Решение № 4373 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 998/2021 г.

Решение № 4373 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 998/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане, подадено от Комисията за енергийно и водно регулиране, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, на решение № 6088/18.10.2019 г. по адм. дело № 7369/2019 г. на Административен съд-София град и решение № 12140/30.09.2020 г. по адм. дело № 14101/2019 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Във връзка с първото отменително основание, като нови доказателства по делото са представени решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, а за установяване на второто - решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на Административен съд-София град и спорът е решен по същество, като е отхвърлен искът, предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу Комисията. В подкрепа на искането си, подателят му представя и решение от 3.09.2009 г. постановено по дело № С-2/08 на СЕС. В открито съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния представител на КЕВР юрисконсулт Д. Л., която претендира и присъждане на направените по делото разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, направени в настоящото производство за адвокатска защита от ответната страна. Ответната страна – "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г., изразява становище за недопустимост на искането за отмяна в частта му, с която решенията са постановени в полза на КЕВР и за неоснователност в останалата му част и на двете правни основания. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. Видно от данните по делото, основното съдебно производство пред административния съд е по реда на ЗОДОВ. Образувано е по искова молба, предявена от "Електроразпределение Север" АД с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД, против Комисията за енергийно и водно регулиране, за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 356 лв. - адвокатско възнаграждение, изплатено в производство по обжалване на наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г. Постановлението е издадено от председателя на комисията и с него на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Ищецът се е позовал на факта, че по негова жалба, като адресат на постановлението, същото е отменено с решение № 56/5.02.2016 г. по НАХД № 1464/2015 г. на Районен съд-Габрово, в развилото се по което производство е ангажиран адвокат за процесуално представителство и са направени разноски за възнаграждението му. Претендирана е и законна лихва. За съвместно разглеждане с този иск е присъединена и искова молба, подадена от същата страна, отново за 1 356 лв. - имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, но вече по КНАХД № 100/2016 г. на Административен съд-Габрово, с решението по което е приета за неоснователна касационната жалба на КЕВР. И по отношение на този иск е претендирана дължима лихва. Административен съд-София град разгледал по адм. дело № 7369/2019 г. предявените искове по същество, при което приел, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и с решение № 6088/18.10.2019 г., осъдил КЕВР да заплати на ищеца сумата в размер общо на 720 лв. /по 360 лв. / - обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-423/17.12.2014 г., представляващи направените от електроразпределителното дружество, разноски по обжалване на наказателното постановление по НАХД № 1464/2015 г. на Районен съд-Габрово и за защитата му по КНАХД № 100/2016 г. на АС-Габрово, заедно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2016 г.; отхвърлил е исковете над уважения размер от 360 лв. по всяко едно дело до пълния предявен размер от 1365 лв. и са присъдени общо 273, 54 лв. разноски, направени в производството по двата иска. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд с две касационни жалби, подадени от КЕВР и от "Електроразпределение север" АД, по които е образувано адм. дело № 14101/2019 г. на ВАС, трето отделение. Съдът разгледал спора, при което приел касационните жалби за неоснователни и с решение № 12140/30.09.2020 г. оставил в сила решение № 6088/18.10.2019 г. по адм. дело № 7369/2019 г. на АССГ. При тези данни по делото, съдът намира, че искането на КЕВР за отмяна на решенията в частта, с която са отхвърлени исковете на "Електроразпределение север" АД над уважения размер от по 360 лв. до пълния предявен размер от по 1356 лв. за недопустимо, тъй като право да иска отмяна има само тази страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая след частично уважаване на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно-наказателно производство, за КЕВР не е налице правен интерес от отмяна на решенията в тази им част, поради което искането в тази му част следва като недопустимо да се остави без разглеждане /решение по адм. дело № 12432/2020 г., ВАС, петчленен състав/. В останалата му част искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК е неоснователно. В т. 1 от разпоредбата е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.11.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. На първо място те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и Комисията при полагане на необходимата грижа, би могла да ги представи на съда като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценката по основателността на предявения иск, но същите не представляват основания по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на вече влезли в сила съдебни решения /решение по адм. дело № 6207/2013 г. на ВАС, петчленен състав/. На второ място, което и е много по-съществено, те нямат характера на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело. Сами по себе си те не установяват факти, касаещи процесното правоотношение. Това е безусловно задължително видно от тълкуване и на съдържанието на т. 6 от чл. 239 АПК. С посочената разпоредба е въведено като отменително основание наличието на постановено решение от Европейския съд за защита на правата на човека, за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Установеното нарушение следва да е на не която и да е разпоредба на Конвенцията, нито по отношение на който и да било правен субект, а при реализирането на конкретното правоотношение и постановяването на влязлото в сила решение. Разгледани от този аспект, представените от КЕВР, решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба по никакъв начин не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Наред с горното следва да се отбележи, че решението по дело С-279/2009 г. не съдържа отговор на въпроси, дори косвено относими към спора относно основателността на предявения иск. Решението касае предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се в която и да било от двете форми - освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС, касаят така поставения въпрос, насочен само към предоставянето на правна помощ. Преценено от тази гледна точка, то няма никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на отменителното производство. Още повече, че внимателният им прочит установява че, както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали в мотивите на напълно относима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС, общоважима за страните членки на Европейския съюз. Това прави искането на КЕВР за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК неоснователно. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание - това по чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание КЕВР се позовава на решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това, предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1 356 лв., във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела, пред различни съдилища. Цитираното решение, на което според комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае производство, образувано при обжалването на наказателно постановление № 202/30.01.2015 г. - НАХД № 2493/2015 г. на Районен съд-Русе. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води до установяването на различна фактическа обстановка. Видно от решение № 1349/31.01.2019 г., касационният състав изрично е посочил, че е допустимо да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползване на адвокатска защита в производство по обжалване на наказателни постановления и в тази връзка е разгледал представените по делото пред районния съд, писмени доказателства, като в резултат съответните фактически установявания, отхвърлил предявения иск като недоказан. В решенията, предмет на настоящото отменително производство, е приета за установена друга фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказано по безспорен начин извършването на плащанията, поради което и искът е уважен частично. Така, данните по делото ясно показват липсата на идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения. Не е налице един от съществените елементи по чл. 239, т. 4 АПК, поради което предявеното искане за отмяна и на това основание, като неоснователно подлежи на отхвърляне. В този смисъл, цитираната в искането за отмяна практика на СЕС е неотносима за настоящия случай, дори и разглеждана по аналогия. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява във връзка с предявеното от юрисконсулт Л. възражение за прекомерността му. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия