Решение № 7816 от 13.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Попов, чрез адв. А. Чобанова, против Решение 5910/17.10.2022 г. по адм.д. 1315/2022 г. по описа на 17 с-в на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендирано е присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в следното: 1. пропуснати ползи от неправомерно отказаната държавна помощ в размер на една втора от 102 276, 00 лв. с ДДС или 51 138.00 лв.; 2. Имуществени вреди /разноски във връзка с изготвяне на изискуемата за кандидатстването за държавна помощ документация в размер на 500 лв. - заплатена такса за получаване на разрешително от РИОСВ-Благоевград и 97,92 лв. - такса към БАБХ за съгласуване на проектна част Технология по представен проект; 3. пропуснати ползи от нереализиран, поради процесния отказ предварителен договор от 02.12.2019г., сключен между ищеца и Виа Кънстракшън ЕООД съответно нереализиран доход за ищеца в размер на 40 800,00лв. от продажба на продукция бяло саламурено сирене, в количества достатъчни за изпълнение на задълженията по този договор. Излагат се доводи за неправилно, неоснователно и несъобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено, като се уважи предявеният иск. Посочва, че неправилно съдът е счел, че липсва една от предпоставките за присъждане на обезщетение. Посочва, че претендираните от него пропуснати ползи са произтекли именно от неправомерно постановения му отказ да му бъде предоставено заявеното през 2019 г. финансиране, който е отменен по съответния ред от съда. В съдебно заседание касаторът се представлява и поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът по касация Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, редовно уведомен не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва изцяло жалбата и моли да се остави същата без уважение. Счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ДФЗ, което се подкрепя от ангажираните от ответника доказателства в хода на първоинстанционното производство. Моли да бъдат присъдени разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и частична неоснователност на оспорването. Предявеният от касатора иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е бил неоснователен и недоказан в частите му по т. 1 и т. 3, доколкото не е било сигурно настъпването на положителните за касатора изменения в имуществената му сфера, чрез отпускането на държавна помощ и чрез реализиране на доходи от продажба на сирене по сключения от него договор. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна Производството пред административния съд е образувано по искова молба на О. Попов против ДФЗ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, понесени от незаконосъобразен административен акт - уведомително писмо с изх. 02- 010-6500/2679#6 от 27.11.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Имуществените вреди са се изразявали в следното: 1. пропуснати ползи от неправомерно отказаната държавна помощ в размер на една втора от 102 276, 00 лв. с ДДС или 51 138.00 лв.; 2. Имуществени вреди /разноски във връзка с изготвяне на изискуемата за кандидатстването за държавна помощ документация в размер на 500 лв. - заплатена такса за получаване на разрешително от РИОСВ-Благоевград и 97,92 лв. - такса към БАБХ за съгласуване на проектна част Технология по представен проект; 3. пропуснати ползи от нереализиран, поради процесния отказ предварителен договор от 02.12.2019г., сключен между ищеца и Виа Кънстракшън ЕООД съответно нереализиран доход за ищеца в размер на 40 800,00лв. от продажба на продукция бяло саламурено сирене, в количества достатъчни за изпълнение на задълженията по този договор. От фактическа страна административният съд установил, че ищецът е притежава Удостоверение за регистрация на животновъден обект 1854/22.01.2019 г., издадено от ИД на БАБХ, с което се удостоверява, че същият стопанисва животновъден обект - ферма за ЕПЖ, предназначен за отглеждане на говеда за мляко и разплод с капацитет 25 бр. ЕПЖ, намиращ се в землището на с. Лъки, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград, /л.12 по делото/. На ищеца е издадено от БАБХ. ОДБХ гр. Благоевград Удостоверение за вписване 224/26.03.2019 г. в списъка на производителите, които извършват директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно, /л. 13 по делото/. Не е спорно по делото, че О. Попов е кандидатствал със Заявление 02-010-6300/2679 # 1 от 19.06.2019 г. пред ДФ "Земеделие" по Схема за държавна помощ Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко за 2019 г. /л.51 по делото/. Инвестиционният проект е за: Закупуване на оборудване за изграждане на мини мандра, с капацитет на преработка на сурово мляко до 500 л. на ден в с. Лъки, общ. Хаджидимово, обл. Благоевград - л. 52 по делото. С уведомително писмо за отказ изх. 02- 010-6500/2679#6 от 27.11.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ ищецът е уведомен, че подаденото от него Заявление не отговаря на критериите за допустимост, съгласно изискването на т. 4 от Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ Инвестиции за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко за 2019 г., поради което същото получава пълен отказ от финансиране. Не е спорно също така по делото, че с Решение 1269/15.07.2020г. на АС- Благоевград по адм. дело 1341/2019г., е отменен изричният отказ за предоставяне на държавна помощ по схемата "Инвестиции за закупуване и изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко" за 2019 г., обективиран в Уведомително писмо за отказ изх. 02- 010-6500/2679#6 от 27.11.2019г. С Решение 8961/02.08.2021 г. постановено по адм.д. 11866/2020г. по описа на ВАС, решението на AC-Благоевград е оставено в сила. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на твърдените от ищеца вреди, която е възприета от страните и съда. В нея са установени среднопретеглената изкупна цена на кравето мляко за декември 2019г. и средни изкупни цени на краве сирене за 2019г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че не са налице две от предпоставките от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения акт и сигурното настъпване на претендираните вреди. Съдът е изложил съображения, че след отмяната на отказа преписката е върната на административния орган, т.е. производството не е приключило и отказът на лицето да продължи с инвестиционните си намерения на практика е довел до сигурното им нереализиране. Нещо повече, липсва сигурност в отпускането на държавната помощ, защото производството по предварителните проверки и одобрение не е било завършено. Касационният състав споделя крайните изводи на Административен съд София град за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и счита, че те са правилни и обосновани. Не се установяват всички основни елемента на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: сигурно настъпване на пропуснатите ползи, които се явяват претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. От една страна, при положение, че преписката е върната за ново произнасяне на държавния орган не е сигурно дали след извършването на съответните проверки лицето ще отговаря на изискванията за отпускане на държавна помощ и дали такава ще му бъде отпусната. От друга страна, отказът му от инвестиционните намерения по схемата за държавна помощ, а именно Помощ за закупуване или изграждане на обекти за преработка и/или обработка на сурово мляко " за 2019 г., изрично деклариран пред държавния орган, е основание да не бъде довършено административното производство. В този смисъл и направените разноски за лицензи и разрешителни, представляващи част от исковата претенция, също трябва да останат за сметка на лицето и не следва да бъдат възстановени по реда на ЗОДОВ. В допълнение, не е направено възражение от страна на ответника за представения предварителен договор за изкупуването на бъдещата продукция от проекто-мандрата на ищеца. Но разсъжденията, касаещи сигурното настъпване на вредите по отношение на отпуснатата държавна помощ са валидни и по отношение на пропуснатите ползи, от нереализирането на проекта. По делото не е доказано бъдещо сигурно получаване на имуществените облаги, като не е достатъчно те да се предполагат. Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а само закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото. В случая, ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение в съществуването на подлежащия на доказване факт и необходими да обезпечат успешно главно доказване, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи от проекта. Предвид Тълкувателно Решение 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото първият и задължителен елемент на всяка пропусната полза е наличието на сигурно увеличение на патримониума на лицето, каквато сигурност по делото не е доказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на исковата претенция, а именно: претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Следователно, съдебното решение да се остави в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение