Решение № 7926 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2014 г.

ВАСVII отделение11.06.2014 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7901 от 14.12.2013 г. по адм. дело № 6298/2012 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА район "Надежда" - Столична община да заплати на СД "Юкрист - Христина Димова и Юлиян Витански", гр. София, разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7926 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Надежда" - Столична община срещу решение № 7901 от 14.12.2013 г. по адм. дело № 6298/2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - СД "Юкрист - Христина Димова и Юлиян Витански", гр. София, чрез своя процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорения съдебен акт е отменено решение № 3/12.06.2012 г. на кмета на район "Надежда" на Столична община, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № РД-0700-341/1/10.05.12 г. за предоставяне на регулационна преписка № 25/2000 г. Административен съд София-град е приел, че след като в хода на съдебното производство процесната регулационна преписка е представена, т. е. същата е открита и е налична, следва да се отмени отказа да бъде предоставен достъп до същата преписка като материалнонезаконосъобразен (арг. чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация - ЗДОИ) и да се върне делото на административния орган за произнасяне по същество по искането на СД "Юкрист - Христина Димово и Юлиян Витански". Решението е правилно. Субектите, задължени да осигуряват достъп до обществена информация, са посочени в нормата на чл. 3 ЗДОИ, като кметът на общината, в качеството си на орган на изпълнителната власт в общината (чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация), се явява задължен субект по смисъла на специалния закона, съобразно нормативно определената му компетентност. Първоинстанционният съд основателно е приел, че решението на кмета на район "Надежда" - Столична община, в оспорената му част, е незаконосъобразно на посоченото основание (регулационна преписка № 25/2000 г. не е намерена в архива на общината). След намирането й, цитираното основание за отказ, че информацията не съществува, е отпаднало. След като административният орган не се е произнесъл по така направеното искане, а основанието е отпаднало, правилно АССГ е отменил решението в обжалваната му част и е върнал административната преписка на органа за произнасяне по същество. Твърденията в касационната жалба, че с представянето на документите към процесната преписка и потенциалната възможност за ответната страна да се запознае със същите като има достъп до делото, са неотносими към законосъобразността на административния акт и правораздавателната дейност на съда. След като се съобрази съдържанието на регулационната преписка, органът може да извърши преценка дали съдържащата се в същата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а оттук и задължен ли е да представи тази информация на субекта, подал заявлението. Предвид изложеното, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 800 лв., представляващи възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

3