Решение № 10513 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл.88 ал.1, изречение трето ИК. Образувано е по жалба на А. Карагьозов, с адрес за съобщения в [населено място], община Драгоман, в която е вписано, че се обжалва решение 2316-73/21.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Драгоман, с което комисията е оставила без разглеждане негов сигнал за евентуално извършено нарушение на ИК. Според жалбоподателя решението на общинската избирателна комисия е постановено в противоречие с материалния закон и е резултат от съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като развива подробни доводи в този смисъл. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с упълномощен адв. П. Симеонова излага съображения в подкрепа на твърденията си. В края на жалбата е изразено несъгласие с решение 2795-МИ/26.10.2023 г., с което Централната избирателна комисия /ЦИК/ е оставила без разглеждане жалбата срещу горепосоченото решение на ОИК- Драгоман. Жалбоподателят счита, че ЦИК не е направила минимален опит да адресира възраженията за липса на безпристрастност на ОИК- Драгоман, което представлява незачитане на принципите на правото на Европейския съюз, които според СЕС намират приложение при произвеждането на местни избори в държавите членки. От текста на жалбата и от направеното от адв. Симеонова уточнение може да се извлече, че с нея се претендира отмяна на двете оспорени решения и връщане преписката на административния орган за ново разглеждане, съобразно указанията на съда и изискванията на чл. 10, ал. 2 АПК. Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, с представен списък. Ответникът Общинска избирателна комисия Драгоман оспорва жалбата чрез председателя на комисията И. Миланов, който пледира за отхвърлянето й като неоснователна в една част и като процесуално недопустима в останалата част. Ответникът Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на А. Карагьозов за процесуално допустима - подадена е в законния срок и предвид разпоредбата на чл. 88, ал.1, изречение трето ИК обжалването е пред Върховния административен съд /ВАС/, както е постановено в определение 8327/08.07.2021г., по адм. д. 7083/2021г. на петчленен състав на ВАС. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Централната избирателна комисия е сезирана с жалба вх. МИ-15-953 от 24.10.2023 г., предявена от А. Карагьозов срещу решение 2316-73 от 21.10.2023 г. на ОИК Драгоман, с което последната се е произнесла по сигнал от 20.10.2023 г., подаден от А. Карагьозов с твърдение за нарушаване на чл. 168, ал. 3 ИК с приложени: брой 90 на общински вестник за м. август- септември, екранни снимки на официалната страница на община Драгоман и екранна снимка от страница на фейсбук- група, с искане за признаване на незаконна агитация от страна на ПП ГЕРБ и/или кандидата за общински съветник и кандидат за кмет на община Драгоман А. Иванов. С постановеното решение ОИК Драгоман е оставила без разглеждане жалбата, като се е мотивирала, че посоченият от сигналоподателя брой 90 на общински вестник е излязъл в периода август- септември, тоест преди започване на предизборната кампания, а и фейсбук публикациите съгласно § 1, т. 17 ДР на ИК не са обект на наблюдение и контрол от органите, ангажирани по изборния процес. С атакуваното решение ЦИК е оставила без разглеждане жалбата на А. Карагьозов, поради липса на пряк правен интерес от обжалване на решението на ОИК- Драгоман. Комисията е приела, че с него не се засягат права или законни интереси на жалбоподателя, тъй като подаденият от А. Карагьозов сигнал до ОИК - Драгоман, има само уведомителен ефект и не поражда право на заявителя за участие в административнонаказателното производство, включително право да обжалва отказ да се започне такова. Оттук е изведен извод, че лицето, депозирало жалбата до ЦИК, не се явява заинтересована страна в проведеното по неговия сигнал производство. Решаващият съдебен състав счита, че оспореното решение 2795-МИ/26.10.2023 г., на ЦИК е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Преди всичко следва да се има предвид, че се прилагат изричните норми на Изборния кодекс, поради което в настоящия случай не се прилага разпоредбата на чл.124 ал.2 АПК. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 26 ИК, Централната избирателна комисия като такава за провеждане на всички видове избори, съобразно чл. 46, ал.1 ИК, се произнася като разглежда всички жалби срещу решения на районните и общинските избирателни комисии, както и на секционните избирателни комисии извън страната. Според чл. 88, ал.1 ИК решенията на ОИК може да се оспорват в тридневен срок от обявяването пред ЦИК, която се произнася в тридневен срок с решение. Ето защо ЦИК в конкретната хипотеза, се произнася като горестоящ административен орган, а не като съдебна инстанция. С оглед на това за нея е налице задължение за произнасяне по възникнал административно-правен спор. В противен случай, ако се възприеме подхода за оставяне без разглеждане на жалби в административни производства, независимо от начина на сезиране, то едно изцяло административно производство по сигнал за нарушения, каквато възможност е предвидена изрично в чл. 87 ал.1 т.22 ИК, както и в чл.57 ал.1 т. 26 ИК, се обезсмисля. Предвид текста на чл. 57, ал.1, т. 28 ИК в ЦИК се води публичен регистър за жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях. Задължение на ЦИК е да се произнесе по жалбата, независимо от резултата на произнасяне, но тя не може да я оставя без разглеждане поради липса на правен интерес. Изборният кодекс е предвидил инстанционен контрол на решението на общинската избирателна комисия, независимо от крайния резултат и независимо от начина на сезиране на Общинската избирателна комисия и предмета на разглеждане. След като законодателят е приравнил решението на Общинската избирателна комисия на административен акт, същият е годен да бъде предмет и на съответния инстанционен контрол, осъществяван от ЦИК. След като е предвидена възможност за подаване на сигнали по реда на Изборния кодекс, то следва да се изчерпи административната възможност за контрол по тях, така също и съдебна такава, предвид всички процесуални възможности, регламентирани в Изборния кодекс. В правомощията на Централната избирателна комисия липсва регламентирана процесуална възможност за постановяване на решение за оставяне без разглеждане на жалба, когато същата е предявена от страната, която е сезирала органите по ИК за произнасяне по конкретно поставени въпроси. В настоящия случай жалбоподателят пред ЦИК не е друго лице, а това, което е поставило началото на административното производство, поради което не следва да му се отрече правния интерес от обжалване на решение, с което не се установява нарушение. Аргумент в този смисъл е и невъзможността за контрол по друг ред, когато се касае за подаване на сигнал при установяване на липса на нарушение. От съществено значение е и обстоятелството, че не е предвидена императивна правна норма, която да изключва този вид актове от обжалване по реда на ИК. Административните актове, каквото безспорно е решението на ОИК, подлежат на оспорване пред горестоящия административен орган, какъвто в случая се явява ЦИК. Съобразно разпоредбата на чл. 88, ал.1 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; са подадени след срока по чл. 84; подателят няма интерес от обжалването; подателят писмено оттегли жалбата или протеста. Основанията са изчерпателно изброени и липсата на правен интерес не е сред тях. Ако се възприеме процесуалното поведение на ЦИК в настоящия случай означава решението на ОИК да остане единствено произнасяне, без административен или съдебен инстанционен контрол, което е в противоречие с общата клауза за обжалваемост. В този смисъл е актуалната съдебна практика по този вид казуси решение по адм. д. 10158/2023г. и решение по адм.д. 10295/2023г., двете постановени от състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, като в случая няма основание за отклоняване на формираната практика, предвид спазване принципите на последователност и предвидимост, прогласени в чл. 13 АПК. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя развива подробни аргументи срещу участието на председателя на ОИК Драгоман при гласуване на оспореното решение на комисията, като излага становище за пристрастност и ангажираност на председателя И. Миланов от изхода на спора, което налагало отвод на това лице при разглеждане на процесния сигнал. Тези възражения са нови, не са включени в съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда и са релевирани след изтичане на тридневния преклузивен срок за обжалване, поради което съдът не следва да се произнася по тях. По изложените съображения съдът счита, че ЦИК дължи произнасяне по съществото на спора, поради което оспореното решение на тази комисия следва да бъде отменено и преписката да й бъде върната за произнасяне по съответния ред. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът - Централната избирателна комисия следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски, възлизащи на 300 лв., представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 88 ал. 1, изречение трето, във връзка с ал. 2 и чл. 58 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,