Решение № 15 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2012 г.

Решение № 15 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Язаки България" ЕООД гр. Ямбол, ЕИК 128617161, представлявано от пълномощника адв. Христина Кожухарова, срещу решение № 61 от 7.06.2012 г., постановено по административно дело № 43 от по описа за 2012 г. на Административен съд - Сливен. Изложени са съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е възпроизведена и тезата за незаконосъобразност, поддържана пред първата инстанция досежно оспореното пред нея предписание, дадено от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен, отдел Ямбол, изх. № 304/20.02.2012 г. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. В хода на производството пред Административен съд - Сливен (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е установено, че на 6.02.2012 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Сливен, отдел Ямбол, са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при жалбоподателя. По време на проверката служителите констатирали нарушения, изразяващи се в следното: "Работодателят не е създал условия и не съдейства на синдикалната организация (секция на КТ "Подкрепа" - представено удостоверение за легитимност в дружеството с вх. № 38/15.12.2012 г.) за осъществяване на тяхната дейност". Нарушенията били квалифицирани като такива по чл. 46, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1 от КТ или чл. 78, ал. 1, т. 1, т. 2 от ЗНЗ, на "Язаки България" ЕООД гр. Ямбол е дадено следното предписание: "Работодателят да съдейства на синдикалната организация, предоставяйки им помещение и материални условия за осъществяване на тяхната дейност. Осн.: чл. 46, ал. 1 от Кодекс на труда". Определен е срок за изпълнение на предписанието 2.03.2012 г. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Сливенският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Язаки България" ЕООД гр. Ямбол, подадена против предписание от 20.02.2012 г., обективирано в протокол за извършена проверка изх. № 304 от 20.02.2012 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен, съставен от Вълчо Вълчев, началник отдел "Ямбол" при Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения пред него административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанието е издадено при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за пороци при издаването на предписанието. Противно на твърдяното от касатора, съдът е направил прецизен анализ на показанията на разпитаните свидетели, като аргументирано е обосновал коя част от тях кредитира и защо, а издаденото въз основа на извършената проверка предписание е надлежно мотивирано, като в него е отразена действителната фактическа обстановка по случая. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължително предписание за отстраняване на констатирано нарушение на трудовото законодателство. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява хипотезата на цитираната норма - допуснато нарушение на трудовото законодателство, състоящо се в това, че "Язаки България" ЕООД гр. Ямбол в качеството му на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ) не е създал условия и не съдейства на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" за осъществяване на дейността й, което е в нарушение на чл. 46, ал. 1 от КТ. Именно посоченото нарушение на трудовото законодателство обосновава прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - предписание до "Язаки България" ЕООД гр. Ямбол да съдейства на синдикалната организация, предоставяйки им помещение и материални условия за осъществяване на тяхната дейност. Тя цели спазване на трудовото законодателство, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес - т. е. налице е съответствие с целта на закона, както правилно е приел и Административен съд - Сливен. Разменената писмена кореспонденция между дружеството и членове на синдикалната секция на КТ "Подкрепа", не само не доказва готовност на работодателя да осигури необходимите условия за нормално осъществяване на синдикална дейност, а е категорична индиция за обратното. Всички опити на синдиката да му се предостави помещение за целта са отклонени от касационния жалбоподател, който измества центъра на въпроса от предоставяне на помещение и осигуряване на възможност за нормално протичане на синдикална дейност, към легитимността на учредената синдикална секция и нейния персонален състав, и е поставил като предварително условие да изпълни вмененото му от законодателя задължение по чл. 46, ал. 1 от КТ синдикалната секция да смени ръководството си. На практика дружеството ясно е заявило, че ще осигури стая и материална база за развитие на синдикална дейност едва след смяна на ръководството на секцията. Това само по себе си е опит за грубо вмешателство в синдикалния живот на КТ "Подкрепа" и представлява недопустима намеса в дейността на синдиката в нарушение на чл. 49 от Конституцията на РепубликаБългария и чл. 4, ал. 1 от Кодекса на труда, но доколкото стои извън предметните предели на спора, не се налага да бъде обсъждано по-задълбочено. Идеята да се осуети персоналния достъп на председателя на секцията противоречи и на чл. 406, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, която разпоредба регламентира правото му да посещава по всяко време предприятието и другите места, където се извършва работа, както и помещенията, ползвани от работниците и служителите. Както прецизно е посочено в мотивите на проверяваното решение, въведеното от законодателя с нормата на чл. 46, ал. 1 от Кодекса на труда задължение за работодателя е обусловено от наличието на синдикална организация в предприятието и е задължение спрямо самата синдикална организация, а не спрямо нейните председател и секретар. Неоснователни са и твърденията на търговеца, че допускането на външни лица на територията на дружеството би причинило увреждане на имуществото му и непоправими вреди. Както е видно от представените по делото доказателства, работодателят е утвърдил ред, по който външни лица могат да посещават предприятието. В него е назначена и работи охрана, която освен, че осъществява пропускателния режим в предприятието, се предполага, че в рамките на нейните задължения е и да следи за опазване и охраняване на имуществото на търговеца от всякакви посегателства, включително и от външни лица. С оглед на това не може да се направи обоснован извод за наличие на заплаха, която да доведе до причиняване на значителна или трудно поправима вреда, с допускането на председателя и секретаря на секцията. Изпълнението на процесното предписание само по себе си не води до това, че външни лица могат без наблюдение и контрол от охраната да имат достъп до производственото хале на завода. Няма причина избраните за председател и секретар на синдикалната секция да не могат да посещават предприятието, спазвайки утвърдения ред за посещения на външни лица. В обжалваната пред първоинстанционния съд мярка е предписано на работодателя да съдейства на синдикалната организация, предоставяйки им помещение и материални условия за осъществяване на тяхната дейност, но никъде не е посочено, че това помещение следва да е в производственото хале на завода или, че тези лица следва да имат достъп до него, без да спазват утвърдения ред за посещения на външни лица. Доводите на касатора, свързани с търсенето на закрилата по чл. 333 от КТ от синдикалното ръководство и с наличието на пропускателен режим в предприятието като неотносими за правилността на проверявания съдебен акт и законосъобразността на потвърденото по същество с него предписание, са ирелевантни за настоящия процес. Без значение в случая са и висящите трудови спорове пред общите съдилища, доколкото те не са с преюдициален характер, защото решенията по тях нямат значение за правилното решаване на настоящия спор. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното предписание, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,