Решение № 282 от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1536/2011 г.
ВКСII наказателно отделение28.06.2011 г.докладчик т Савка Стоянова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 12 от 17.02.2011 г. постановено по в. н. о. х. д. № 639/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 282 от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1536/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите Е. О. К. и А. А. Г. против въззивно решение № 12 от 17.02.2011 г. постановено по в. н. о. х. д. № 639/2010 г. на Софийския апелативен съд. В касационните жалби се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията - чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се алтернативно- отмяна на решението и признаване на подсъдимите за невинни, връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или намаляване размера на наказанията и приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни, не са допуснати твърдяните нарушения и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 12 от 17.02.2011 г. по в. н. о. х. д. № 639/2010 г. е потвърдил присъда № 177 от 14.05.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 1955/2009 г. на Софийски градски съд. С присъдата подсъдимите А. А. Г. и Е. О. К. са признати за виновни в това, че на 6.07.2008 г. в гр. София, парк "З." в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешително държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп (марихуана) с общо нето тегло 25.22 грама, разпределени в 33 пакетчета на обща стойност 151,50 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК са осъдени на по две години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим за Г. и "строг" за К., както и на "глоба" в размер по 5000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът групирал наложените на подсъдимия наказания по това дело и по н. о. х. д. № 2285/2008 г. на Софийски районен съд и определил общо за изтърпяване най-тежкото между тях, а именно две години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Наведените с касационните жалби доводи съвпадат, което позволява настоящият състав да даде едновременно отговор на същите, още повече, че се касае и до обвинение за престъпления, извършено в съучастие, под формата на съизвършителство. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са свързани с годността на извършените на досъдебното производство процесуални действия - оглед на местопроизшествие и изземване, с неправилна преценка на показанията на основния свидетел по делото П., несъответствие на въззивното решение с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Възраженията са неоснователни. По същество те са идентични с тези, които са правени и пред въззивния съд и на които е даден конкретен отговор защо не се възприемат за основателни . Видно от мотивите на решението съдът не се е задоволил декларативно да посочи, че възприема изцяло фактите, приети и от първоинстанционния съд, поради което и настоящият състав намира за некоректно твърдението за несъответствие на съдържанието на решението с изискванията по чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. Изложени са съображения защо не се възприема за основателен довода за пороци при изготвянето на протокола за оглед на местопроизшествието (л. 7 и 8 от решението) и тези съображения изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и не е нужно да се повтарят. Правилно съдът е приел за достоверни и показанията на свид. П., който е очевидец на поведението на двамата подсъдими, наблюдавал ги е достатъчно дълго, осъзнал е каква дейност всъщност извършват и уведомил компетентните органи за това. Разпитани като свидетели и полицаите, пристигнали на местопроизшествието по сигнала на свидетеля конкретизират по какви белези са разпознали двамата подсъдими, поради което и правилно решаващите инстанции са приели, че съмнение относно авторството на деянието не е налице. Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни по обем за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Преценката на доказателствената съвкупност е извършена в съответствие с изискванията на процесуалните норми, а вътрешното убеждение на съда не е опорочено, поради което и не са налице основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При правилно приетите за установени фактически положения материалния закон не е нарушен. Осъществени са както обективните, така и субективни признаци на чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, нито по размер, нито по начин на изтърпяване. При решаване на въпроса за наказанието съдът е преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и извода му за справедливото по размер наказание е правилен. Предвиденото за престъплението наказание е лишаване от свобода от две до осем години и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева. При тези законови рамки очевидно е, че на подсъдимите е наложено минималното предвидено в закона наказание, поради което и въпросът за по-малко по размер такова може да се преценява само ако са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко. Такива не само, че не са налице, но съдът правилно е отчел и наличието на отегчаващи обстоятелства. Правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на подсъдимите към датата на извършване на престъплението не е единствената предпоставка, която се преценява при решаване на въпроса за условното осъждане. Когато извършеното престъпление е със завишена степен на обществена опасност, каквото съдът е констатирал и не е възможен извод, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимите не може да се постигне, чрез условно осъждане, съответното наказание е именно определеното по размер и начин на изтърпяване от съда., поради което и то не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НПК. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати сочените нарушения и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 20, ал. 2 НК
- чл. 354, ал. 1