Решение № 6489 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 257/2016 г.

Решение № 6489 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 257/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Л. П. П. от гр. София, срещу Заповед № 1007 от 18.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на околната среда и водите, в сила от 18.12.2015 г. е прекратено служебното й правоотношение като "младши експерт", ранг II младши - при съкращаване на длъжността. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, за която твърди, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, както и че същата не съответства на целта на закона. Твърди още, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение и излага съображения за липсата на постановен нормативен акт, налагащ структурни промени в Министерство на околната среда и водите, които да изискват утвърждаване на ново длъжностно разписание. Претендира сторените по делото разноски в размер на 800 лв. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административният акт. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. От представените по делото доказателства се установява, че с Решение № 9123/29.07.2015 г. по адм. дело № 6898/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е отменена Заповед № 441/28.04.2014 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на Л. П. П. от длъжността "младши експерт" в отдел "Оценка, търгове и договаряне" на Дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" в Министерство на околната среда и водите. Решението е оставено в сила с Решение № 12875 от 1.12.2015 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, което е влязло в законна сила от датата на постановяването му. Със заявления от 12.12.2015 г. и от 15.12.2015 г., подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, жалбоподателката е заявила желание да бъде възстановена на длъжността, заемана до уволнението, като се е позовала на цитираните съдебни решения. На 18.12.2015 г. министърът на околната среда и водите е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на околната среда и водите, в сила от 18.12.2015 г. е прекратил служебното с Л. П. П., считано от датата на връчване на заповедта. При така събраните доказателства настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по назначаването - министърът на околната среда и водите. Тя е постановена в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При издаването й обаче са допуснати нарушения на материалния закон, които обуславят нейната незаконосъобразност. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. По делото е установено, че служителката се е явила в администрацията на МОСВ в рамките на двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, считано от влизане в сила на решението и е подала заявление за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с което е завършен фактическият състав на цитираната норма за възстановяване на държавна служба. В тези случаи не е налице нормативно предписано поведение на органа по назначението, което да го обвързва с издаване на нарочен административен акт или с извършване на определено действие, но волята му да изпълни съдебното решение следва да бъде демонстрирана по подходящ начин - с действия, с които се осъществява фактическо допускане на работа. Такива са посочването на работно място, определяне на индивидуална месечна заплата, поставяне на служебни задачи, като непредприемането им, респ. неизпълнението на влязло в сила съдебно решение води до последиците посочени в чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. В случая това задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на Л. П. не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката, съгласно утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 18.12.2015 г. не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността. Основателен се явява доводът в жалбата, че липсата на посочен отдел или дирекция, в която административно се намира длъжността "младши експерт" не обосновава наличието на действително съкращение. Видно от представените по делото доказателства служебното правоотношение с Л. П. е прекратено от длъжност "младши експерт", като в оспорената заповед не е посочено звено, в което административно се намира съкратената длъжност. Следователно позоваването на длъжностното разписание, в сила от 18.12.2015 г., е фиктивно и е неотносимо към съкращаването на длъжността, заемана от жалбоподателката. Ето защо следва изводът, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорването е основателно при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което оспорената Заповед № 1007 от 18.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Л. П. П. като "младши експерт" в Министерство на околната среда и водите е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на спора на жалбоподателката се дължат сторените в производството разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатски хонорар, съобразно представените по делото Договор за правна защита и съдействие с процесуално представителство от 25.12.2015 г., пълномощно и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение