Решение № 9927 от 7.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от (Административнопроцесуалния кодекс) АПК.

Образувано е по касационна жалба на Национално училище за танцово изкуство София, представлявано от директора Б. Неделчев, чрез адвокат Т. Златев, против решение 5128/09.08.2021 г., постановено по адм. дело 13882/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 500/08.10.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено от Петчленен разширен заседателен състав по преписка 558/2018 г., в частта по т. I и т. II за установеното нарушение на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и наложената имуществена санкция на НУТИ София в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението на АССГ като постановено при неправилно тълкуване на разпоредбите на ЗЗДискр., довело да погрешни и несъответни на фактите по делото и приложимия материален закон правни изводи, касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на всички направени по делото разноски.

Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител юрисконсулт В. Главчев, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Ответната страна И. Петрова, представлявана от адвокат А. Александров и от адвокат Ст. Стефанов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство.

Ответната страна Министерство на културата не взема становище по касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на решението на АССГ като правилно и обосновано.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като обсъди релевираните касационни основания, становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна в процеса, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред КЗД е инициирано от И. Петрова с жалба, насочена срещу НУТИ София, чрез директора Б. Неделчев, в която са изложени оплаквания за извършена спрямо нея дискриминация с факта на прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т. 10б от Кодекса на труда (КТ), за което жалбоподателката твърди, че е формално законосъобразно, но представлява ярък израз на дискриминационно отношение. Описва обстоятелства, свързани с изразеното от нея несъгласие с методите на действие и практики, въведени в училището от нейния колега А. Павлов, като сочи, че по отправените в тази връзка сигнали и оплаквания до директора на НУТИ София, последният не е взел каквото и да е отношение, с което е допуснал нарушение на задължението си по чл. 17 от ЗЗДискр. По отношение на прекратяването на трудовото й правоотношение твърди, че същото е изцяло основано на убежденията и личното й положение, поради заявените открити позиции и гласното й противопоставяне на действията на А. Павлов като методически ръководител на специалност Български танци в НУТИ, които жалбоподателката оценява като нередности и погазват педагогическите и морални принципи на образователната система. Счита, че поради предприетите от нейна страна действия за овладяване на напрежението в училището, тя е станала неудобна за ръководството, в резултат на което е последвало уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Като аргумент за твърдяното спрямо нея дискриминационно отношение изтъква и обстоятелството, че никой друг от преподавателите в НУТИ София, за които са налице условията на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ (придобили са и са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди привличането им като преподаватели на трудов договор в училището), не е бил уволнен на това основание по същото време. Напротив в учителския колектив са останали да работят колеги, които са в по-напреднала от нейната възраст и чиито резултати от работата не показват същото ниво на професионализъм, с което се е отличавала нейната работа по мнението на учениците, чиито класове е водила, и техните родители.

По жалбата на И. Петрова е образувана преписка 558/2018 г. по описа на КЗД, разпределена за разглеждане на Петчленен разширен заседателен състав предвид изложените оплаквания за дискриминация под формата на тормоз и пряка дискриминация по признаци убеждения и лично положение. Проведено е проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр., в хода на което са събрани писмени доказателства, представени са становища от страните в производството. Проучването е приключило с изготвянето на доклад-заключение от докладчика по преписката с предложение да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на преписка 558/2018 г. Проведени са три открити заседания, на 27.02.2019 г., 24.04.2019 г. и 05.06.2019 г., на които са събрани допълнително писмени и гласни доказателства разпитани са двама свидетели на жалбоподателката и трима свидетели на ответните страни.

Резултатите от производството са обективирани в решение 500/08.10.2019 г. на Петчленен разширен заседателен състав по преписка 558/2018 г. по описа КЗД, в мотивите на което оплакванията на жалбоподателката са квалифицирани по следния начин:

1. нарушение на чл. 5, предложение 1 от ЗЗДискр. от страна на ответника А. Павлов на основата на признак убеждения;

1. нарушение на чл. 17 от ЗЗДискр. от страна на Б. Неделчев в качеството си на директор на НУТИ София и

1. нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. от страна на НУТИ София в качеството на работодател, на основата на признаците възраст и лично положение.

С диспозитива на решението, в частта по т. I и т. II, КЗД установява, че НУТИ, представлявано от директора Б. Неделчев, с адрес за кореспонденция: гр. София, [улица], в качеството на ответна страна, е осъществило нарушения на чл. 21 от ЗЗДискр. спрямо И. Петрова, на основата на признаци: възраст и лично положение и на основание чл. 47, т. 3 във вр. с чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. за така допуснатото нарушение налага имуществена санкция в размер на 250 лева, които на основание чл. 83 от ЗЗДискр. следва да бъдат внесени по сметка на КЗД в БНБ.

