Решение № 438 от 1.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1388/2015 г.

Решение № 438 от 1.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1388/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С присъда по нохд № 1045/15 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия Р. В. Г. на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като зачел предварителното задържане на подсъдимия от 14.11.2014 г. СГС се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 205 от 18.06.2015 г. по внохд № 416/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр. София потвърдил присъдата на СГС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Г. с която се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и иска намаляване на наказанието, в това число и при условията на чл. 55 НК. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за удовлетворяване искането на жалбоподателя. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма НПК, в частност по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил за тях да не се събират доказателства. СГС като установил, че направеното от подс. Г. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; изготвил мотивите на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК и определил наказание на подсъдимия по реда на чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а НК. Въззивният съд е извършил щателна проверка, съобразно заложеното в чл. 313 и чл. 314 НПК и не установил причини за собствена намеса. ВКС не намира основания за критично отношение към дейността на предходните инстанции. Процедурата по глава двадесет и седма НПК е проведена законосъобразно. В рамките на фактите, приети за установени от съда по същество - обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, законът правилно е приложен. Извършеното от жалбоподателя осъществява признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. В подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК защитата на жалбоподателя поддържа, че "неправилно второинстанционният съд не е отчел като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия сравнително ниската степен на обществена опасност на извършеното от него деяние в сравнение с типичната за престъпления от този вид и невисокия интензитет на употребената сила". Останалите съображения, изложени в жалбата от името на адв. Т. не позволяват извеждането на други конкретни данни, свързани с посоченото касационно основание. На същото място декларативно е заявено, че са налице предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, който неправилно не е приложен от съдилищата. В мотивите на въззивното решение се съдържат достатъчно ясни доводи, поради какви причини САС не е възприел част от оценките на първостепенния съд, а именно - относно интензитета на упражнената от подсъдимия сила и неголемия размер на предмета на престъплението (л. 26). Иначе казано, тези две обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието на дееца, не са пренебрегнати от решаващия съд. Коментираните съображения на САС, не са формални, нито декларативни, и независимо от това, срещу тяхната конкретика, фактически не се възразява. ВКС не намери, при анализа на споменатите обстоятелства, въззивният съд да е нарушил правилата на формалната логика, закона и практиката по приложението му. Нещо повече, правилно САС е акцентирал върху факти, останали вън от полезрението на първостепенния съд, които също имат значение при определяне на обема на отговорността, а именно дързостта на извършителя, изведена от конкретния механизъм на осъществяване на деянието. От друга страна, данните по делото не дават основание да се приеме, че се разкрива наличието на многобройни смекчаващи и/или изключителни по своя характер обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради това правилно предходните инстанции са отказали приложението на чл. 55 НК и са индивидуализирани наказанието на подсъдимия в рамките на предвиденото от закона. Определеното в тези рамки наказание е съответно на всички обстоятелства по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо, а редуцирането му по реда на чл. 58а, ал. 1 НК е правилно. При тези съображения, като не намери причини за изменение на оспорения съдебен акт, в посоката претендирана от жалбоподателя, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение