Решение № 9430 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Континвест ООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Шипченски проход 18, Бизнес сграда Галакси, бл. Д, ет. 5, офис 505, срещу Решение 607 от 25.01.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 10772 от 2022 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-16-239 от 31.10.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), с което на дружеството е определена финансова корекция, в размер на 100% от финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), предоставена по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-2.001-0927-C02, за нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013 г.), представляващо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. Изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност за извършване на последващ контрол от страна на РУО. Според касатора съдът, при формиране на изводите си за наличие на нарушение не е съобразил обстоятелството, че наличието на комплексно разрешително, издадено по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), не е изискуем документ по процедурата, поради което отсъствието му по никакъв начин не води до нарушаване на изискванията за ефикасност и ефективност. Сочи, че двете приети по делото експертни заключения са оборили твърдението на РУО, че към момента дружеството извършва единствено дистрибуторска дейност на химически продукти, като е доказано, че към настоящия момент, а и към момента на определяне на финансовата корекция, се извършва и производствена дейност с инсталацията за производство на алуминиев сулфат, като и оползотворяване на отпадни разтвори, които са модернизирани с получените по Оперативната програма средства. В тази връзка счита, че съдът напълно необосновано приема, че са нарушени принципите на ефикасност и ефективност, при положение, че процесното оборудване е на производствената площадка на дружеството и се използва в производството му. Оспорва твърденията на РУО, че със Заповед РД-08-73/03.05.2017 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора е спряно производството на алуминиев сулфат. Сочи, че посочената заповед е отменена с Решение 181 от 03.07.2017 г. по адм. дело 228/2017 г. В тази връзка твърди, че през 2009 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава в полза на Верея-Хим ООД Разрешение 140 за съхранение на хлор, производство на хлорни коагуланти и дезинфектанти на инсталациите за хлорунищожение като предпазни/обезопасяващи инсталации при работата с хлор. Твърди, че Верея- Хим ООД е дъщерно дружество на Континвест ООД и между двете предприятия е сключен договор за съвместна дейност, което предполага и възможност за използване на всяко от разрешенията, с които разполага дъщерното дружество. Сочи, че съдът изобщо не анализира този въпрос в обжалваното решение, поради което достига до погрешни изводи. Твърди неправилност на извода на РУО, че с Решение 140-А-Н/2019 г. не е одобрен актуализирания доклад за безопасност на бенефициера, като сочи, че работата не е била преустановявана, защото заповедта е обжалвана и предварителното й изпълнение е спряно от съда, така че бенефициерът напълно законосъобразно осъществява дейността си, поради което издаването на тази заповед не може да бъде аргумент за неефективно и неефикасно разходване на предоставените ни по програмата средства. Сочи, че съдът не обсъжда и аргумента му, че въпросът за наличието или липсата на разрешително за предприятие с висок/нисък рисков потенциал няма отношение към предоставените от Оперативната програма средства, тъй като ЗООС дава на бенефициера право да складира и съхранява хлор до определени количества, независимо дали предприятието е квалифицирано като такова с рисков потенциал. Оспорва твърденията за извършени административни нарушения, като счита, че това не може да бъде възприето като аргумент за определяне на финансова корекция след като има посочен само един съставен акт и едно издадено наказателно постановление, което е отменено от съда като незаконосъобразно. Оспорва извода на РУО, споделен от съда, че Континвест ООД няма законово право и не разполага със съответните документи, издадени от компетентните институции, разрешаващи му да осъществява производство на химически продукти, описани в проектното му предложение. Счита, че приложените писмени доказателства за сключване и изпълнение на АДБФП към 09.02.2016 г. удостоверяват законно придобити права, които дават основание да се направи извод, че дружеството е спазило изискванията на закона за осъществяване на своята дейност по производство и съхранение на химически продукти. Счита, че издаването на административни актове от компетентни органи не е достатъчно основание за извода, че дейността по производство и съхранение на химически продукти е незаконосъобразна, защото оспорването на тези актове по съдебен ред е довела до тяхната отмяна. Сочи, че към датата на сключване на АДБФП - 09.02.2016 г., датата на получаване на средствата по него - 13.10.2017 г., както и към днешна дата активите, предоставени по сключения договор, са налични и се използват в инсталациите за производство на алуминиеви соли и оползотворяването на отпадъчни разтвори на солната и сярната киселина, в която са инвестирани. Оспорва изводите на съда за нарушение на принципите на ефективност и ефикасност, като сочи, че при положение, че средствата са поискани и отпуснати само за закупуване на ДМА на територията на производствената база на дружеството и последващото им използване за повишаване производителността на същото, се явява недоказан юридическият факт, пораждащ нередността. Сочи, че всички активи, придобити по проекта са налични и към момента, и в следствие на извършената инвестиция със закупените ДМА от средствата, предоставени по договора, оборотът на дружеството през годините се е увеличил плавно, но приходите от продажба на произведена продукция рязко са спаднали поради спиране на производството от регулаторните органи. Отбелязва, че дружеството е повишило и дейността си по износ на произвежданите от тях продукти, за което е способствало именно полученото и използвано съгласно проекта финансиране. Позовава се на Писмо с изх. К-26-К-10 от 11.10.2017 г. от РУО, в което изрично е отбелязано, че след извършена проверка на представения финален отчет по договора е установено, че предвидените дейности са напълно изпълнени и заложените цели са изпълнени. Счита, че при наличие на подобно изрично волеизявление от страна на РУО за изпълнение на договора, издаденото в последствие решение за финансова корекция е нищожно, защото е издадено без основание и при съществено нарушение на материалния закон. Иска да се отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени административния акт. Претендира разноски съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. А. Симеонов. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., в представена по делото молба излага становище за неоснователност на жалбата. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд установява от фактическа страна, че: На 09.02.2016 г. между УО на ОПИК и Континвест ООД, е сключен АДБФП BG16RFOP002-2.001-0927-C02 за предоставяне на национално съфинансиране по проект Подобряване на производствения капацитет, чрез инвестиции в материални активи за разширяване на производствената база и експортния потенциал на Континвест ООД в гр. Ямбол. В договора е посочено, че в следствие на инвестицията се предвижда дружеството да постигне увеличен капацитет за производство, респективно износ на: натриев хипохлорид, натриев хипохлорид 160 гр./л., ферихлорид и твърд алуминиев сулфат. Изпълнението на дейностите по договора за БФП се състои в добавяне на нови характеристики или подобряване на съществуващите продукти. Дейността е изпълнена посредством закупуване на дълготрайни материални активи. На 18.08.2017 г. от екип на УО е извършена проверка на място при бенефициера в гр. Ямбол, при която е констатирано, че дейностите по проекта са изпълнени, като не са отправени препоръки. На 31.10.2019 г. е извършена физическа и документална проверка на място относно устойчивостта на постигнатите резултати от изпълнението на АДБФП BG16RFOP002-2.001-0927-C02, която е с положителен резултат като отново не са били направени отрицателни констатации и/или препоръки. На 30.03.2022 г., във връзка с постъпил сигнал за нередност, екип от служители по нередности на РУО на ОПИК извършва внезапна проверка на мястото на изпълнение на договора в гр. Ямбол. В резултат на проверката е установено наличието на активите, доставени по сключения АДБФП. В момента на проверката в предприятието не осъществява производствена дейност. За извършената проверка на място е съставен и подписан Протокол за внезапна проверка на място по сигнал за нередност. На 05.07.2022 г. РУО на ОПИК изисква от Районна инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Стара Загора информация, дали Континвест" ООД разполага с комплексно разрешително или с друг относим документ, разрешаващ производство и съхранение на посочените в подаденото проектно предложение химически продукти, дали са налице нормативно установени задължителни изисквания за разрешение от компетентен орган за производство и съхранение, както и осъществявани ли са проверки от дирекцията в периода от 09.02.2016 г. до 13.10.2020 г. на производствената площадка на бенефициера и какви са резултатите от тях. На 22.07.2022 г. от РИОСВ - гр. Стара Загора постъпва изисканата от РУО информация. Посочено е, че със Заповед РД-08-73/03.05.2017 г. на РИОСВ - гр. Стара Загора е спряна експлоатацията на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат, разположена на производствената площадка, находяща се в гр. Ямбол, стопанисвана и управлявана от Континвест ООД, поради липсата на комплексно разрешително по чл. 117 ЗООС. Представено е Решение 13-ДО-509-00 от 20.10.2014 г. на директора на РИОСВ - гр. Стара Загора, с което се разрешава на Континвест ООД да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение гр. Ямбол, ул. Ямболен 35, като действието на разрешителното е до издаване на комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 ЗООС. Към документите, предоставени от РИОСВ - гр. Стара Загора е и Разрешително на предприятие с висок рисков потенциал 140/2009 г. издадено от министъра на околната среда и водите (към 2009 г.) за дружество Верея Хим ООД, което е представлявано от представляващия Контивнест ООД. С писмото на РИОСВ - гр. Стара Загора е предоставено и Решение 140-А-Н/2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда към МОСВ (ИАОС), с което не се одобрява Актуализиран доклад за безопасност на оператора Континвест ООД, на основание множество установени несъответствия и нарушения. Предоставен е Акт 18/21.06.2017 г. за установено административно нарушение на оператора Континвест ООД за нарушение на чл. 25, т. 16 във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси и чл. 4 , т. 2 от Наредба за реда и начина за съхранение на описани химични вещества и смеси, като е установено, че от страна на дружеството не са спазени изискванията за съхранение на течен хлор. Посочено е още, че в периода 09.02.2016 г. - 13.10.2020 г. експерти от РИОСВ - гр. Стара Загора са осъществявали периодичен и извънреден контрол в Производствена база Ямбол" с над 15 проверки, за които са съставени констативни протоколи. На 26.05.2017 г. при проверка е установено неправилно съхранение на тари с течен хлор, за което е съставен Акт 18/21.06.2017 г. за установяване на административно нарушение, на базата на който от директора на инспекцията е издадено Наказателно постановление 18/25.10.2017 г. На 24.08.2022 г. Континвест ООД е уведомено за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 25.08.2022 г. Континвест ООД прави искане за удължаване на срока за възражение във връзка с уведомлението за нередност. На 02.09.2022 г. бенефициерът е уведомен, че срокът за подаване на възражение е удължен до 25.09.2022 г. На 23.09.2022 г. Континвест ООД представя възражение. На 31.10.2022 г. с Решение РД-02-16-239 на РУО на ОПИК, на Континвест ООД е определена финансова корекция в размер на 587 377,65 лв., представляваща 100 % от финансовата подкрепа от ЕСИФ по АДБФП BG16RFOP002-2.001-0927-C02, за нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 г., представляващо основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. По делото е приета комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника, в съдебното производство Заповед РД-16-209/14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която издателят на акта е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема за правилни изводите на административния орган за наличие на нарушение на принципа на добро финансово управление. Приема, че принципите на ефикасност и ефективност са нарушени, тъй като бенефициерът е извършил нередност изразяваща се във фиктивно изпълнение на административния договор, като е усвоил предоставено му безвъзмездно финансиране от ЕСИФ, без реално да изпълни предвидените дейности по договора и без да постигне заложените цели на проекта и процедурата. Приема, че бенефициерът не е осигурил необходимия административен и оперативен капацитет за пълното и точно изпълнение на проекта и на предвидените дейности по договора. Според съда, независимо от факта, че дълготрайните активи са били доставени, с тях не се е извършвала производствената дейност, описана в проекта поради обстоятелството, че бенефициерът не е разполагал и не е успял да се снабди със съответните разрешителни, даващи му право да произвежда химическите продукти, описани във формуляра за кандидатстване. Приема, че бенефициерът не е уведомил за тези обстоятелства РУО и в резултат неправомерно е получил безвъзмездна финансова помощ за производството на химическите продукти, описани в проектното му предложение, които не е имал право да произвежда. Приема още, че към крайната дата за изпълнение на дейностите по проекта (13.10.2017 г.), дейността на дружеството по експлоатацията на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат е спряна, въз основа на административни актове, издадени от компетентните органи и потвърдени впоследствие от Върховния административен съд, поради което е обоснован извод за нарушаване на принципа за ефективност. Предвид заложените цели на проектното предложение, съпоставени спрямо прекомерния финансов ресурс, разходен от бенефициера неефикасно за постигането им поради липсата на необходимите разрешителни за производство, е формиран извод за нарушаване на принципа за ефикасност на разходите. В допълнение съдът приема, че дружеството не е доказало изпълнение на заложените от него цели в приложения по делото бизнес план. Въз основа на горното, съдът прави извод за неоснователност на жалбата и я отхвърля. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По наведените доводи от касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на анализ и изложени мотиви по релевираните доводи е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото да изложи и правните си изводи относно елементите на фактическия състав на приложимата според органа правна норма. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил фактите относно елементите на фактическия състав на нередността и е изложил правните си изводи относно тях. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансовата корекция. На първо място неоснователно е възражението за изтекла давност. Разпоредбата на чл. 3 § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 въвежда общо правило за давност (минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срокът за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, § 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. За установеното в случая нарушение на принципите за добро финансово управление е налице продължаваща нередност, започнала при отчитане на изпълнението на дейностите по проекта от страна на бенефициера и свързаните с това проверки от УО, продължила през периода за устойчивост на проекта, от 13.10.2017 г. (когато е извършено и окончателното плащане към бенефициера) до 13.10.2020 г. Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на съвета четиригодишният давностен срок започва да тече именно от тази дата и изтича на 13.10.2024 г. Допълнително следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, § 3 от Регламент 2988/05 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Видно от оспорения административен акт правното основание за определяне на процесната финансова корекция е чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с член 4, параграф 8 от Регламент 1303/2013 във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Видно от съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. За да обоснове извод за наличие на нередност органът приема, че независимо от факта, че дълготрайните активи са били доставени, с тях не се е извършвала производствената дейност, описана в проекта поради обстоятелството, че бенефициерът не е разполагал и не е успял да се снабди със съответните разрешителни, даващи му право да произвежда химическите продукти, описани във формуляра за кандидатстване. Според РУО бенефициерът не го е уведомил за тези обстоятелства и в резултат неправомерно е получил безвъзмездна финансова помощ за доставката на дълготрайни активи за производството на химическите продукти, които не е имал право да произвежда. Обосновава извод, че тъй като към крайната дата за изпълнение на дейностите по проекта (13.10.2017 г.), дейността на Континвест ООД по експлоатацията на инсталация за производство на твърд и течен алуминиев сулфат е спряна, въз основа на административни актове, издадени от компетентните органи, е нарушен принципът за ефективност. Предвид факта, че от 13.10.2017 г. до настоящия момент, закупеното по проекта оборудване не работи, органът приема, че е нарушен и принципът на ефикасност, тъй като всички предприети действия (изготвяне на документация, провеждане на процедура, избор на изпълнител, осъществена доставка) са насочени към доставката на оборудване за производство на химически продукти без разрешение. Тези изводи са неправилни. Принципът на ефикасност изисква публичният финансов ресурс да бъде използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използваните ресурси (безвъзмездната финансова помощ), предприетите дейности и постигането на целите, заложени в проекта. Принципът на ефективност е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В § 3 на член 33 изрично е посочено, че когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, относими и обвързани със срок, цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Поставените цели, преследвани чрез изпълнението по процесния договор, са заложени във Формуляра за кандидатстване, съставляващ Приложение I към АДБФП, където предвидено повишаване на капацитета за производство на фирмата, посредством нови инвестиции в дълготрайни материални активи на територията на производствената база на бенефициера в гр. Ямбол, които да осигурят по-висока производителност, респективно възможност за разширяване на пазарното присъствие на "Континвест" ООД, както в България, така и извън нея. Описано е, че в следствие на инвестицията се предвижда дружеството да постигне увеличен капацитет за производство, респективно износ на: натриев хипохлорит, натриев хипохлорит 160 гр./л., ферихлорид и твърд алуминиев сулфат. Като друга основна цел на проекта е посочено увеличаване (около 36%) на средните генерирани приходи от износ в следствие на инвестицията. Дейностите, чрез който е заложено постигането на тези цели са Дейности за добавяне на нови характеристики или подобряване на съществуващите продукти. Дейността е изпълнена посредством закупуване на дълготрайни материални активи (ДМА), посочени в Приложение Ф Техническа спецификация. В оспорения административен акт липсват мотиви коя част от заложените цели по проекта не е постигната чрез осъществените дейности по проекта. Няма спор между страните, че предвидените по проекта дълготрайни материални активи са закупени в срок и разходите за тях са приети за допустими, верифицирани и изплатени, съответно може да се приеме, че административният орган първоначално (към датата на приключването на проекта и окончателното плащане) е приел, че публичният финансов ресурс е използван по начин, който гарантира най-доброто съотношение между използвани ресурси, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и в необходимата степен (ефективност). При веднъж направена такава констатация, РУО е следвало да изложи съществени нови факти и обстоятелства, които да съпостави с поставените цели и осъществените дейности по проекта и да обоснове лошо съотношение между използвания ресурс, предприети дейности и постигнати цели (ефикасност) и непостигането в съответната степен на поставените цели. Доколкото общата цел на проекта се отнася до повишаване на капацитета за производство на фирмата, а дейностите чрез които следва да си постигне тази цел са свързани със закупуването, инсталирането и въвеждането в експлоатация на конкретни