За да приеме като основателно оплакването на И. Петрова срещу НУТИ София, КЗД се е позовала на следните, установени от доказателствата по преписката, факти: към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката, в НУТИ е имало и друг преподавател, който, подобно на нея, е бил назначен на длъжност преподавател в специалност Български танци, след придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст това е П. Дрангажова, чието правоотношение, за разлика от това с жалбоподателката, не е било прекратено, въпреки че П. Дрангажова е на по-голяма възраст от жалбоподателката. За КЗД тези обстоятелства са били достатъчни, за да обоснове наличието на неравно третиране спрямо И. Петрова. На следващо място, съставът на КЗД е приел за доказано твърдението за неравно третиране въз основа на признака лично положение, чието съдържание в конкретния случай КЗД е определила чрез обективно обусловената и индивидуализираща жалбоподателката в достатъчна степен характеристика, свързана с факта, че тя шест пъти е напускала НУТИ по собствено желание, при направено сравнение с П. Дрангажова, която е работила в училището през цялата си кариера без прекъсване. КЗД е приела и наличието на различно третиране, основано на признака възраст, при осъществяване на трудовите права на жалбоподателката. В тази насока съображенията на КЗД са, че ответната страна НУТИ - София, в качеството си на работодател, не е извършила подбор при упражняване на правото си за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с И. Петрова, като по този начин е допуснала по-неблагоприятното й третиране спрямо П. Дрангажова, на основата на защитените признаци възраст и лично положение, представляващо нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. В съответствие с мотивите в обстоятелствената част на решението, в диспозитива на същото КЗД е установила извършено от работодателя НУТИ София нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. спрямо И. Петрова на основата на признаци: възраст и лично положение и е наложила имуществена санкция в размер на 250 лева.

По жалба на НУТИ София, подадена срещу решението на КЗД в частта по т. I и т. II, е образувано адм. дело 13882/2019 г. по описа на АССГ, приключило с постановяване на решение 5128/09.08.2021 г., предмет на настоящата касационна проверка. С определение 27/ 6.01.2020 г. съдът е разделил съдебното производство, като жалбите на директора на училището Б. Неделчев и А. Павлов срещу решението на КЗД в части III- VI са отделени за разглеждане в други съдебни производства адм.д. 224/2020 и адм.д. 225/2020 г. по описа на АССГ.

За да отхвърли оспорването на НУТИ София срещу така постановения административен акт, в частта му по т. I и т. II, първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗД не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК, решението е прието от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и по правилата, установени в чл. 50-70 от ЗЗДискр.По същество решението е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Изложените от съда констатациите по фактическата страна на спора съвпадат изцяло с изяснените в хода на производството пред КЗД и описани в обстоятелствената част на административния акт правнорелевантни факти и обстоятелства, поради което не се налага същите да бъдат преповтаряни в мотивите на настоящото съдебно решение.

Страните в съдебния процес не спорят относно фактите от значение за случая, установени в хода административното производство и потвърдени като доказани от първоинстанционния съд. Налице е спор във връзка с приложението на ЗЗДискр., в частност нормата на чл. 21 от с.з., която КЗД е приела за относима и под чиято хипотеза е субсумирала установените факти с правно значение, като е достигнала до извод за извършена дискриминация от страна на НУТИ - София спрямо жалбоподателката поради неприлагане от работодателя на еднакви критерии при упражняване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор с И. Петрова. В изпълнение на законовото задължение е следвало да извърши сравнение с другото лице, намиращо се в сравнима сходна ситуация (П. Дрангажова), чието правоотношение не е било прекратено.

Горният извод е споделен от първоинстанционния съд като законосъобразен и обоснован със събраните в административното производство писмени и гласни доказателства. Съдът е развил допълнителни съображения в подкрепа на така възприетото становище, като е посочил, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ не освобождава работодателя от задължението да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор на основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 от КТ. Съдът е обсъдил и отхвърлил възражението на жалбоподателя НУТИ София за неприложимост на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр. спрямо основанието за прекратяване на трудовия договор с жалбоподателката по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Аргумент за това съдът е намерил в приемането на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ (предишна т. 10а) далеч след влизане в сила на ЗЗДискр., което не следвало да се тълкува в ущърб на защитата от неравно третиране при упражняване на правото на труд. В настоящия случай това означавало, че макар нормата на чл. 21 от ЗЗДискр. да не е изрично допълнена с посочване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, случаите на прекратен трудов договор на това основание също попадат в нейния обхват и работодателят е длъжен, във всички случаи, когато трудовата функция се осъществява от повече от едно лице, да упражни правото си на подбор, така щото в интерес на работата да останат онези работници, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. При излагането на тези съображения съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 21 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 329 от КТ. Освен това съдът е посочил, че не споделя извод на КЗД за защитен признак "убеждение", а намира, че е налице защитен признак "лично положение", като по този начин коригира мотивите на административния орган.

Правните изводи на съда, мотивирали крайното решение за отхвърляне на жалбата на НУТИ София като неоснователна, са неправилни. Същите почиват на неправилно приложение на материалния закон спрямо установените за случая правнорелевантни факти.

