Решение № 14845 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2016 г.

Решение № 14845 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Ц. М., чрез адв. Младенов против решение № 5619/12.08.2016 г., постановено по адм. д. № 6456/2015 г. по описа на Административен съд С. -град. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АССГ и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се отмени РА. Претендира се присъждане разноски за касационната инстанция. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП " - С., чрез процесуалния си представител юрик. Кръстева в с. з взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против РА, в частта му, в която допълнително са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 233.57 лв. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в ревизионния акт. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и е приел, за недоказано предоставянето на РЛ на сума в размер на 8000 лева през 2006 г. от К. И. При ревизията РЛ не е посочило, че посочената сума е върната на части през 2010 г. и 2011 г. /вж. показанията на св. И./, поради което същата не е включена от приходните органи в разходната част на паричния поток за 2010 г. и 2011 г. Съдът е приел, не са налице основания декларираните доходи от дейност като едноличен търговец да бъдат включени в приходната част на паричния поток за ревизираните периоди. Приел, е за недоказано и обстоятелството, че доходите от дейността на ЕТ "КиЛ - Л. М." са използвани от Л. М. за покриване на личните разходи, извън дейността на едноличния търговец, поради непредставяне на доказателства за движение на парични средства от едноличния търговец към физическото лице, изплатени на каса или от банкова сметка. Липсват и счетоводни записвания по сметка 107 за периодите от 2010 г. до 2012 г., а за периодите от 2007 г. до 2009 г. не са представени оборотни ведомости и главни книги, от които да е видно, че на физическото лице са изплатени суми. При извършеният преглед и анализ на хронологичните записвания по счетоводна сметка 501 "Каса в лева", оборотните ведомости и др. документи за ревизираните периоди е установено, че реализираният доход от предприятието на едноличен търговец не е използван за придобиване на лични вещи, права върху вещи и задоволяване на личните потребности на Л. М. Реализирания доход е реинвестиран в предприятието на едноличния търговец. За неустановено е прието че дивидентите, платени от С. Т. АД на едноличния търговец са били изплатени от ЕТ на физическото лице. Това обстоятелство не е установено и при извършената от вещото лице проверка на счетоводните документи. Първоинстанционният съд е приел, че началното салдо в размер на 4571.00 лв. към 01.01.2007 г. правилно е определено от органа на приходите, поради непредставяне на доказателства, установяващи различно начално салдо. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Не са допуснати нарушения при преценка на фактите. Не е спорно, че предприятието на едноличния търговец, чийто собственик е Л. М., има свое самостоятелно счетоводство. С оглед на това, при липса на данни в съответните счетоводни сметки и регистри за преведени или изплатени суми на последния в качеството му на физическо лице, включително на дивидентите, получени от "С. Т." АД, и при установеното от ССчЕ, че Л. М. е реинвестирал в предприятието реализирания доход, правилно съдът е приел, че паричните средства, посочени като получени от дейността на ЕТ, не следва да се включват при определянето на началното салдо и при определянето на приходите за процесния период. В заключението на ССчЕ, на което се позовава касатора в касационната жалба са разгледани различни варианти в зависимост от това дали сумите, получени от дейността на ЕТ, от дивиденти от "С. Т." АД и като заем от свидетеля К. И., се включват в началното салдо, респективно, в паричния поток за съответните години. Поради което установеното от вещото лице, че при включването им не е налице недостиг на средства, не дава основание за различен от направения от съда правен извод за законосъобразност на ревизионния акт. Неоснователен е касационният довод, че съдът неправилно не е кредитирал събраните свидетелски показания за получаването на заем в размер на 8 000 лева. Договорът за заем е неформален и реален договор и се приема за сключен с представяне на несъмнени доказателства за даване на съответната парична сума, но в случая не са представени разписка или друг документ, които да удостоверяват получаването на паричната сума. Освен това не е доказано, че И. е имал финансова възможност да предостави на РЛ заем в този размер. Неоснователно е оплакването на касатора относно определения размер на начално салдо към 01.01.2007 г. поради непредставяне на доказателства, установяващи различно начално салдо. Задълженията на касатора по отношение процесните данъчни периоди 2007 г. -2012 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ са правилно определени, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото в полза на ответника по касация Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 456 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,