Решение № 15839 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2018 г.

Решение № 15839 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Лекий, [гражданство], подадена чрез адвокат Д. Койчева, против решение № 499 от 26.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11041/2017 г. по описа на Административния съд – София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание Л. Лекий се представлява от адв. Георгиев, който е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт Димов, в съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за неоснователност на искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Заявява, че решението е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Представената справка от 2016 г. относно спазването на човешките права е неактуална, а тази от 2017 г. посочва, че не е регистрирано подобрение на строгите ограничения на словото, религията, сдружаването, придвижването, правото на труд на местното население в Тибетски автономен район (ТАР). Следва да се изследват обстоятелствата, съответстващи на понятието "преследване" по смисъла но чл. 8, ал. 4 и 5 ЗУБ, като се вземат предвид и констатациите от проверките на ЕК за спазване на минималните стандарти за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила и практиката на ЕС. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение на Административния съд – София-град, е отхвърлена жалбата на Л. Лекий, [гражданство], против решение № 15259 от 04.08.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона процедура. При постановяването му са изяснени всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за държавата му на произход и е преценена сигурността й. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че при издаването на оспорения административен акт административният орган е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца. Прието е, че ситуацията в ТАР не се характеризира с изключителна степен на насилие, като също така нивото му не е така сериозно, така че да причини нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Съдът е посочил и чл. 15, б. "а", "б" и "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административния съд – София-град, е валидно и допустимо, но неправилно и необосновано. Безспорно от данните в преписката е установено, че чужденецът е [народност] по етническа принадлежност и [вероизповедание] по вероизповедание. Тези обстоятелства не се оспорват от административния орган и са констатирани в решението на председателя на ДАБ. От информацията, съобщена от чужденеца по време на проведеното с него интервю става ясно, че опасенията му са свързани с неговата религиозна принадлежност и отношението на китайците към тибетците. Ясно е посочил, че в Тибет не могат свободно да практикуват религията си и всичко свързано с нея. В обжалваното решение е разгледана подробно административната процедура по приемане на решението, справките за ситуацията в Китай от 22.08.2016 г. и от 20.10.2017 г. и конкретната бежанска история на чужденеца. От проведеното на 27.04.2017 г. интервю ясно се вижда, че Л. Лекий, [гражданство], се позовава на преследване поради принадлежността си към религията [религия]. Административният орган е коментирал в решението си, че чужденецът не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, като заявеното от него че не може да практикува религията си свободно заради китайците, както и да използва тибетски език, е прието за необосновано. Но в решението не са изложени съображения дали при завръщането на чужденеца, той би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. Нито административният орган, нито съдът са извършили преценка дали връщането на чужденеца в Китай няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При наличните данни за ограниченията, наложени от китайските власти по отношение на свободата на движение на тибетците и наложената забрана за пътуване в чужбина, задължително е било да се изследва въпроса дали е налице реална опасност за чужденеца при връщането му на територията на Китай. В интервюто си чужденецът е посочил, че ако се завърне в Тибет, ще бъде пратен в затвор, като и родителите му също ще пострадат, заради това, че той е избягал. Това негово твърдение следва да бъде преценено от административния орган с оглед на всички данни за настоящата ситуация в Китай и във връзка с отношението към тибетските будисти, напуснали страната нелегално. В решението на ДАБ, както и в съдебното решение, с което жалбата срещу него е отхвърлена, не са налице изложени съображения по тези основни за спора въпроси. Съдът не е констатирал липсата на изложени доводи в решението на ДАБ по отношение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението следва да се отмени и спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция, като се отмени и решението на председателя на ДАБ. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на чужденеца. При новото произнасяне, административният орган следва да се произнесе по молбата на чужденеца за бежански или хуманитарен статут, преценявайки основателността на твърденията му за наличие в него на основателни опасения за преследване поради религиозната му принадлежност на [вероизповедание], преценка дали връщането на чужденеца в Китай няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Въпреки изхода от спора, следва да бъде оставено без уважение искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Съгласно чл. 92 ЗУБ, който закон е специален и урежда реда на тези производства, както и заплащането на такси и разноски, в това производство се дължат само разноски за експертизи, каквито в случая не са направени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение