Решение № 5728 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2014 г.

Решение № 5728 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7840/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2827/28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2054/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е прогласил за нищожен РА. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на жалбата на дружеството срещу ревизионния акт като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, в писмени бележки и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрск. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил РА № 2900900150/21.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 197/8.02.2010 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ при ЦУ на НАП, с който на дружеството допълнително е начислен ДДС за периода от м. 06.2006 г. до м. 12.2006 г. в размер на 1 176 966,64 лева, ведно със следващите се лихви за забава, преобразуван е финансовият резултат за 2006 г. в увеличение със сумата от 5 884 833,16 лева, отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 310 410,75 лева, извършено е увеличение на финансовия резултат за 2006 г. със сумата в размер на 2 908 213,00 лева, както и не е признат данъчен кредит в размер на 1 863,00 лева по фактура № 801/11.12.2006 г. Съдът е обявил за нищожен РА, в частта му с която е непризнато право на данъчен кредит по издадени фактури от "Лукойл Персонал" ООД и "Хермес Груп" ООД, както и е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. за сумата от 2 908 231,89 лева, тъй като е приел, че така определените задължения са предмет на друг идентичен по отношение констатациите си административен акт - РА № 2900367/22.07.2008 г., понастоящем влязъл в сила, а в останалата част РА е отменен от съда като незаконосъобразен. За да отмени РА, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за това защо смята за неправилни констатациите на органа по приходите, които се свеждат до неправилното прилагане на методите, посочени в Наредба Н-9 от 14.08.06 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и предвидените в същата критерии и механизми за оценяване за всеки конкретен метод. Изготвените и приети по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи са кредитирани от съда като компетентна и обективна. С оглед на това, че в съдебното производство е установена пазарна цена, различна от приетата в РА, съдът е достигнал до извода, че не е налице отклонение от данъчно облагане и е отменил изцяло РА. Ревизиращият екип е определил пазарна цена на съответните нефтопродукти, използвайки метода на пазарните цени, съгласно Наредба № 5 от 26.02.1999 г. (отм.) и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба № Н-9). Този метод на пазарните цени, определя цената по контролираната сделка като съпоставя нормата на брутната печалба, реализирана в резултат на продажбата на продукти по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Заключенията по назначената ССЕ и допълнителната такава установяват, че определената от страна на органа по приходите пазарна цена е необоснована и е несъответна на приложимия метод на пазарните цени по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Липсват данни за целите на сравнението за съпоставимост на контролираната с неконтролираната сделка. Органът по приходите не е изследвал условията, при които са извършени сделките и не е извършена корекция по смисъла на чл. 11 от Наредба № Н-9. Освен гореизложеното, съдът е споделил констатацията на вещото лице, че начинът на калкулиране на нормата на брутната печалба противоречи на действащите законови разпоредби, тъй като се използва статистическата стойност, а не историческата цена на продадения продукт. Използваните средни стойности на реализирани приходи от продажби за целия ревизиран период и е калкулирана средна норма на брутна печалба, установена е несъпоставимост между контролираната и използваната неконтролирана сделка и липсват корекции на съществуващите разлики по отношение на пазарни условия, при които са извършени контролираната и неконтролирана сделка. Посочените обстоятелства са мотивирали съда да приеме, ревизиращият екип не е извършил задълбочен анализ за установяване на съществените различия между двете сделки, поради което не са отчетени и направени необходимите корекции с цел отстраняване на тези разлики. Правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава като изготвени при съобразяване изискванията на Наредба Н-9/06 г. за прилагане метода на сравнимите неконтролирани цени като подробно се е аргументирал за това. Правилното прилагане на метода на пазарните цени се обуславя от правилното определяне на нормата на брутната печалба, която е получена при продажбата на стоки на независими лица, като тези стоки също са били закупени от такива лица. От заключението на вещото лице става ясно, че в продадените количества пропан-бутан на независими лица попадат и закупените такива от свързани лица. Освен това се установява, че използването на средна стойност на приходите от продажби при калкулиране на норма на брутна печалба е в нарушение на разпоредбата на чл. 22 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., тъй като води до включването на приходи, реализирани от продажбата на пропан-бутан, закупен от свързано лице. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира за правилен изводът на съда, че при определяне пазарната цена органът по приходите е следвало да обоснове реално извършване на съпоставяне по някои или по всички показатели, относими към конкретния метод и да извърши необходимия анализ на резултатите. Неоснователен е доводът на касатора, за неприложимост на котировките за горива, публикувани от PlattТs European Marketscan и другите петролни продукти. Вещото лице в заключението си, правилно отбелязва, че последните са признат източник на информация за пазарни цени на съответния вид продукти и предоставяната там информация се ползва от компании в световен мащаб. Посочените там цени са формирани на база метода на сравнимите неконтролирани цени, като тези цени се използват и от митническите органи при определяне на митническата облагаема стойност. Съдът правилно е приел, че котировките са извършени като е приложен методът на сравнимите неконтролирани цени, направени са корекции като е прибавена премия, което позволява да се отстранят различията между контролираната сделка и сравнимата неконтролирана такава. Прилагането на този метод за доказване на пазарните цени и извършването на съответните корекции е залегнало и в Наредба № Н-9. съдът е приел за установено, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е продавал по пазарни цени, които са напълно съпоставими с котировките на международния пазар. Установено е също така, че пазарните цени на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД не се отличават и от пазарните цени, предоставени от страна на "Софийска стокова борса" АД, като дори за всеки един продукт и месец са по-високи от пазарните цени, обявени от страна на борсата. Предвид изложеното настоящият състав на Върховният административен съд, осмо отделение счита, че първоинстнционният съд правилно е приел, че липсва отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и е приел, че същата принадлежи в случая на органа по приходите, тъй като се цели установяване на факт, от който данъчна администрация би се ползвала. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, намира за правилни изводите на съда за незаконосъобразност на РА в тази му част в резултат, на което същият е бил отменен. Административният съд е формулирал подробни мотиви касателно установената от него нищожност. Съдът е обосновал изводите си изхождайки от общия принцип в правото "non bis in idem" - не два пъти за едно и също нещо. Мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са подробни и не следва да бъдат преповтаряни от настоящата инстанция, по отношение непризнатото право данъчен кредит по издадени фактури от "Лукойл Персонал" ООД и "Хермес Груп" ООД, както и извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сумата от 2 908 231,89 лева. Горните задължения са определени с предходен РА № 2900367/22.07.2008 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден в тази част с Решение № 156/2.02.2009 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". РА е обжалван по съдебен ред и образувано административно дело № 1182/2009 г. по описа на Административен съд София-град, понастоящем приключило с влязло в сила решение, потвърдено с Решение № 783/18.01.2011 г. постановено по адм. дело № 7212/2010 г. по описа на Върховен административен съд, с което РА е потвърден в тази част. Правилно съдът е приел, че извършването на повторно ревизионно производство в резултат, на което е издаден акта, представлява грубо нарушение на процесуалните норми и общоустановените принципи. Наличието на идентитет между задължения по ЗДДС и ЗКПО предвидени в двата ревизионни акта е явно, предвид което правилно от страна на съда са изложени мотиви в тази насока. Издаденият РА в тази част се явява нищожен, предвид наличието на предходен такъв, касаещ процесните задължения по отношение, на които има произнасяне и е влязъл в сила. Предвид което и в тази част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски: При този изход на спора по делото не се присъждат разноски в касационното производство. По делото не са представени доказателства за уговорени и направени разноски от ответника по касация. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение