Решение № 164 от 28.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 145/2009 г.

Решение № 164 от 28.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 145/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. А. К. срещу въззивно решение № 250/29.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 300/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Великотърновския районен съд от 5.11.2008 г. по н.о.х.д. № 400 по описа на съда за 2008 г. В жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че независимо от определеното по реда на чл. 373, ал. 2 НПК наказание при условията на чл. 55 НК, същото е завишено. Счита, че деянието му е останало в стадия на опита, не е ощетил държавата, дал подробни обяснения още на 10.07.2007 г. при разпита пред съдия от Окръжния съд. Осъзнал вината си, затова е искал разглеждане на делото при съкратеното съдебно следствие. Прави искане за намаляване на наложените му наказания по първите три обвинения и отменяване приложението на чл. 68, ал. 1 НК относно наказанието по н.о.х.д. № 232/97 г. на ВТРС. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Великотърновският районен съд е признал жалбоподателя - подсъдим за ВИНОВЕН в това, че за времето от 15.03.1999 г. до 14.12.1999 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: справки декларации подавани по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) от името на Събирателно дружество "Али Баба 2" със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. "Киприян" № 11 и приложените към тях дневници за покупки на дружеството за данъчни месечни периоди за месеците 2, 3, 4, 10 и 11 на 1999 г. и чрез неистински документи: данъчни фактури за получени стоки и услуги, включени в дневниците за покупки за месечни периоди посочени по-горе, направил опит да получи от държавния бюджет без правно основание чуждо движимо имущество - сумата 135 214.37 лв. (деноминирани), представляваща данък добавена стойност за възстановяване, с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери и опитът е останал недовършен поради независещи от волята на дееца причини-извършена данъчна ревизия на СД "Али Баба 2", гр. В. Търново, и отказ на данъчните органи да възстановят начисления ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит, поради което и на основание чл. 212, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 (редакция на ДВ, бр. 10 от 1993 г.) вр. с чл. 26, ал. 1 (редакция ДВ, бр. 92 от 2002 г.), вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия З в това, че за времето от 14.06.1999 г. до 15.08.2000 г. в гр. В. Търново, като управител на СД "Али Баба-2" в гр. В., ул."Киприян " № 11, при условията на продължавано престъпление, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 405 454,22 деноминирани лева, като потвърдил неистина в справки - декларации, подадени за данъчни периоди-01.05.1999 г. - 31.05.1999 г., 01.06.1999 г. - 31.06.1999 г., 01.07.1999 г. - 31.07.1999 г., 01.02.2000 г. - 29.02.2000 г., 01.04.2000 г. - 30.04.2000 г.,01.06.2000 г.- 30.06.2000 г., 01.07.2000 г. - 31.07.2000 г. до Териториална данъчна дирекция, Данъчно подразделение - гр. Велико Търново, които се изискват по силата на ЗДДС и в дневниците за покупки към тях, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 255, ал. 1 пр. 2 НК (редакция ДВ, бр.62 от 1997 г.) вр. с чл. 26, ал. 1 НК (редакция ДВ, бр. 92 от 2002 г.) и чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН в това, че през периода от 14.06.1999 г. до 15.08.000 г. в гр. В., като управител на СД "Али Баба 2" гр. В., при условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения по ЗДДС на СДЗ "Али Баба 2" в големи размери, ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 пр. 1 вр. с чл. 256 пр. 2 (редакция ДВ, бр. 62 от 1997 г.) вр. с чл. 26, ал. 1 НК (редакция ДВ, бр. 92 от 2002 г.) и чл. 55, ал. 1 и ал. 3 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че на 14.03.2001 г. в гр. В., в качеството на управител на СД "Али Баба 2" гр. В., потвърдил неистина - декларирал в раздел В "Резултат за периода", че не е налице ДДС за внасяне от страна на СД "Али Баба 2" гр. В., в писмена декларация-справка - декларация с вх. № 831/14.03.2001 г. за данъчен период 01.02.2001 г.- 28.02.2001 г., която по силата на чл. 100 от ЗДДС се дава пред орган на властта - органите на ТДД-ДП - гр. Велико Търново, за удостоверяване на посочените обстоятелства, като извършил деянието с цел да избегне заплащането на дължимия от СД "Али Баба 2" гр. В. в размер на 1697.50 лева, поради което и на основание чл. 313, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 232/1997 г. на В. Търновския районен съд, с която С. А. К. