р. И." ООД. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че за да е налице основание за издаването на кредитни известия следва да се докаже връщане на платените суми, каквото в случая не е направено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Сигма пропърти" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р- 22221515002836 - 091 - 001/17.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., поправен с Ревизионен акт № П - 22221516001191 - 003 -001/08.01.2016 г., потвърден в частта, предмет на съдебен контрол с Решение № 990/20.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП С.. Първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта на установените задължения на "Сигма пропърти" ЕООД по ЗДДС главница и сътоветните лихви за данъчен период месец март 2013 г. от непризнати кредитни известия № 6/18.03.2013 г. и № 8/29.03.2013 г.,, издадени към "Б. Р. И." ООД и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. В частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, решението е влязло в сила като необжалвано. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че издаването на кредитните известия и отразяването им от получателя в СД и дневника за покупки за месец март 2013 г. по съществото си е разваляне на доставката по съгласие на страните. Според съда липсват доказателства за договорни отношения и реално осъществена доставка. Административният съд е приел, че след като по фактурите не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, принципът на данъчен неутралитет изисква и да не се начисляват задължения на издателя на фактурите, към които са кредитните известия. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Относно фактура № 5/11.03.2013 г. с ДО 41 666,67 лв. и ДДС 8 333,33 лв., № 7/21.03.2013 г. с ДО 41 666,67 лв. и ДДС 8 333,33 лв. с предмет доставка на метал за обект кв. Драгалевци, първоинстанционният съд неправилно е приел, че издадените фактури не са за авансово плащане. Въпреки, че в тях не е конкретно посочено, че са за авансово плащане, то се явява такова, с оглед на това, че е получено от доставчика преди доставката да бъде извършена. С оглед на представените банкови извлечения е извършено разплащане по гореописаните фактури. Във връзка с горното изводите на органите по приходите, че е налице възникнало данъчно събитие съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, са правилни. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. От ревизираното лице и от "БУЛКОН РИАЛ ИСТЕЙТС" ООД не са представени документи, от които да е видно, че доставката е развалена, като не са приложени и доказателства за връщане на получените по фактурите суми, което би обусловило издаването на кредитни известия с № 6/18.03.2013 г. с ДО 41666,70 лв. и ДДС 8 333,33 лв. и № 8/29.03.2013 г. с ДО 41 666,70 лв. и ДДС 8 333,33 лв. Съгласно т. 56 от Решение на СЕС по дело C-107/13: Освен това, както посочва генералния адвокат в точка 43 от своето заключение, при обстоятелства като тези по главното производство докато доставчикът не върне авансово платената сума, данъчната основа, която последният дължи поради получаването на това авансово плащане, няма да може да бъде намалена в приложение на чл. 65, във връзка с членове 90 и 193 от Директива 2006/112. Във връзка с гореизложеното първоинстанционното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено в тази си част, като съответно се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу тази част от РА. Разноски: С оглед резултатът по делото на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 159 лв. за всяка инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на горното на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 318 лв. за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение