Решение № 3303 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 54/2017 г.

Решение № 3303 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 54/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. А. Д. срещу решение № 143/23.11.2016 г., постановено по адм. дело № 214/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № 2153-05-10/09.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В.. Ответникът - директор на ТП на НОИ - гр. В., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Развива съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Б. А. Д. срещу решение № 2153-05-10/09.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В., с което е потвърдено разпореждане № 3905251748/27.07.2016 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. В., издадено на основание чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО, с което е прекратена отпусната добавка по чл. 84 КСО към личната пенсия на жалбоподателя. От фактическа страна, първоинстанционният съд приема за установено, че със заявление вх. № 16893/01.11.1999 г. жалбоподателят е изискал от ТП на НОИ В. да му бъде отпусната добавка от пенсията на починалата му съпруга Т. К. В. на основание чл. 84 от КСО. В същото заявление е декларирал, че не е встъпил в друг брак и е представил удостоверение за наследници № 1471/30.07.1996 г., в което като наследници на починалата В. са посочени А. Б. А. - син и Б. А. Д. - съпруг. В резултат на горепосочените документи с Разпореждане № 3905251748/22.11.1999 г. на жалбоподателя е отпусната добавка от пенсията на починал съпруг пожизнено, считано от 01.07.1999 г. В последствие, след актуализиране на данните, съдържащи се в НБД "Население" на ГД "ГРАО" е установено, че Д. е имал сключен граждански брак с О. Г. Б. на 22.11.1996 г. Това се доказва от удостоверение за сключен граждански брак /л. 10, 26 и 27 от делото/. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че за да е налице правото за получаване на добавка от пенсията на починал съпруг трябва да са налице две кумулативни абсолютно задължителни предпоставки, а именно преживелият съпруг да е придобил право на пенсия и да няма последващ сключен граждански брак към момента на отпускане на добавката, както и по време на последващото й изплащане. От писмените доказателства, приложени по административната преписка е установено, че по отношение на жалбоподателя е налице само една от предпоставките, а именно придобито право да получава лична пенсия. Причината за прекратяване на отпуснатата на жалбоподателя добавка е липсата на една от законово изискуемите предпоставки за осъществяване хипотезиса на нормата на чл. 84 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 7 от НПОС при встъпване в брак, добавката по чл. 84 КСО се прекратява, считано от датата на сключването му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Спорен от правна страна е въпроса досежно прекратяването на получаваната от касатора добавка от пенсията на починалата му съпруга Т. К. В., след като безспорно е установено, че същият е встъпил в последващ граждански брак, за което не е уведомил своевременно органите на РУ "СО" - гр. В.. Съгласно разпоредбата на чл. 84 КСО пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга. В чл. 49, ал. 7 НПОС встъпването в последващ брак е регламентирано като изрично прекратително основание за получаване на добавката от починалия съпруг по чл. 84 КСО, като конкретно е фиксирана и датата на прекратяване, а именно - от сключването на брака. В тази връзка следва да се допълни, че чл. 96, ал. 1, т. 3 КСО също предвижда, че наследствената пенсия получавана от преживелия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак. Необходимо е да се отбележи, че в частта, с която на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е "определено" възстановяване на сумите на получените пенсии, издаденото разпореждане не носи белезите на индивидуален административен акт, създаващ задължение за адресата за заплащане на суми и подлежащ на изпълнение. Възстановяването на суми за осигурителни плащания се извършва само въз основа на издадени актове по реда на чл. 114 от КСО с точно определен размер на задължението и при разрешен спор относно добросъвестността на получилото плащанията лице. В тази връзка следва да се има предвид, че в решението по чл. 117, ал. 3 от КСО липсва потвърждение на разпореждането в "определителната" му част за възстановяване на суми на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,