Решение № 21 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 575/2018 г.

ВКСI гражданско отделение11.06.2019 г.докладчик т Дияна Ценева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 6701 от 06.10.2017 г. по в. гр. д. № 5539/2010 г. на Софийски градски съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Глориент инвестмънт БГ" ООД, че С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К. и С. С. К., заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон В. Г. И., С. С. К. и И. С. К., са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот с пл. №.... по КВС, м. "Л. " в землището на Г., съставляващо съгласно актуалния му териториално-устройствен статут реална част с площ 209 кв.м от УПИ...., кв..... по плана на [населено място], м. "Д. ", целият с площ 10.495 дка.

Мотиви

Решение № 21 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 575/2018 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К. и С. С. К., заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон В. Г. И., С. С. К. и И. С. К., чрез техния пълномощник адв. Ат. Ж., срещу решение № 6701 от 06.10.2017 г. по в. гр. д. № 5539/2010 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. С определение № 472 от 17.10.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като е констатирано противоречието му с трайно установената практика на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, събрани по делото. Жалбоподателите поддържат, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е изпълнил това свое задължение, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на направените от него фактически изводи, каещи определяне границите на продадения от държавата имот, а оттук - и до неправилен извод, че жалбоподателите не се легитимират като собственици на процесния имот. Ответникът по касация "Глориент инвестмънт БГ" ООД чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 18.01.2010 г. по гр. д. № 21277/2007 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. С. К., Й. С. К. и С. С. К. против "Глориент инвестмънт БГ" ЕООД, ЕИК 2106084752, искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.); за установяване, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот с пл. №.... по КВС, м. "Л. " в землището на Г., съставляващо съгласно актуалния му териториално-устройствен статут реална част с площ 209 кв.м от УПИ...., кв..... по плана на [населено място], м. "Д. ", целият с площ 10.495 дка, както и съединените при условията на евентуалност искове за установяване правото на собственост на ищците върху 209/10495 ид. части от описания недвижим имот. Жалбоподателите са наследници на В. П. С., починал през 1970 г. С решение по гр. д. № 6875/2005 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е отменено решението на ОСЗ "Панчарево" от 11.05.2005 г., с което е отказано на наследниците В. П. С. възстановяване на собствеността върху нива от 0.209 дка в строителните граници на кв. Г., м. "Л. ", представляваща имот №...., и е постановено друго, с което е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху този имот. Въз основа на това влязло в сила решение ОСЗГ "Панчарево" е постановила решение № 12 от 28.06.2006 г. за възстановяване на имота в съществуващи стари реални граници. Установено е, че имот №.... по КВС попада в границите на имот пл. №...., за който са отредени УПИ.... и УПИ....,....,....,....,.... в кв..... по регулационния план на м. "Д. -2" София, одобрен през 2005 г., които ответникът "Глориент инвестмънт БГ" ЕООД е закупил през 2006 г. Продавач по договора е "К енд К Електроникс" ЕООД, който се легитимирал като собственик на основание договор за покупко-продажба от 2004 г., с който е закупил от "Дон-95" ЕООД терен от 42 055 кв.м, представляващ южната реална част, дял ІІ по скица- проект за продажбата от ПИ пл. №...., целият с площ 238 222 кв.м. по скица, а по документ за собственост- от 220 000 кв.м, нанесен в кад. лист №....,.... и.... по неодобрен кадастрален план на [населено място], м. "К. булевард", при съседи на продадената част: от юг- път София- Пловдив, от запад- черен път и напоителен канал, от изток- останалата част от ПИ №.... Продадената реална част е нанесена в кадастралния план с пл. №..... От своя страна продавачът по този договор "Дон-95" ЕООД се е легитимирал като собственик с Договор за продажба от 16.02.2000 г., сключен с министъра на икономиката в качеството му на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП (отм.); , с който на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и 3 от ЗППДОбП (отм.); закупил правото на собственост върху недвижим имот - къмпинг "В. "- обособена част от "Сердиком" АД, находящ се в [населено място], в землището на [населено място], м. "В. ", с обща застроена и незастроена площ от 220 000 кв.м, съгласно АДС № 00260 от 25.06.1997 г. В договора продаденият имот е описан с граници: от изток - път, от запад - напоителен канал и черен път, от юг - път София - Пловдив и от север - площадка на "Паркстрой". За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че имот пл. №.... и съответно възстановеният на ищците имот с пл. №.... попада в границите на закупения от "Дон- 95" ЕООД по реда на ЗППДОбП (отм.); недвижим имот. Оттук е направил извод, че е приложима разпоредбата на § 6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОбП (отм.); , съгласно която в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/ или недвижими вещи, собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с дялове или акции на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ, поради което процесният имот не е подлежал на реално възстановяване в полза на бившите собственици. По реда на косвения съдебен контрол постановеното от поземлената комисия решение за възстановяване на правото на собственост на ищците в реални граници е преценено като материалнонезаконосъобразно, затова не е породило реституционно действие и не легитимира ищците като собственици на заявеното от тях придобивно основание. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал събраните по делото писмени доказателства, относими към установяване местоположението на западната граница на къмпинг "В. ", а е основал изводите си по този въпрос единствено на заключението на приетата пред него допълнителна тройна съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещите лице Б. Х., Ю. П. и М. Р. / подписана с особено мнение от последната/, според която западната граница на къмпинг "В. " в спорната й част, представляваща и западна граница на имот пл. №...., е каналът по б. А-Б и б. З- И по скица приложение № 3 към особеното мнение на в. л. Б. Х. към първоначалната тройна съдебно- техническа експертиза / л. 113 от въззивното дело/. По този начин съдът се е отклонил от трайно установената практика на ВКС, според която той е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, събрани пред него и пред първата инстанция. Назначаването на съдебна експертиза за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания, не освобождава съда от това задължение, както и от задължението да провери обосноваността на заключението, обсъждайки го заедно с другите доказателства по делото. Допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите му относно действителното местоположение на спорната граница, и до неправилно приложение на материалния закон. Установено е по делото, че отреждането на терен за къмпинг "В. " е станало на два етапа- преди 1968 г., когато за къмпинга са били отредени около 100 дка, и след 1968 г., когато с Разпореждане на Министерския съвет от 29.03.1968 г. е взето решение Учебно- опитно държавно земеделско стопанство – Горубляне да предаде безвъзмездно на ДТП "Балкантурист" София за разширяване на къмпинг "В. " 120 дка необработваеми и слабопродуктивни земи при граници: от изток- път; запад- напоителен канал, от север- площадка на "Паркстрой" и от юг- къмпинг. С Акт за въвод във владение на обект "Разширяване на къмпинг "В. " от 18.12.197.. г. /последната цифра не се чете/ ДСП "Балкантурист"- София е въведен във владение на площадката за разширение на къмпинга с площ 120 дка, при граници: от изток- път с отсечка 325 м; от юг- оградата на къмпинг "В. " с дължина 295 м; от север - площадка на разсадник на СП "Паркстрой" с дължина на отсечката 390 м и от запад - напоителен канал и черен път с дължина на отсечката 318 м. Разширението е в северна посока на съществуващия къмпинг. Имот пл. №...., в границите на който попада възстановеният на ищците земеделски имот, граничи от изток със старата /южната/ част на къмпинга, за която по делото няма доказателства през коя година, въз основа на какъв акт и при какви граници е била отредена. Напоителният канал и черен път са посочени като граница от запад на терена за разширение на къмпинга, поради което те не могат да служат като ориентир за определяне на западната граница на къмпинга преди разширението. В разпореждането на МС от 1968 г. и в акта за въвод във владение от 70-те години като граница на площадката за разширение на къмпинга от изток не е посочен съществуващия вече къмпинг, за да се приеме, че разширението през 1968 г. обхваща и имот пл. №.... Текстовото съвпадение в описанието на западната граница- напоителен канал и черен път, не може да обоснове обратен извод при наличието на доказателства по делото за съществуването на други канали в района, включително и за канал по протежение на западната граница на къмпинга, попадащ приблизително поравно в северната и в южната му част, отразен в кадастралния план от 1970 г. и ЕТК от 1988 г., който обаче не граничи с имот пл. №...., а се намира значително на север от същия. Като приложение към приетите по делото съдебно - технически експертизи /две еднолични и една разширена пред първата инстанция, и две разширени пред въззивната/ са приложени скици- копия от кадастралния план от 1970 г. и от ЕТК от 1988 г., в които е отразена с условен знак за ограда западната граница на къмпинг "В. " и западната граница на неговата южна част / първоначално отредената преди 1968 г. /, които съвпадат със западната граница на къмпинга, отразена в приложената към приватизационния договор ситуационна скица. Според изслушаните и приети пред първата инстанция две еднолични и една разширена съдебно- технически експертизи имот пл. №.... не е в обхвата на къмпинг "В. ", предмет на приватизационния договор от 2000 г., а е съседен на него. Изводите си вещите лица са основали на съпоставка на формата, площта и границите на къмпинга, заснети в скица - приложение към информационния проспект за продажба на обособената част, които съответстват на отразените граници в кадастралния план и ЕТК, и площта, формата и границите на имот пл. № 159, нанесен в кадастралния план след сделката, от който е обособен имот пл. №.... До същия извод е достигнала и първата разширена съдебно- техническа експертиза, приета от въззивната инстанция. Особеното мнение на в. л. Б. Х., залегнало в основата на заключението на допълнителната разширена съдебно - техническа експертиза /подписана с особено мнение от в. л. М. Р. /, според което имот пл. №.... е бил част от къмпинг "В. ", се основава единствено на обстоятелството, че в западната си част той граничи с канал, пресичащ [улица], но то е фактически необосновано, тъй като по делото е безспорно установено, че "напоителен канал и черен път" са посочени като западна граница на площадката, отредена за разширение на къмпинга през 1968 г., а не на вече съществуващия към този момент къмпинг/ неговата южна част/. Преценявайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства настоящият състав приема, че не се установява имот пл. №...., част от който е възстановеният на жалбоподателите имот, да е бил част от терена на къмпинг "В. " и като такъв да е бил предоставен за стопанисване и управление на ДСП "Балкантурист", а впоследствие – включен в капитал на "Сердиком "АД и съответно приватизиран през 2000 г. по реда на чл. 34, ал. 1 ЗППДОбП (отм.);. Поради това по отношение на него е неприложима разпоредбата на § 6, ал. 6 ЗППДОбП (отм.);. По делото е установено, че възстановеният на жалбоподателите имот е незастроен и върху него няма проведени мероприятия, съставляващи пречки по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, поради което решение № 12 от 28.06.2006 г. на ОСЗГ - П., с което на ищците е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими /стари реални граници върху имот №.... е годно да породи реституционно действие и легитимира същите като собственици на този имот на заявеното от тях придобивно основание. Изводите на въззивния съд в обратен смисъл са необосновани и и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на ответника "Глориент инвестмънт БГ" ООД за придобиване на спорния имот по давност. Придобивната давност в полза на владелеца върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на приключване на административната процедура по възстановяване на имота, в случая - от 28.06.2006 г. Искът за собственост е предявен на 01.10.2007 г. Периодът на владение от датата на постановяване на реституционното решение да датата на постъпване на исковата молба в съда е недостатъчен, включително и за придобиване на правото на собственост при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС. По изложените съображения предявеният от С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К. и С. С. К., заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон В. Г. И., С. С. К. и И. С. К., против "Глориент инвестмънт БГ" ООД установителен иск за собственост се явява основателен. Постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от настоящото инстанция, като бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на "Глориент инвестмънт БГ" ООД, че С. С. К., Й. С. К., Л. Й. К. и С. С. К., заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон В. Г. И., С. С. К. и И. С. К., са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот с пл. №.... по КВС, м. "Л. " в землището на Г., съставляващо съгласно актуалния му териториално-устройствен статут реална част с площ 209 кв.м от УПИ...., кв..... по плана на [населено място], м. "Д. ", целият с площ 10.495 дка Водим от гореизложеното съдът

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 3, ал. 1, т. 1