машини и оборудване, като няма спор, че те са доставени и въведени в експлоатация, то органът е следвало да изложи мотиви, че доставените вече машини и съоръжения не водят до увеличаване капацитета на производство на процесните продукти, съответно увеличаване на средните генерирани приходи от износ. Необходима е съпоставка на данните за капацитета на производство, приходи и разходи за производство преди реализирането на проекта и след това. Такъв анализ административният орган въобще не е правил, дори не е посочил данни в тази посока. Наличието или липсата на съответните разрешителни за производство на процесните химически продукти, не може да обоснове извод за непостигане на заложената по проекта цел. По проекта не са заложени конкретни цели за обем продукция, произведена с придобитите по договора машини и съоръжения за конкретен срок, поради което следва да се отчетат производствените и финансовите резултати от цялата дейност на дружеството бенефициер за целия срок на проекта и въздействието на придобитите активи върху конкурентоспособността му. В обжалвания административен акт липсват мотиви за фактическото основание за определяне на корекцията съответни на посоченото правно основание. Принципът на ефикасността би бил нарушен ако за цената, посочена в административния договор (безвъзмездната финансова помощ), бенефициерът не е получил договореното (съответните машини и оборудване) в изискуемото качество и срок, каквито данни обаче въобще не се твърдят от административния орган. Не са и изложени мотиви, че придобитите машини и оборудване не са ориентирани към постигане на целения и одобрен резултат, осигуряваща едновременно растеж и конкурентоспособност на предприятието. В оспорения акт няма мотиви, от които да може да се направи извод, че придобитите машини не биха могли да постигнат тези цели. Всъщност при липсата на заложено индикатор обем произведена продукция за съответен срок, не може да се направи обоснован извод, че целта не е постигната тъй като общата логика е, че с придобиването на нови машини и оборудване (от ново поколение, с по-добри параметри и възможности), то неизменно се повишава възможността на дружеството да произвежда повече и по-добра и конкурентна продукция. Принципът на ефективността е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Както беше посочено по-горе, липсата в административния договор на конкретни, измерими, относими и обвързани със срок цели и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели, които да бъдат съпоставени с предприетите дейности, пречат да се оцени степента на постигане на целите. Нарушаването на принципа се оценява само през заложеното в проекта, съответно в административния договор. При предмет свързан с доставката на конкретни машини и оборудване, при безспорно доказано доставяне на съответните машини, въвеждането им в експлоатация, и липса на данни за неизпълнение на конкретни цели за обем продукция и други, то не може да се приеме, че с предприетите действия за доставяне на машини и оборудване не са постигнати целите на проекта в съответната степен. Основният мотив обосноваващ извода на органа за извършено нарушение на принципите на ефективност и ефикасност е липсата на комплексно разрешително, издадено по реда на ЗООС, но същото не е изискуем документ по процедурата и отсъствието му по никакъв начин не води до нарушаване на принципите на добро финансово управление. За да формулира аргументите си РУО и съдът се позовават на обстоятелства, които нямат никакво отношение към изпълнение на договора, в т.ч. констатираното незаконно строителство на противопожарен водоем с помпена станция, както и издаването на административни актове от компетентни органи. Всички изложени фактически обстоятелства касаещи съмнения за незаконосъобразност на извършваната от дружеството-бенефициер дейност не попадат в обхвата на принципите на ефективност и ефикасност и не могат да обосноват твърдяното от органа нарушение. Относими са единствено безспорните данни, че активите, предоставени по сключения договор, са налични и се използват по предназначение, както и резултатите от извършените проверки преди окончателното пращане и в периода на устойчивост на проекта, от които е установено, че предвидените дейности и заложените цели са изпълнени така както са предвидени по договора. Изложеното прави извода на съда за наличие на нарушение на чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, неправилен. С оглед на това, първоинстанционния съдебен акт се явява допустим, валиден, но неправилен, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друг, по силата на който да се отмени оспореното решение на РУО на ОПИК. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник следва да бъде осъдено за заплати на касатора претендираните по делото разноски в размер на 69 848,00 лв., от които по 1 700,00 лв. внесена държавна такса за двете съдебни инстанции, 1 000,00 лв. заплатен депозит за вещо лице и по 32 724,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете инстанции, доказани с договор за правно съдействие и защита, фактури и платежни нареждания. Възражението за прекомерност на възнаграждението е бланкетно заявено и следва да се остави без уважение като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,