Решение № 5935 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кръстева,против Решение 6595/07.11.2022 г., постановено по адм. дело 3753/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221718008085-091-001/20.08.2019 г., (неправилно посочен в първоинстанционния съдебен акт като РА Р-22221718008085-091-001/20.09.2019 г.), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, поправен с РА за поправка на РА П-22221719168887-003-001 /11.10.2019 г., потвърден с Решение 409/16.03.2020 г. (неправилно посочено в първоинстанционния съдебен акт като Решение 409/16.08.2020г.) на Директора на Дирекция ОДОП София. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че са налице условията по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на субсидиарна отговорност на РЛ за декларираните, но неплатени задължения на управляваното от него дружество. Твърди се, че по делото няма доказателства за обратно връщане на изтеглената сума в касата на дружеството. Излага доводи, че изтеглянето на процесната сума е довело до намаляване на имуществото на дружеството и това е довело до невъзможност за събиране на декларираните задължения за данъци и осигурителни вноски. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано, както и да му се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Ответникът по касационната жалба Д. Харалампиев, чрез процесуалния си представител адв. Велев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание и настоява за оставяне в сила на съдебния акт с присъждане на разноски. Моли също така съда да осъди НАП да възстанови всички неправомерно отнети чрез принудително публично изпълнение средства и законовата лихва върху тях от момента на заплащането ѝ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на РА Р-22221718008085-091-001/20.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с РА за поправка на РА П-22221719168887-003-001/11.10.2019 г., потвърден с Решение 409/16.03.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, с който на Д. Харалампиев е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Неостил ООД в общ размер на 70 153,12лв. в т.ч. главница 49 310,74 лева и лихви 20 842,38 лева, представляващи установени задължения по ЗДДС, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, вноски за УПФ за осигурители, вноски за ДОО за осигурители и вноски за здравно осигуряване за осигурители. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма по чл. 120, ал.1 от ДОПК, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да възприеме материалната незаконосъобразност на РА е приел следното: Установено е, че за периода от 01.03.2014 г. до 31.10.2016 г., през който Д. Харалампиев е управител на Неостил" ООД, са подавани декларации без да е внасян дължимият данък и осигурителни и здравни вноски. Срещу дружеството имало образувано изпълнително дело 160154772/2016 г. В хода на изпълнителното производство не са събрани суми за погасяване на задължението, като към датата на издаване на РД невнесените задължения за ДДС, ДДФЛ, ЗО, ДОО и УПФ са в размер общо на 72 356,86 лв., в т.ч. главница 51 703.36 лв. и лихви - 20 653.50 лв. Констатирано е, че Неостил ООД не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение. В хода на ревизията са съобразени високите финансови резултати на "Неостил" ООД, декларирани по ГДД по чл. 92 от ЗКПО: за 2014 г. - счетоводна печалба 25314,60 лв., за 2015 г. - печалба 0.00 лв., за 2016 г. - счетоводна печалба 12273,74 лв., за 2017 г. - счетоводна печалба 12937,9 лв., въз основа на които е прието, че дружеството не е било в затруднено финансово положение. Прието е, че реализираната и декларирана печалба превишава задълженията на дружеството, но с тази печалба същите не са погасени, а паричните средства са отчуждени от управителя за негова лична облага. Анализирани са и счетоводните баланси на главния длъжник към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г., като след съпоставка са отразени съответните повишения и нараствания на вземанията от клиенти, задълженията към доставчици и придобиването на ДМА. Констатирано е, че за 2015 г. касовата наличност е в размер на 0.00 лв. Формиран е извод, че изтеглените от управителя парични средства не са внесени в касата на дружеството, с тях не са закупени активи, което било доказателство, че паричните средства са акумулирани от ревизираното лице за лични нужди. С тези си действия управителят недобросъвестно препятствал установяването и последващо събиране на данъци, което сочело наличие на причинно-следствена връзка между умишлените действия на лицето и последицата от тях - невъзможност да се съберат дължимите данъци. Според органите по приходите бил доказан фактическият състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК за реализиране на отговорността на управителя Д. Харалампиев по отношение на декларираните задължения по СД по ЗДДС, ДДФЛ по ЗДДФЛ и за осигурителни и здравни вноски и декларации обр. 6 на дружеството Неостил" ООД. Съдът е приел, че за да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2, т.1 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: 1) субект на отговорността да е физическо лице, имащо определено качество в органите на управление на юридическо лице; 2) юридическото лице да е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, т. е., да е носител на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски или да е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски