Решение № 10059 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14541/2013 г.

Решение № 10059 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14541/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Водстрой Пловдив"АД моли да бъде отменено решение № 1697/23.07.2013 г. по адм. д. № 2046/2010 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161001219/12.07.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 161001219/12.07.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит 136 510,53 лв. с лихви по фактури на "Инвест ВГ" ЕООД, "Вайпър" ЕООД и "Валстройтранс" ЕООД за периода м. 3 - 6.2008 г. и м. 5 - 9.2009 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни материали не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обоснован е изводът на съда, че съставените от свидетеля Гушев протоколи за приемане на строителни материали не могат да се обвържат със спорните доставки, тъй като са подписани за предал от неизвестни лица, нямащи връзка с процесните доставчици. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано прехвърляне на правото на собственост на фактурираните материали след като не е доказано предаването им от доставчиците на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано и плащане по фактурите в брой, след като са приложени фискални касови бонове, носещи името на доставчиците, а регистрирани на други фирми. Правилен е изводът на съда, че установеното от техническата експертиза влагане в обекти на касатора на материали от вида на процесните не доказва осъществяване на спорните доставки, след като видно от експертизите касаторът е имал и други доставчици на строителни материали освен "Инвест ВГ" ЕООД, "Вайпър" ЕООД и "Валстройтранс" ЕООД. Съобразен с практиката на СЕС по дела С-642/11 и С-643/11 съдът е приел, че липсата на корекции на начисления данък в РА, съставени на доставчиците за процесните периоди не съставляват признание на администрацията, че спорните доставки са осъществени. Неоснователен е и доводът за неспазване практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяването на спорните доставки не е доказано. Законосъобразен е изводът на съда, че за да възникне и се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е доказано осъществяване на облагаема доставка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 664,90 лв., тъй като останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,