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ при ОБЩ режим на изтърпяване. С обжалваното решение В. Търновският апелативен съд на основание чл. 334, т. 4 пр. 1 НПК е ОТМЕНИЛ присъдата в частта по чл. 313, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е ПРЕКРАТИЛ производството по делото по това обвинение. В останалата част, съдът е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Първоинстанционното производство е разгледано по глава на 27 НПК по искане на подсъдимия, който е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е провел съдебно следствие с изслушване на подсъдимия, защитата и представителя на обвинението. Определил е наказание за отделните деяния, като е спазил изискването на закона и е приложил разпоредбата на чл. 55 НК. Преценката на предходните инстанции за наказания в обжалваните размери е правилна. Видно е, че за деянието по чл. 212 НК с долна граница от три години, съдът е определил наказание от една година лишаване от свобода, което предвид продължавания период на престъпна дейност, данните за минали осъждания, проявената упоритост при осъществяване на престъпната дейност не е явно несправедливо. Напротив, дори и при квалификацията във вр. с чл. 18 НК, наказанието е отмерено в значително по-нисък от минималния предвиден в закона размер. Не е завишено и наказанието за деянията с правна квалификация по чл. 257, ал. 1 пр. 1 НК, за което по закон се предвижда санкция от две до десет години лишаване от свобода. Съдът е определил наказание от по осем месеца лишаване от свобода, което също е значително по-ниско от минималния размер за този вид престъпления. Следва да се има предвид, че подсъдимият е укрил данъчни задължения в размери, надвишаващи критериите за особено големи размери, чрез действия които осуетяват установяването на действителния размер на данъчните задължения, респ. чрез избягване на тяхното плащане. Чрез фактури с невярно съдържание, са осчетоводявани и отразявани фактури за фиктивни доставки в отчетния регистър-дневник за покупките на събирателното дружество, управлявано от подсъдимия. Високата степен на обществена опасност на деянията, с които се засягат обществените отношения свързани с дейността на финансовата и данъчната система, както и високата степен на обществена опасност на подсъдимия - осъждан четири пъти за престъпления от общ характер - три от които за деяния по чл. 209 НК, едно за деяние по чл. 227б, ал. 2 НК, не дават основание за извод, че наказанията за приетите две деяния по чл. 257 НК са завишени по размер. Подсъдимият се е възползвал от диференцираното производство по глава 27 НПК, на което основание, без да се обсъждат изрично наличието или не на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е санкциониран с ниски по размер наказания, по отношение на които не са налице предпоставките на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Съгласно посочената разпоредба наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Правилно въззивният съд, който е отговорил на довода по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отбелязал в мотивите, че наказанията са несъответно ниски по размер, а това по чл. 212 НК и трикратно по-ниско по размер от минимално предвиденото в закона. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. С оглед на изложеното, като е потвърдил присъдата в санкционната й част, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Неоснователно се явява искането за отменяване приложението на чл. 68, ал. 1 НК. Доводът за неправилното приложение на закона е обсъден от въззивния съд. Инкриминираните по настоящето дело деяния, подсъдимият е извършил в рамките на изпитателния тригодишен срок по присъдата по н.о.х.д. № 232/1997 г., който е започнал да тече от 07.10.1997 г. и е изтекъл на 07.10.2000 г. Периодът на престъпна дейност от 15.03.1999 г. до 14.12.1999 г. за деянието по чл. 212, ал. 3 НК е изцяло в постановения три годишен срок. Деянието по чл. 257 НК е започнало на 14.06.1999 г. и е приключило на 15.08.2000 г. Независимо, че едно от съставните деяния по посочената правна квалификация е осъществено след изпитателния срок, предвид продължаваната престъпна дейност и обстоятелството, че останалите деяния са реализирани в този срок, хипотезата на чл. 68, ал. 1 НК е налице. Съгласно тази разпоредба, ако до изтичане на определения от съда срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. От прочита на правната норма следва, че изтърпяването на отложеното наказание при законовите предпоставки за това, е безусловно задължително. В този смисъл, като е потвърдил присъдата и в частта по чл. 68, ал. 1 НК, въззивният съд не е нарушил закона. С оглед на изложеното, тъй като не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 3 НПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение