Решение № 50326 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1270/2022 г.

Решение № 50326 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1270/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 82 от 07.02.2022 г. по т. д. № 543/2021 г. на САС, с което потвърдено първоинстанционното решение № 900371 от 10.03.2021 г. постановено по гр. д. № 253/19 по описа на ОС-Благоевград. С последното са били уважени предявените от Г. Г. В. и Р. Г. П. против Й. Д. Д. искове по чл. 95б, ал. 1, т. 1и т. 6 от ЗАПСП, по чл. 95, ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон, както и по чл. 86 ЗЗД. Решението се обжалва и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Приложено е и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. От страна на ответника по касационната жалба Г. Г. В. в писмен отговор от страна на процесуалния й представител се изразява становище за неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноските в настоящата инстанция под формата на адв. възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и се основава на главен иск, който е неоценяем, счита, че КЖ е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Страните не спорят и от представените писмени доказателства се установява, че ищците Г. В. и Р. П. са съавтори на статията "Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда", публикувана в бр. 4-5 на сп. "Адвокатски преглед", I. 1313-7204, което се разпространява печатно, като статията е налична и на интернет страницата на списанието (на сайта на Висшия адвокатски съвет). От своя страна ответникът Й. Д. е автор на статията "Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака", публикувана в бр. 2 от 2018 г. на списание "Право, Политика, Администрация", издание на Правно- историческия факултет, Югозападен университет "Н. Рилски" [населено място]. Списанието е електронно, със свободен достъп до потребителите и никога не е било разпространявано на хартиен носител. Статията е налична и на следната интернет връзка: http: www. lpajoumal. com/wp-ontent/uploads/2018/06/Dafov-full-text. pdf. В статията са посочени използваните източници, като сред тях не е посочен сайта "Коментар "De lege lata", с източник Съдебна практика, 2014 г. ", както и имената на ищците по делото като автори на ползваната публикация. Между страните не е спорно, че 85% от текста на статията на ищците е дословно възпроизведена в статията на ответника Д.. Тази част, съвпадаща с текста от произведението на ищците, не е поставена в кавички и няма данни за извършено от автора цитиране на ползван от него източник от други статии или други автори. При разпита му по реда на чл. 176 от ГПК ответникът заявил, че дословното припокриване на части от текста в двете статии е в резултат на използвания от негова страна коментар "De lege lata", с източник Съдебна практика 2014 г., който източник е бил достъпен свободно на съответния интернет адрес. При така установените факти съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковите претенции, тъй като ответникът е използвал и разпространявал голяма част /около 85%/ от научна публикация на ищците без тяхно съгласие и позволение в своята статия, публикувана в електронно списание. Въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 95 от ЗАПСП, според която, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Позовал се е и на чл. 95б, ал. 1 от ЗАПСП, според който, когато произведение, обект на авторско право, се използва в нарушение на ЗАПСП, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 1. Установяване факта на нарушението; 2. Преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; 3. Разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Предмет на делото са изброените по-горе искове при условията на обективно съединяване. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, според въззивния съдебен състав, в тежест на ищците е да установят чрез пълно и главно доказване, 1/че са носители на авторско право по отношение на статията "Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда"; 2/че притежаваното от тях авторско право върху статията е било нарушено от ответника; 3/че нарушението на авторските права е извършено по посочения в исковата молба начин - чрез преработка на произведението 4 и/или чрез дословното възпроизвеждане на значителна част от статията в друга статия, на която автор е ответника - "Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака"; 4/че възпроизведената част е разпространена по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен кръг лица, без признаване на авторството й и без обозначаване по съответния начин на използваното произведение и неговите автори /ищците по делото/ по подобаващо за научните среди указание за взаимстван текст. Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми. На законова закрила, според въззивния съд, подлежат не само авторските произведения на литературата, изкуството и науката, разпространени на книжен носител, но и тези, разпространявани по електронен път и в интернет пространството. Статията "Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда" е обективирана на книжен носител / публикувана е в бр. 4-5 от 2015 г. на сп. "Адвокатски преглед"/, както и разпространена като електронно издание на достъпен за всички интернет адрес. Последната е авторска публикация на научна тема, тъй като съставлява разработка на научна теза по правен въпрос, значим за съдебната практика, за спецификата на семейния конфликт и възстановителния подход за разрешаването му. Съдът е приел, че е без значение за авторската закрила това, дали развитата в статията на двамата ищци правна теза съставлява новост в правото, съответно дали допринася за развитието на правната наука. Според разпоредбата на чл. 5, изр. 1 от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки /чл. 6, ал. 1 от ЗАПСП/. В настоящия случай между страните не е спорно, че ищците са автори на статията "Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда". Основното възражение на ответника във въззивната жалба, поддържано и в първоинстанционното производстнво е основано на доводите, че той не е ползвал като източник за написването и публикуването на статията си части от статията на ищците, тъй като е ползвал друг източник - "Коментар "De lege lata", с източник Съдебна практика, 2014 г. " В този смисъл не било нарушено авторското право на ищците върху статията. Ответникът твърди, че при публикуването на собствената си статия не е знаел за съществуването на статията на ищците, както и че последните са автори на същата. Представеното от ответника писмено доказателство за ползвания от него като източник електронен сайт - "Коментар "De lege lata" с източник Съдебна практика, 2014 г. " е оспорен от ищците, като по тяхно искане съдът е задължил ответника да представи доказателства за електронния документ, от който е представеното по делото копие. Такъв не е бил представен, тъй като ползваният източник от интернет не се открива, няма достъп до този сайт. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, при оспорване на възпроизведения в писмена форма препис от ел. документ, страната, която се ползва от него, е длъжна де представи документа на ел. носител. Съдебната практика приема, че при своевременно оспорване на представен в писмена форма заверен препис от ел. документ, при бездействие на страната, която ще се ползва от него и непредставяне на електронния документ, не може да бъде приета от съда доказателствената сила на представения писмен документ. След като е останал недоказан по безспорен и несъмнен начин факта, че такъв сайт действително е съществувал към момента на изготвянето на статията на ответника, то недоказано, според съда, оставало и твърдението му, че частите от статията на ищците, дословно възпроизведени в текста на статията му "Материалноправни и процесуалноправни аспекти при осъществяване на лични отношения на децата с родителите, дядото и бабата при прекратяване на брака", са с източник "Коментар "De lege lata ", с източник Съдебна практика, 2014 г. Дори да се приеме, че оспореният документ е годно писмено доказателство, то същият е без достоверна дата, поради което не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че при написване на статията си ответникът е използвал именно този източник, а не статията на ищците, дословно възпроизведена в голямата си част в неговата статия. Представената извадка от електронен сайт не съдържа URL адрес на публикацията, която ответникът твърди да е използвал като свой източник, поради което не се установява и доказва при пълно и главно доказване, че разпечатката, е съществувала със свободен достъп на всички лица до нея, преди публикуването на статията на ищците по делото. За автор на една научна публикация се приема лицето, което първо е изложило своята теза в писмена или електронна форма, чрез обективирането на съдържанието и в определен текст. В процесния случай не се установи и доказа текст със същото или приблизително същото съдържание, при излагане на разработената от ищците правна теза, да е бил наличен в писмена или електронна форма, преди публикуването на статията "Семейният конфликт и справедливото му решаване от съда", в бр. 4-5 от 2015 г. на сп. "Адвокатски преглед". С оглед липсата на доказателства в този смисъл, което е в тежест на ответника, съдът е приел, че ответникът е използвал текст от статията на ищците като автори на коментираната по-горе статия. ЗАПСП в чл. 15 - 19 регламентира правата на авторите, които всъщност са съдържанието на авторското право. Според чл. 18, ал. 1 авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Ал. 2 на същия член регламентира начините на използване на произведението, в т. число възпроизвеждането на произведението и разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението.