Решение № 578 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11170/2008 г.

Решение № 578 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11170/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Съмбат Джулакян, гражданин на Армения, срещу Решение № 343/04.07.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без обаче да са развити доводи в тази посока. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Следва да се отбележи, че към датата на подаване на жалбата - 15.08.2008 г., Съмбат Джулакян е бил непълнолетен и като такъв е имал ограничена дееспособност, изискваща съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, изразено съгласие от страна на негов законен представител за извършване на съдопроизводствени действия. Към 31.08.2008 г. жалбоподателят е навършил пълнолетие, с което е придобил гражданска дееспособност и в ( частност обща процесуална дееспособност. Тъй като жалбоподателят нито след 31.08.2008 г., нито след 13.11.2008 г., когато лично е получил призовката за съдебно заседание на 8.12.2008 г., не е изразил воля да десезира съда с така подадената жалба или да я измени, то следва да се заключи, че същият чрез процесуалното си бездействие поддържа, вече като дееспособно лице, подадената жалба. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, поотношение на Съмбат Джулакян, не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната му по произход, както и че в хода на административното производство не са заявени обективни данни, които да доведат до извод за наличие на законово релевантна заплаха или посегателство към молителя. Приел е също така, че като неженено пълнолетно лице за него липсват предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, както и че здравословното състояние на неговата майка не е може да бъде друга хуманитарна причина за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Административното производство е започнало по последваща молба за закрила от придружения в страната от неговата майка Анжела Мушегян непълнолетен Съмбат Джулакян с вх. № УП-1227/05.12.2007 г. при ДАБ, потвърдена с последваща молба за с вх. № 610/14.02.2008 г. при РПЦ - София при ДАБ. На 13.02.2008 г., чрез даване на писмени указания на български език, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя на разбираем от него език, с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 14.02.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. След проведеното интервю, административният орган е издал Решение № УП-20/15.02.2008 г., с което отхвърлил молбата за закрила. С решение № 440/27.03.2008 г. на Административен съд - Варна, влязло в сила на същата дата, Решение № УП-20/15.02.2008 г. е отменено, административната преписка е върната на председателя на ДАБ за провеждане на производство по общия ред. На 27.03.2008 г. с молба рег. № УП-1277 при ДАБ, Съмбат Джулакян, е потвърдил искането си за статут на основание тежкото здравословно състояние на придружаващият го в страната родител, както и изрично е посочил ново основание за уважаване на искането му - неговата майка е получила "статут". По делото е представено и становище на интервюиращия орган съгласно чл. 74 от ЗУБ, с което се предлага да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, чийто изложени мотиви са пренесени и в обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт. Установява се, че към началото на административното производство и към неговото приключване с връчването на издадения административен акт на 01.08.2008 г., Съмбат Джулакян е участвал в производството, без извършените от него действия да са били одобрени от неговия родител, придружаващ го в страната - неговата майка Анжела Мушегян, каквото е изискването на чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 343/4.07.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в започване и провеждане на административно производство, в което страна е лице с ограничена дееспособност. Административният орган е следвало на първо място да изпълни задълженията си по чл. 30 от АПК като даде указания на жалбоподателя, че неговата молба следва да бъде изрично одобрена от негов родител или настойник, а на второ - производствените действия с участието на молителя да бъдат извършвани и с участието на законния му представител. По делото липсват данни за изпълнение на тези задължени, което според настоящия състав представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като поставя под съмнение както допустимостта на проведеното производство, така и на защитата на интересите на жалбоподателя в същото, което съмнение не може и не е могло да бъде санирано от жалбоподателя, тъй като към датата на приключване на административното производство не е придобил обща дееспособност. Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да отмени процесния административен акт като върне преписката на органа, който да разгледа молбата по същество при спазване на процесуалните правила (като укаже на молителя, че изрично следва да потвърди изразеното от него искане за закрила; след потвърждаване на искането следва да бъдат проведени отново всички действия, включващи се в хода на общото производство по ЗУБ или следва да се изиска потвърждаването им от страна на Джулакян). С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК и чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав