Решение № 12467 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2016 г.

Решение № 12467 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "БМГ Агро" ООД гр. С. против решение № 32 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 170/2015 г. по описа на Администартивен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-76/14.08.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът началник РДНСК - Югоизточен район оспорва жалбата. Ответниците гл. архитект на О. Т.-Я. и "С.-Я." ООД писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е отменено Разпореждане № 4/14.04.2014 г. на гл. арх. на община Тунджа за заличаване в Разрешение за строеж № 154/11.12.2006 г. за "Конна база" със ЗП 998 кв. м. в УПИ I-за спорт, кв. 43 по плана на с. К. на "С.-Я." ЕООД с. К. и вписване като нов възложител на "БМГ Агро" ООД гр. С., за законосъобразна. Счетено е, че промяна на титуляра на разрешението за строеж не може да се извършва след завършване на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешението за строеж е част от строителните книжа по смисъла на § 5, т. 36 ДР ЗУТ. То има задължително съдържание, определено в чл. 148, ал. 9 ЗУТ. Издава се на възложителя - чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закона. Извършването на строежа в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж го квалифицират като законен. Разрешението за строеж обаче не е акт, от който черпят права собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. Промяната в тези права не се отразява на статута на строежа. Затова в ЗУТ не е предвидена възможност за промяна на възложителя в издадено разрешение за строеж. Промяната на възложителя относно строеж, който е завършен и въведен в експлоатация е незаконосъобразна и правилно е отменена с оспорената заповед, потвърдена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,