Преценката за осъществен състав на дискриминация с правна квалификация по чл. 21 от ЗЗДискр., изразяваща се в нарушение на задължението на жалбоподателя да прилага еднакви критерии при едностранно прекратяване на трудовия договор с работник/служител, е относима, що се касае до трудовите правоотношения, единствено до случаите на прекратен трудов договор на някое от основанията, посочени в чл. 21 от ЗЗДискр., а именно чл. 328, ал. 1, т. 2-5, 10 и 11 от КТ. Само в тези изрично и изчерпателно изброени в чл. 21 от ЗЗДискр. хипотези упражненото от работодателя право на едностранно прекратяване на трудовия договор подлежи на контрол за спазване на антидискриминационното законодателство и от гледна точка на критериите, визирани в чл. 21 от ЗЗДискр. Същите са въведени от законодателя като допълнителна гаранция за защита на правата и законните интереси на някои категории работници и служители (определени съобразно спецификата на правното основание, на което е прекратено трудовото им правоотношение), като проверката за дискриминационен характер на прекратяването на трудовото правоотношение в тези случаи се основава и на преценка относно прилагането на критериите, въз основа и в съответствие с които работодателят е упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение. Изброяването в чл. 21 от ЗЗДискр. е на принципа numerus clausus и основанието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение в процесния казус чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, не е сред посочените в нормата. Оттук следва, че упражненото от работодателя и настоящ касатор НУТИ София право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с И. Петрова при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ не подлежи на контрол за спазване на антидискриминационното законодателство от гледна точка на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр. В настоящия случай, КЗД е разгледала, обсъдила и квалифицирала оплакванията на И. Петрова срещу НУТИ София като нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. и в съответствие с изложените мотиви е постановила диспозитив на решението, с който установява, че е извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. спрямо И. Петрова на основата на признаците възраст и лично положение (т. I) и за така установеното нарушение налага на НУТИ София имуществена санкция в размер на 250 лева (т. II).

Липсата на относимост на установените по случая факти с материалноправните предпоставки, обуславящи приложение на чл. 21 от ЗЗДискр., детерминират в настоящата хипотеза правна невъзможност за реализиране на нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. посредством издадената заповед за прекратяване на трудовия договор на И. Петрова на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, считано от 01.09.2018 г. Като е мотивирала извод в обратния смисъл и е установила, че НУТИ, в качеството на ответна страна в административното производство, е осъществило нарушения на чл. 21 от ЗЗДискр. спрямо И. Петрова, на основата на признаци възраст и лично положение и за така установеното нарушение е наложила на работодателя имуществена санкция в размер на 250 лева, КЗД е постановила незаконосъобразен административен акт, за който е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК противоречие с материалноправните разпоредби. Налага се извод за незаконосъобразност на решението на КЗД, в обжалваната му част по т. I и т. II.

В допълнение към горното следва да се посочи, че хипотеза като настоящата (прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ) не попада в обхвата на установеното в чл. 329 от КТ право на работодателя да извърши подбор, при който в интерес на производството или службата може да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В разрез със съдържанието на цитираната разпоредба (което не буди никакво съмнение и колебание), административният орган и административният съд са приели наличието на необходимост, а следователно и на задължение за работодателя, в настоящия случай да извърши подбор/сравнение с другия преподавател, за когото са налице условия на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Правото на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ е установено в интерес на работодателя и ръководеното от него предприятие в случаите на едностранно прекратяване на правоотношенията с работници/служители поради закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата основания за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Възможността за подбор е предвидена именно като право, не и като задължение за работодателя и е ограничена до изчерпателно посочените хипотези, сред които не фигурира основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение. Недопустимо е разширителното тълкуване на нормата на чл. 21 от ЗЗДискр., доколкото със същата се възлага определено задължение в тежест на правен субект, за неизпълнението на което същият носи отговорност по смисъла на чл. 80, ал. 2 от с.з. Правната норма следва да се тълкува съобразно буквата на закона и след като към момента на прекратяване на трудовия договор на И. Петрова основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ не е включено сред изброените в чл. 21 от ЗЗДискр. хипотези, то установяването на нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. от страна на НУТИ и санкционирането му на това основание от КЗД представляват акт на административен орган, осъществен при липсата на правно основание.

Предвид изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е потвърдено изцяло решението на КЗД в обжалваната му част по т. I и т. II и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя НУТИ София, следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което решението на КЗД да се отмени като незаконосъобразно поради констатиран порок по чл. 146, т. 4 от АПК противоречие с материалноправните разпоредби.

При този изход на спора основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на всички направени разноски по делото, възлизащи на сума в размер на 1070 (хиляда и седемдесет) лева общо, от които: 70 (седемдесет) лева държавна такса за касационното производство и по 500 (петстотин) лева заплатен адвокатски хонорар за всяка от двете инстанции съгласно представен договор за правна защита и съдействие с адвокат Т. Златев, като отговорността за разноски е на Комисията за защита от дискриминация.

Мотивират от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК , Върховният административен съд, Пето отделение