Решение № 6642 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2012 г.

Решение № 6642 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кадобак 3" ЕООД против решение № 3106 от 29.12.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 195/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 031002817/21.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 897/22.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведеното касационно основание е противоречие с материалния и процесуалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект - "Кадобак 3" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 220,40 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура № 90/30.06.2009 г. за извършени СМР от "Кадобак" ЕООД. В хода на ревизията е установено, че през данъчен период 01.12. - 31.12.2009 г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на пълен данъчен кредит в посочения размер въз основа на опис за налични към датата на регистрация по ЗДДС активи, в който е посочена и процесната фактура с предмет - доставка на строителна услуга за апартамент № 4 по договор от 08.08.2008 г. На 30.06.2009 г. е подписан протокол за приемане и предаване на извършени строително-монтажни работи на същия обект, като въз основа на този протокол, доставчикът е издал процесната фактура. При извършената ревизия органите по приходи са установили, че с нотариален акт № 191, том II, рег. № 7966, дело 363 от 29.06.2009 г. жалбоподателят е продал на Ю. Станоева апартамент № 4 от същата сграда, за което е издал фактура № 1/01.07.09 г. Констатирано е, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС, считано от 31.08.2009 г. Въз основа на така установеното, органът по приходите е приел, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит за актив, получен преди регистрацията му по ЗДДС, който апартамент жалбоподателят не е притежавал като актив към датата на регистрация по ЗДДС на 31.08.2009 г. и не е следвало да подава опис на наличните активи. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, административният съд е приел от фактическа страна за установено, че към датата на регистрацията на "Кадобак 3" ЕООД по ЗДДС - 31.08.2009 г., дружеството не е притежавало като актив апартамент № 4, в сграда на ул. "Стара планина" № 12Б, гр. Варна, тъй като същият е бил продаден на 29.06.2009 г. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според което натрупващите се разходи по изграждането на жилищната сграда и съответно за апартамент 4 са актив на дружеството по приложимия СС "Дълготрайни материални активи". Въз основа на приетото, съдът е обосновал извода, че като предпоставка за упражняването на правото на данъчен кредит следва активът, в който са вложени съответните разходи също да е наличен към датата на регистрацията по ЗДДС. В конкретния случай недвижимият имот е бил отчужден към момента на регистрацията, поради което не е било налице необходимото и задължително условие съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС, активът да е наличен към датата на регистрация по ЗДДС, за да може да бъде упражнено право на данъчен кредит за него. Решението на административния съд е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на данните от събраните доказателства по делото. Видно от РД № 902157/28.12.2009 г. и издадения въз основа на него РА № 030902157/09.02.2010 г. на ТД - Варна при НАП е, че органите по приходите са констатирали, че "Кадобак-3" ЕООД на осн. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.10.2008 г. във връзка с полученото право на строеж по нот. акт. № 60 от 29.09.2008 г. Във връзка с тази констатация със същия РА на ревизираното лице е определен ДДС на осн. чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в размер на 8 850 лв. по фактура № 0...1/01.07.2009 г. за документирана извършена продажба на апартамент № 4 по нот.акт.№ 191/29.06.2009 г. на обща стойност 53 100 лв. Следователно, за целите на облагането с ДДС, приходният орган приема, че ревизираният субект е данъчнозадължено лице още преди връчването на удостоверението за регистрацията му по ЗДДС, но за получените СМР (които са актив по смисъла на съответните норми от СС 16)относно изграждането на този апартамент № 4, фактурирани с ф.№ 0..90/30.06.2009 г. от "Кадобак" ЕООД, приходният орган с процесния РА отказва да признае на жалбоподателя качеството на данъчнозадължено лице, респективно отказва му данъчен кредит за получената доставка с формалния мотив, че към момента на регистрацията му по ЗДДС, апартаментът, за който са доставяните СМР-услуги не е в неговия патримониум. С това свое непоследователно поведение по отношение на качеството - данъчнозадължено лице за жалбоподателя към периода 30.06. - 01.07.2009 г. приходният орган е нарушил принципа на данъчен неутралитет и не се съобразил с некумулативния характер на ДДС, осигуряван от механизма на данъчен кредит. В конкретния случай, с действията си, органите по приходите са оставили в тежест на жалбоподателя платения от него ДДС за получените СМР услуги във връзка с изграждането на апартамент № 4, въпреки, че жалбоподателят не е крайният потребител на тези услуги, а с апартамента е извършил последваща облагаема доставка. От друга страна, приходният орган не оспорва реалността на доставката по фактура № 0...90/30.06.2009 г., както и обстоятелството, че ревизираният субект като получател на доставките по фактурата е платил както данъчната й основа, така и начисления в нея ДДС. Също така не е спорно, че ревизираният субект извършва независима икономическа дейност и с получените СМР по процесната фактура е изграден апартамент, който е станал предмет на последваща облагаема доставка, за която е определен ДДС с предходен РА на процесния. Следователно, налице са материалноправните условия за ползването на ДДС по процесната фактура. Приходният орган е следвал да се съобрази с тези обстоятелства. Не е съществувала фактическа пречка още първоначалната ревизия, завършила с РА № 030902157/09.02.2010 г. да обхване и месечния данъчен период, в който е упражнено правото на данъчен кредит по ф.№ 90/30.06.2009 г., така че приходният орган да съобрази релевантните обстоятелства, посочени по-горе. От данните по делото се установява, че жалбоподателят макар да е упражнил правото си на данъчен кредит по процесната фактура след като вече в неговия патримониум не се намира апартамент № 4, то в конкретния случай рискът от загуби на данъчни приходи е елиминират, тъй като с продажбата на актива е обложена с ДДС по силата на РА № 030902157/09.02.2010 г. Изискването на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС за наличност на активите, за които се упражнява правото на данъчен кредит е във връзка с материалноправното изискване за възникване на това право - стоките или услугите да се използват в последващи облагаеми доставки или да са част от общите разходи на лицето за извършване на икономическата му дейност. В конкретния случай това изискване е спазено, тъй като обекта, за който са получените СМР е станал предмет на последваща разпоредителна сделка от жалбоподателя към купувача на апартамента, която сделка, както се посочи по-горе е обложена. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че както приходният орган, така и съдът неправилно са преценили фактическата обстановка по спора в резултат на което и са приложили неправилно закона, приемайки, че правото на данъчен кредит в хипотеза като настоящата (когато не е спорна реалността на доставката, плащането вкл. и на ДДС по нея от получателя, използването на услугите за икономическата дейност на получателя) може да се откаже единствено и само поради липсата на актива към момента в който е могло да се упражни правото на данъчен кредит за платения ДДС във връзка с придобиването му. Решението на административния съд като неправилно следва да се отмени, а вместо това се отмени ревизионния акт. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на касаторът следва да се присъдят направените разноски и за двете съдебни инстанции, които са общо в размер на 375 лева. Воден от горното, Върховният административен съд на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК