Решение № 15884 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 814/2013 г.

Решение № 15884 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 814/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев и Илия Миланов Кочев от гр. София против решение № 5498 от 19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 6131/2012 г. по описа на Административен съд София-град. От обстоятелствената част на касационната жалба е видно, че жалбоподателите искат отмяна на решението поради нарушено право на защита и право на участие в съдебния процес и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - Столичната община - район "Надежда", в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Савка Миланова Кочева, Марко Миланов Кочев и Илия Миланов Кочев срещу заповед № РД-09-293 от 13.06.2012 г. на кмета на район "Надежда", с която на осн. чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, чл. 22, ал. 1, чл. 33, ал. 1, т. 3, т. 6 и т. 8 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) са прекратени наемните правоотношения възникнали на основание настанителна заповед № 514 от 25.11.1977 г. на началника на службата за жилищно настаняване и договор за наем от 14.07.2005 г. за частно общинско жилище, находящо се на адрес гр. София, бл. 302, вх. Е, ет. 1, ап. 117. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Няма спор по делото, че имотът - предмет на обжалваната заповед, е частна общинска собственост, както и че жалбоподателите са го държали на правно основание - по силата на създадено наемно правоотношение. Съдът е посочил, че фактически основания за прекратяване на наемните отношения между жалбоподателите и район Надежда - СО в заповедта се потвърждават от приетите по делото доказателства. От приложените справки и писма е установено, че наемателите дължат суми за наем, топлоенергия, вода и такса битови отпадъци в посочения в заповедта размер и за посочените периоди. Липсват доказателства тези суми да са заплатени на съответните кредитори. Установено е и че същевременно, противно на твърденията си, жалбоподателите живеят в други жилища съгласно справка в Национална база данни, отдел "АИО". Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният орган е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения при съставяне на заповедта. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемна цена или на консумативни разноски повече от три месеца. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО предвижда прекратяване на наемните отношения поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца. Безспорно е установено неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена, задълженията към "Топлофикация" АД и "Софийска вода" АД, както и неплащане на такса битови отпадъци. В хода на съдебното производство не са опровергани фактическите констатации за дължимите суми за наем, консумативи и такса битови отпадъци подробно описани в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. За посочения период не се твърди, а и не се представят доказателства, да са извършвани такива плащания. Задълженията не са погасени и до сега. Жалбоподателите твърдят, че част от сумите са погасени по давност, но както първоинстанционният съд правилно е отбелязал, това не променя извода, че периодът на неплащане на наемната цена и консумативните разноски надвишава шест месеца. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нарушено право на защита и право на участие в съдебния процес. Жалбоподателите са били редовно призовани и няма данни по делото да е съществувала неотстранима пречка за неявяването им, поради което липсва основание за прилагане разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. Като е отхвърлил жалбата на касаторите първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед така установените фактически обстоятелства, правилни се явяват правните изводи на съда за законосъобразност на обжалваната заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. При наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС прекратяването на наемното правоотношение едностранно от административния орган е законосъобразно. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които съставляват касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото липсват доказателства за направени разноски от ответната страна за тази инстанция, поради което претенцията й за присъждане на такива е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 211, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,