Решение № 28 от 31.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 13/2016 г.

Решение № 28 от 31.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 13/2016 г., II н. о., НК, докладчик председателят Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНОХД № 241/2015 г. на Хасковския окръжен съд и отмяна на постановената по него въззивна присъда № 23/30.06.2015 г., влязла в сила на 15.07.2015 г. С тази присъда е била отменена първоинстанционната осъдителна присъда № 3/4.03.2015 г. по НОХД № 297/2014 г. на Районен съд - Харманли и вместо това подсъдимият И. С. К. е бил признат за невиновен в това на 25.10.2012 г., в [населено място], в съдебната зала, в открито съдебно заседание по НОХД № 379/2012 г. по описа на Районен съд - Харманли, пред съда, в качеството на свидетел, устно съзнателно да е потвърдил неистина (като заявил обстоятелства, които обективно не са се случили), поради което и е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В искането, поддържано от прокурора от ВКП, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за събиране на всички относими към обвинението доказателства, както и за тяхната правилна оценка, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Претендира се отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС оправданият лично и чрез защитника си излага позиция за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивната присъда, която не е била проверена по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Застъпените в искането твърдения за неизпълнени съдебни задължения относно събирането на всички възможни доказателства, относими към обвинението и за неправилен анализ и оценка на доказателствения материал, не се споделят от ВКС. Прегледът на извършената процесуална работа от въззивната инстанция и изложените мотиви демонстрират, че всички съществени обстоятелства, необходими за правилното разрешаване на случая, са били изяснени в съгласие с процесуалните изисквания, вкл. по посочените текстове на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. С оглед своите правомощия въззивният съд е проверил първоинстанционната присъда, констатирал е недостатъци в доказателствената дейност и ги е поправил, изключвайки резултатите от приложени СРС по НОХД № 379/2012 г., недопустими за използване по настоящото обвинение с оглед изискванията по чл. 177, ал. 3, вр. чл. 172, ал. 2 от НПК (за което липсват възражения в искането за възобновяване). По свой почин е провел допълнително съдебно следствие, разпитал е свидетелите, имащи отношение към предмета на обвинението и въз основа на цялостен анализ на доказателствената съвкупност е изложил мотивирани изводи за това, че заявленията на подсъдимия К. в качеството на свидетел по НОХД № 379/2012 г. (а именно, че той не е предоставял боеприпаси на св. Г., намерени в негово държане в различие от казаното на ДП), не е доказано да са неверни. Въпросът дали патроните, държани от св. Г. (за което той е бил осъден по НОХД № 379/2012 г.) е било възможно или невъзможно да са били притежание на бащата на св. Н., и което се сочи като неизследван факт при преценката за достоверност на заявеното от нея, няма съществено отношение към разрешаване на настоящото обвинение, поради което и на тази основа не е било допуснато процесуално нарушение. Показанията на св. Н. и св. Г. са оценявани съобразно действителното им съдържание, като това е сторено и с тези на св. Г. и въз основа на тях, както и предвид останалите материали по делото, въззивният съд не е могъл да достигне до сигурен и еднозначен извод, че К. действително е дал патроните на Г. и като е заявил обратното пред съда е реализирал престъпния състав по чл. 290, ал. 1 от НК. В искането за възобновяване са правени доводи за необходимост от разпит и на други свидетели, като липсва яснота в какъв аспект техните показания биха имали значение за изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Имайки предвид това, както и че поначало недостатъчността на доказателствата не е касационно основание, а не на последно място и заявената позицията на прокурора във въззивното производство (че няма искания по доказателствата, а впоследствие и че пледира за оправдателна присъда, каквато е постановена), ВКС намира, че и на тази плоскост не са допуснати нарушения, които да са съотносими към текста на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение