Решение № 342 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2014 г.

Решение № 342 от 11.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1399/-13.3.2014 г., подадена от К. Н. С. от [населено място], [община], област Ш., със съдебен адрес: адв. М. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 20/31.01.2011 г. по гр. д. № 413/2009 г. по описа на Новопазарския районен съд. Молителят К. Н. С. твърди, че е основанието по чл. 304 ГПК, като се позовава на нотариално завещание № 5, том I, рег. № 10993, дело № 11/2009 г., съгласно което А. А. А. му е завещала идеални части от три имота като неин зет. Моли се за отмяна на атакуваното решение в частта относно тези три имота и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалният представител на молителя - адв. К. Ответниците по молбата за отмяна Х. З. А., Ю. М. Б., И. М. С., М. Ю. М., Д. Ю. М. и Т. М. С., посредством процесулания си представител - адв. Р., оспорват молбата са отмяна и молят същата да не се уважава. В съдебно заседание становището на ответниците по молбата за отмяна се поддържа от процесуалния им представител - адв. Р., който депозира писмени бележки. Ответницата по молбата Ф. В. С. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното от процесуалните представители на страните в съдебно заседание, писмената защита, представена от адв. Р. и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Молителят не попада в кръга на лицата, визирани в разпоредбата на чл. 304 ГПК. Същият не се явява необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като по отношение на него е направен завет на процесните имоти. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Процесният случай е именно такъв. Претендираните от молителя имоти към момента на смъртта на завещателката не са били в нейния патримониум, тъй като с решението на районния съд, което към посочения момент е било влязло в законна сила, са възложени на други съделители. Поради това следва да се приложи посочената разпоредба от Закона за наследството, което изключва права за молителя по чл. 304 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,