Решение № 12842 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9941/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 5801 / 26.06.2025 г. по адм. дело 609/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт Р-16001624001403-091-001/03.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 54 от 18.02.2025 г. на директор дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, с който на Язон Трейд ЕООД, с ЕИК 114600928, не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 408 049,77 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 110 526,92 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е нищожен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, в евентуалност за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Язон Трейд ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно. Съдът не е отчел в съвкупност всички доказателства по делото. За да обяви обжалвания РА за нищожен, първоинстанционният съд е изградил извод, че ЗВР, с която се поставя началото на ревизионното производство не е връчена на жалбоподателя по реда, предвиден в чл. 32 от ДОПК и не е започнало ревизионно производство и от там издаденият РА е нищожен. Според съдебния състав по делото не са ангажирани доказателства от ответника за публикуването на съобщението в интернет страницата на НАП, както и органът по приходите да е изпратил и писмо с обратна разписка. Решението на Административен съд Пловдив е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК предвижда, че ревизионното производство започва с издаване на ЗВР, като чл. 113, ал. 2 от ДОПК регламентира, че тази заповед се връчва на ревизираното лице, което означава, че от момента на връчването започва ревизионното производство. Този извод се прави и от чл. 114, ал. 1 от ДОПК, според който срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на ревизираното лице на ЗВР, като в множество решения на Върховния административен съд се приема и при прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК, че именно след уведомяване на ревизираното лице за започване на ревизията, чрез връчване на ЗВР, същото има възможност да участва в ревизионното производство и да се уведомява за всички действия на приходните органи. С връчването на заповедта за възлагане на ревизия се поставя началото на ревизионното производство. Спрямо този момент следва да се прецени и спазването на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, с изтичането на който е налице отрицателна процесуална предпоставка за образуването на ревизионно производство, както основателно сочи и първоинстанционният съд. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, имаща императивен характер, изисква задължителното връчване на ЗВР на ревизирания субект. Правото на защита на ревизираното лице, както и валидното упражняване от страна на органите по приходите правомощие, насочено към установяване на задължения за данъци" и задължителни осигурителни вноски, се гарантират с надлежното връчване на заповедта за възлагане на ревизията. При липса на надлежно връчване на ЗВР, в нарушение на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, крайният акт, с който приключва ревизията - ревизионният акт се явява издаден извън рамките на ревизионното производство, което го опорочава до степен на неговата нищожност ( в този смисъл Решение 5181 от 23.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д. 1063/2021 г. и Решение 4748 ст 14.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д. 13484/2020 г. и посочената в мотивите му съдебна практика). В тази връзка съдебният състав е следвало да извърши преценка на разпоредбата на чл. 28 от ДОПК и чл. 29 от ДОПК, за да се прецени дали основателно приходната администрация е преминала към връчването в а ЗВР по реда на чл. 32 от ДОПК и започнало ли е ревизионното производство, за което ревизираното лице да е надлежно уведомено. Според чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Изложените по-горе факти са достатъчни, за да се премине към връчване на ЗВР и искането за представяне на писмени обяснения и документи по реда на чл. 32 от ДОПК, доколкото безспорно се установява наличието на предпоставките за прилагането му. В случая началото на ревизията е поставено със Заповед за възлагане на ревизия Р-16001624001403-020-001/19.03.2024 г. - връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на 22.05.2024 г. От органите по приходите са извършени 3 посещения на адрес: гр. Пловдив, [улица], документирани с три протокола АА- 1910178/29.03.2024 г. (л. 528 съдебна номерация), 1910181/23.04.2024 г. (л. 529 стдебна номерация) и 1901182 /02.05.2024 г. (л. 530 съдебна номерация). Спазено е изискването на чл. 32, ал. 1 и 2 от ДОПК. По делото са представени и доказателства затова, че е спазена процедурата по чл. 32, ал. 4 от ДОПК за поставяне на съобщението за връчване на определеното за целта място в териториалната дирекция и публикуването му в Интернет (листове 490 и 491). Не отговаря на истината, че не е изпратена покана за връчване чрез лицензиран пощенски оператор. На листове 486, 489 (лице и гръб) от съдебната номерация е налице писмо с обратна разписка PS 4000 0339110, върнато с отметка непотърсен. От което следва, че е спазено и изискването на чл. 32, ал. 5 от ДОПК. По делото безспорно са представени достатъчно доказателства, че процедурата по връчване на първата ЗВР по реда на чл. 32 от ДОПК е спазен. С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. С оглед на факта, че спора по настоящото делото не е изяснен от фактическа страна и предвид материалноправният му обхват /като се вземат под внимание наведените в първоинстанционната жалба доводи и съдържащите се мотиви в оспорения РА/, следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва съдът да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства посочени от страните, да извърши анализ и разбор на събраните доказателства и да посочи установените от него факти по спора, а от там да изведе и съответни правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение