Решение № 5825 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2023 г.

Производство е по реда на чл. 227, ал. 2 вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 354 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело 10857/2023 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение 1079 от 26.09.2023 г. по адм. дело 1252/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на И. Вълчанов е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/6206 # 3 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и делото е насрочено в открито съдебно заседание. Жалбоподателят - И. Вълчанов, чрез адв. Стойкова, моли обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие , чрез процесуален представител, моли за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на АУПДВ. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, в изпълнение на разпоредбата на чл. 227, ал. 2 вр. ал. 1 АПК, за да се произнесе по спора, съобрази следното: Пред Административен съд София област е оспорен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/6206 # 3 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. е установено публично държавно вземане от И. Вълчанов в размер на 8 681.88 лв., представляващо 100 % от изплатената му сума по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., направление Биологично растениевъдство за кампании 2015 г. и 2016 г. И. Вълчанов е земеделски производител, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП, регистриран в ИСАК с УРН [номер]. Одобрен е за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 г., с направление Биологично растениевъдство през кампания 2015, с част от частен имот пасище, мера, находящ се в с. Мирково, съставляващ имот 000698 по картата на землището, целият с площ от 37.75 ха, ползван на основание договор за аренда от 23.01.2015 г., вписан с акт 9, том. 1, рег. 131 на Агенция по вписванията. По заявленията на Вълчанов за 2015 г. и 2016 г. са изплатени по 4 401.02 лв. (общо 8 681.88 лв.). На 27.05.2016 г. на И. Вълчанов е връчена нотариална покана, с която същият е уведомен, че договор за аренда от 23.01.2015 г. на горепосочения имот е едностранно прекратен от Д. Бонева, в качеството й на арендодател, считано от 05.09.2015 г. В поканата не са посочени основания за едностранното прекратяване на договора. Между страните не се спори, че с подаденото заявление за участие в кампанията за 2017 г. от 31.05.2017 г., Вълчанов е уведомил ДФЗ, че намалява размера на площите по мярка 11 Биологично земеделие поради липса на основание за ползването им. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 изх. 01-6500/6206 от 31.08.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., поетият ангажимент спрямо И. Вълчанов по направление Биологично растениевъдство е прекратен поради неизпълнение изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Въз основа на акта за прекратяване на ангажимент и на основание чл. 27, ал.3, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП е издаден оспореният АУПДВ. Посочени са правното и фактическо основание за издаване на акта за прекратяване на ангажимент, както и изплатените суми по мярката: през първата година от ангажимента за кампания 2015 г. 4 401.02 лв. и през втората година от ангажимента за кампания 2016 г. 4 280.86 лв., или общо 8 681.88 лв. Изложено е, че на основание и в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Вълчанов следва да възстанови 100 % от изплатената сума. Спорът между страните е по приложението на материалния закон и по-конкретно: налице ли е в случая форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., с оглед което да не се изисква възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Подпомагането на земеделските стопани по мярка 11 "Биологично земеделие" се предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета. Съгласно чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. С чл. 15, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. е регламентирано, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Дефинитивната разпоредба на § 1, т. 9 от ДР на Наредбата предвижда, че "Форсмажорни или изключителни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Биологичният ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 спрямо И. Вълчанов е прекратен с влязъл в сила акт поради неизпълнение изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. /редакцията в сила от 27.02.2018 г./, съгласно който одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. В случая е доказано, че площта, за която е поет ангажимент от земеделския производител през 2015 г., е било обективно невъзможно да бъде ползвана през 2016 г. - 2017 г. поради едностранното прекратяване на договора за аренда. Не е подкрепено с доказателства обаче твърдението на жалбоподателя, че намаляването на одобрената площ е в резултат на форсмажорни или изключителни обстоятелства. В тази връзка следва да се съобрази, че в т. 58 от Решението на СЕС по дело С-343/21 се посочва, че съгласно практиката на Съда непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на извънредни и непредвидими външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (вж. в този смисъл решения от 17 декември 1970 г., Internationale Handelsgesellschaft, 11/70, EU:C:1970:114, т. 23, и от 17 декември 2015 г., Szemerey, C330/14, EU:C:2015:826, т. 58). Според жалбоподателя, едностранното прекратяване на договора за аренда е такова извънредно обстоятелство, но по делото не бяха ангажирани доказателства, че Вълчанов не е бил отговорен за това обстоятелство, респ. че същото е било непредвидимо за него. Въпреки изричните указания, дадени на страната с постановеното по делото решение 354/12.01.2024 г., от Вълчанов не бяха представени доказателства за плащане на арендната цена съобразно клаузите на договора. Това не се установява по категоричен начин от представеното копие на пощенска разписка, доколкото от същата не е видна датата на изпращането на сумата, както и липсва удостоверяване на получаването й от другата страна по договора. Поради това за недоказано следва да се приеме, че Вълчанов е положил дължимата грижа и е изпълнявал задълженията си по договора, съответно че прекратяването на същия е било непредвидимо за него обстоятелство. Липсват доказателства, а и твърдения, че лицето е взело всички възможни мерки, за да избегне прекратяването на посочения договор. В случая не се установява наличието на нито едно от квалифицираните като форсмажорни или изключителни обстоятелства с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., в т.ч. и отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, тъй като не се доказа, че това отчуждаване не е могло да бъде предвидено от бенефициера. На следващо място следва да се посочи, че Вълчанов не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. да уведоми ДФЗ за твърдените форсмажорни обстоятелства в срок от 15 работни дни от получаване на уведомлението за прекратяване на арендния договор на 27.05.2016 г., или до 17.06.2016 г. От представените по делото доказателства се установява, че едва със заявление за участие в кампанията за 2017 г. от 31.05.2017 г. Вълчанов е уведомил ДФЗ, че намалява размера на площите по мярка 11 Биологично земеделие поради липса на основание за ползването им. Дори и с това заявление обаче ДФЗ не е уведомен за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, респ. не са представени доказателства в тази насока. Гореизложеното налага извод, че не са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г., с оглед на което и в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба 4 от 24.02.2015 г., с оспорения АУПДВ законосъобразно е прието, че И. Вълчанов следва да възстанови 100 % от изплатената му сума. Поради това, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. От ответника не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,