лице; 3) физическото лице недобросъвестно да е извършило разпоредителна сделка - плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата; 4) като резултат от недобросъвестното разпореждане да е намаляло имуществото на задълженото лице и това да е причина да не са погасени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. АССГ е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав, а именно Харалампиев е субект на отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК. Според съда обаче фактът на парични плащания от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалба, не е доказан по делото. Не се установявало, че РЛ е реализирало действията, описани в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Според състава на съда по делото липсвали преки доказателства за извършено плащане в пари от банковите сметки на дружеството в полза на Д. Харалампиев. Липсвали и доказателства, в това число и косвени такива, че паричните суми, описани в РД, са постъпвали под каквато и да е форма в патримониума на ревизираното физическо лице или че е налице нарастване на неговото лично имущество. В хода на съдебното производство, с молби от 15.04.2022 г. и 17.04.2022 г., са приложени по делото, на електронен носител, фактури за покупки на различни по вид и количества материали, стоки и услуги, заедно с касови бонове към тях. Тези документи, както и счетоводните регистри на сметки 501 и 503, са изследвани от вещото лице по ССчЕ, като след отразяване на направените в брой плащания и записванията във връзка със заприхождаването на получените стоки и услуги, експертът е дал заключение, че за релевантния период 18.08.2015 г. - 31.12.2015 г. от банковата сметка на Неостил ООД са изтеглени и внесени на каса суми в размер на 243 636,12 лв. Относно документирането на плащанията в брой и тяхното отразяване по кредита на сметка 501, съдът е възприел изчисленията на допълнителната ССчЕ. АССГ е стигнал до извод, че не е била доказана невъзможност за събиране на вземането. Според първостепенния съд невъзможността за събиране на публичните задължения следвало да е резултат именно и единствено от действията на ревизирания субект, а такива доказателства в случая липсвали. На основание изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението на АССГ е правилно като краен резултат при следните мотиви: Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съгласно относимата редакция на чл. 19, ал. 2 от ДОПК управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В хипотезата на ал. 2 отговорността е до размера на плащането, респ. отчуждаването. Не е спорно, че РЛ е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Неостил ООД в ревизирания период. Установено било от ревизиращите органи, че за периода от м.08.2015г. до м.12.2015г. Харалампиев е изтеглил в брой на каса и от АТМ терминал от сметката на дружеството общо сумата в размер на 243 635,12 лв. В счетоводния баланс на дружеството за горепосочения период касовата наличност е 0 лева, а по сметките от група 20 не са заведени нови активи. По смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Харалампиев не е доказал и не ангажирал убедителни доказателства, че посочените средства са били използвани във връзка с дейността на предприятието, което обосновава и изводът че същите са останали в неговия патримониум, което наред с липсата на доказателства за разходването на средствата за дейността на търговеца, обосновава изводът, че сме изправени именно пред хипотезата на скрито разпределение на печалбата по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с цитираната норма на § 1, т. 5, б. а от ДР ЗКПО. Въпреки това очевидна е липсата на причинна връзка между скритото разпределение на печалбата и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. От съдържанието на процесния РД, РА и Решението на административния орган не се установява ревизиращият екип да е изследвал как действията конкретно на Харалампиев са рефлектирали върху Неостил ООД, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. Самите ревизиращи са констатирали, че през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. дружеството не е било в затруднено финансово положение. По ГДД дружеството е отчело положителни финансови резултати - счетоводна печалба в размер на 12 273,74 лв. за 2016 г., която се е повишила през следващата година на 12 937,09 лв. Т.е. за тези периоди не може да се каже, че е била налице невъзможност за събиране на публичните вземания, въпреки извършеното през 2015г. скрито разпределение на печалбата. По идентичен начин от данните по делото е видно и че дружеството е разполагано с ДМА. Каквито и да било действия по обезпечаване на задълженията към фиска не са били предприети от публичния изпълнител и то в хипотеза на образувано изпълнително дело още през 2016 г. Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК (в приложимата към казуса негова редакция). Или изводите на органите по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, са незаконосъобразни, както правилно е установил като краен резултат съдът. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви. Или Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от Харалампиев в рамките на касационното производство. Същите се установиха в размер на 4 700 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар, и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, осмо отделение