Решение № 9479 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2016 г.

Решение № 9479 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12548/2016 г., V о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. И. от гр. К., срещу решение № 316 от 7.10.2016 г. по адм. д. № 364/2016 г. по описа на Административен съд Д., с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община К. по негова молба вх. № ЛС-01-517/1.06.2016 г. В жалбата са наведени доводи срещу решението като постановено в нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано. В молбата вх. № ЛС-01-517/1.06.2016 г. жалбоподателят е поискал не само отмяна на двете заповеди, но и да бъде възстановен на работа на длъжност гл. архитект на община К. и по това искане е налице мълчалив отказ. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по жалбата кмета на община К., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че са налице основания да се приеме за недопустимо решението на Административен съд Д. и същото следва да бъде обезсилено като такова. Видно от становището на ответника по касация, а и след служебна проверка настоящият състав установи следното: С влязла в сила на 28.01.2016 г. присъда № 66/14.07.2015 г. касационният жалбоподател Ю. Г. И. е бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 283, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. С. З. № 355/25.06.2012 г., на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл., Кметът на община К. е отстранил временно от работа Ю. Г. И. на длъжност "Главен архитект" на община К. до приключване на образуваното срещу него наказателно производство и наложена срещу него мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69, ал. 2 НК. В заповедта е посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. С молба вх. № ЛС-01-430/28.04.2016 г. до кмета на община К., И. е поискал да бъде възстановен на работа, поради отпадане на основанието за временното му отстраняване. Кметът не се е произнесъл по молбата на И., поради което той е подал жалба на 27.05.2016 г. до Административен съд Д., срещу мълчалив отказ по молбата му за възстановяване на работа. По жалбата е образувано адм. д. № 260/2016 г. по описа на Административен съд Д., по което с решение № 263/04.08.2016 г. е отменен мълчаливият отказ на кмета на община К. и е върната преписката на кмета на община К. за произнасяне по молбата на Ю. И. с административен акт, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението на Административен съд Д. е обжалвано пред Върховен административен съд и образуваното пред този съд адм. д. № 10391/2016 г. все още не приключило с окончателен съдебен акт. С молба вх. № ЛС-01-506/27.05.2016 г. до кмета на община К., И. отново е поискал да бъде възстановен на работа, поради отпадане на основанието за временното му отстраняване. Кметът не се е произнесъл по молбата му и той е подал жалба до Административен съд Д., срещу мълчалив отказ, по която е образувано адм. д. № 365/2016 г. по описа на Административен съд Д., което е прекратено с протоколно определение от 8.09.2016 г. АС Д. е прекратил делото поради недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 7 от АПК, тъй като производството по жалбата на И. срещу мълчаливия отказ по първоначалната му молба за възстановяване на работа, решението на АС Д. не е влязло в сила. Илиев е подал отново молба с вх. № ЛС-01-517/1.06.2016 г. до кмета на община К. за възстановяване на работа, по която, след като не е получил отговор, отново обжалва мълчалив отказ пред Административен съд Д.. С решение № 316/7.10.2016 г. по адм. д. № 364/2016 г., Административен съд Д. е отхвърлил жалбата му срещу мълчаливия отказ на кмета на община К. по молбата му с вх. № ЛС-01-517/1.06.2016 г. Настоящият състав на ВАС, Пето отделение счита с оглед изложеното, че с така постановеното решение на АС Д. се е произнесъл по една недопустима жалба, предвид разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК. Същата предвижда, че жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. АС Д. е постановил едно недопустимо решение, като се е произнесъл по същество по жалбата на Ю. И. срещу мълчалив отказ за възстановяването му на работа, при условие, че вече такъв отказ е обжалван и е в ход съдебно производство, неприключило с влязло в сила решение, т. е. пред същия съд, на същото основание и между същите страни има образувано дело, неприключило с влязло в сила решение. Налице е била висящност на спора по искането на И. да бъде възстановен на работа. Предвид изложеното жалбата, по която е образувано производството пред Административен съд Д., като подадена при наличието на хипотезата по чл. 159, т. 7 АПК се явява недопустима, което води до недопустимост и на образуваното съдебно производство и постановеното решение № 316/7.10.2016 г. по адм. д. № 364/2016 г. по описа на Административен съд Д., което следва да се обезсили, а производството по делото-прекрати. Така мотивиран Върховният административен съд, Пето отделение