Решение № 11357 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2009 г.

Решение № 11357 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стенли Самуел - гражданин на Нигерия срещу решение № 5529/28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 7444/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 182/29.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора правните изводи на съда не кореспондират със събраните доказателства, както и неправилно съдът е приел, че административният орган надлежно е мотивирал ситуацията в страната по произход. В тази връзка касаторът излага доводи, че макар Нигерия да е в Списъка на сигурните страни на произход, той е напуснал страната, защото е протестирал срещу политиката на петролните компании и замърсяването на региона, които правителството подкрепя и затова счита, че попада в приложното поле на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България чрез процесуалния си представител юрист. Станкова я оспорва, тъй като твърдените нарушения са бланкетни, а и за касационният жалбоподател не са налице предпоставките за закрила по ЗУБ, поради което моли да се потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като законосъобразно съдът е приел, че Нигерия е сигурна страна на произход, а също и че са налице противоречия в твърденията на жалбоподателя. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Стенли Самуел срещу решение № 182/29.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, че причината за напускането на Самуел от Нигерия са съображения относно личните му усещания за неговата защитеност и сигурност на цялата територия на страната, което не е основание за уважаване молбата му за закрила на посочените основания. Съдът е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че е бил напуснал страната поради обвинение от страна на военните в Нигерия за отвличане на трето лице. Съдът е приел, че жалбоподателят е могъл да поиска защита в страната си на произход и ако наистина е бил заплашван и следва да се обърне към правозащитните и правораздавателните институции в Нигерия, чиято Конституция предвижда такава закрила за всеки неин гражданин. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и съдържащите с в тях предпоставки за даване на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут и е направил извод, че те не са налице по отношение на жалбоподателя. Съдът е обсъдил възражението на Стенли Самуел за допуснати нарушения от административния орган на процесуалните правила и е направил извод, че оплакването е неоснователно, а относно непроизнасянето за сигурността на страната е посочил, че разпоредбата на чл. 75, ал. 5 ЗУБ е отменена, считано от 03.07.2007 г. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 8 ЗУБ съдържа материалноправните предпоставки за предоставянето на статут на бежанец и са свързани с основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определени социални групи или поради политически убеждения. В процесния случай видно от бежанската история на касатора, не може да се направи извод, че са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ, по силата на които да му се предостави статут на бежанец. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че жалбоподателят е имал възможност да потърси в страната си на произход закрила от прави защитните и правораздавателните органи, което не е сторил. Няма данни спрямо него в Нигерия да има реална опасност от екзекуция, изтезание или смъртна опасност, нито данни за насилие спрямо него с оглед на разказаното в бежанската му история, че е укрил бял човек от петролна компания. Правилно е отразено в обжалваното решение, че в дадените от жалбоподателя интервюта никъде не се твърди, че е бил преследван, поради което законосъобразни са изводите на съда за липсата на предпоставки за предоставяне както на статут на бежанец, както и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Неоснователно е и оплакването на касатора по чл. 75, ал. 5 ЗУБ, тъй като правилно съдът е отразил в решението, си че тази норма е отменена, считано от 03.07.2007 г., поради което за административният орган не е съществувало задължение по закон да се произнесе относно сигурността на държавата на чужденеца, в която следва да бъде върнат. Предвид гореизложеното настоящият петчленен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати визираните от касатора нарушения, водещи до отмяна, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,