Решение № 10690 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от З. Стефанова в качеството и на заместник-кмет на Община Русе с ресор Икономика и международно сътрудничество, приподписана от А. Стефанов гл. юрисконсулт в отдел ПНО при Община Русе, срещу решение 130/10.05.2023г., постановено по адм. дело 568/2022г. на Административен съд Русе, с което заповед РД-01-3817/22.11.2022г., издадена от заместник-кмета на Община Русе с ресор Икономика и международно сътрудничество е обявена за нищожна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Ответникът В. Велев чрез процесуалния си представител адв. К.Христова, в депозирана писмена молба оспорва касационната жалба, развива доводи за правилност на съдебното решение, поради което иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът И. Чолаков, не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Русе е обявил нищожността на заповед РД-01-3817/22.11.2022г. на заместник-кмет на община Русе и с втори диспозитив община Русе е осъдена да заплати сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е постановена от некомпетентен орган. Тълкувайки нормите на чл. 14, ал.1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС, чл. 39, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, както и относимите разпоредби на Наредба 1 за общинската собственост приета с решение на Общински съвет-Русе, съдът е обосновал извода, че волята на органа на место самоуправление е, че административните актове, с които се открива респективно приключва процедурата за провеждане на търг, следва да се издават от кмета на общината, а всички останали актове и действия, свързани с организацията и провеждането на търга да се издават от оправомощено лице. Въз основа на което е приел, че заповед РД-01-3400/19.10.2022г., с която е открита процедурата по провеждане на търга е нищожна, което е довело до нищожност и на провелото се производство, водещо до невъзможността да породи правни последици. Административния съд е приел, че оспорената заповед, с която е приключва производството от една страна, с оглед проведения без правно основание търг не е възникнало основание за издаване на същата, а от друга страна е издадена от некомпетентен орган, поради което е счел, че е налице нищожен административен акт. Обжалваното решение е правилно.При съобразяване със събраните в хода на производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до правилен и обоснован извод за нищожност на оспорения административен акт. В правната теория, така и в съдебната практика се застъпва становището, че при липса на законоустановени критерии за нищожност, един административен акт следва да се приеме за нищожен тогава, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или при пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т.е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление. В настоящия случай процедурата по провеждане на публичен търг с явно наддаване е открита със заповед РД-01-3400 от 19.10.2022г. на заместник-кмета на Община Русе, последният е утвърдил и тръжната документация, както и че е предприел следващите действия по провеждане на търга, в това число е издал оспорената заповед РД-01-3817/22.11.2022г., с която е извършено класиране и е определен участника спечелил публичния търг с явно наддаване за отдаване под наем недвижим имот общинска собственост определен . Настоящият съдебен състав счита, че административния съд точно е тълкувал и приложил разпоредбите на ЗОС, ЗМСМА и Наредба 1 за общинската собственост. С чл.14, ал.1 от ЗОС е предвидено, че свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица. С ал. 2 на същата разпоредба е указано, че отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. От анализа на тези разпоредби следва да се обоснове извода, че не е предвидено провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс от оправомощени от кмета на общината длъжностни лица. Единствено в ЗОС е предвидена възможността оправомощеното длъжностно лице да сключи договор за наем съгласно чл.14, ал.2, изр.2 от ЗОС, при това само след провеждане на търг или конкурс от кмета и след изрично оправомощаване за това от кмета на общината. Според т.1 от Тълкувателно решение 4/2004 г. по т. д. 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. За да може да се осъществи валидна делегация на правомощия е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. Видно от гореизложеното в ЗОС не е предвидена такава възможност във връзка с провеждане на тръжна процедура. В изпълнение на разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗОС, която предвижда, че редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници, се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област Общински съвет Русе, с решение е приел Наредба 1 за общинската собственост. В същата в Глава пета Ред за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, в чл. 48 е указано, че публичните търгове или публично оповестените конкурси по тази глава с организират и провеждат от кмета на общината или оправомощени от него лица. Видно от заповед РД-01-3400/19.10.2022г. на заместник-кмета на Община Русе като правно основание е цитирана именно нормата на чл. 48 от Наредбата, а по силата на чл. 5, ал. 1 АПК съдът следва да извърши проверка за съответствие на подзаконовия нормативен акт, послужил като основание за издаване на индивидуалния или общ административен акт, с по-високите по степен актове, в противен случай съдът би могъл да наруши принципа на законност - чл. 4, ал. 1 АПК, и неговото проявление визирано в чл. 5, ал. 1 АПК. Въз основа на което противно на твърдяното от касационния жалбоподател следва да се приеме, че действително в чл. 48 от наредбата е предвидено публичните търгове или публично оповестените конкурси да се организират и провеждат от кмета на общината или оправомощени от него лица, но тези разпоредба обаче не е специална спрямо описаните по-горе норми от ЗОС, а е разпоредба от по-нисък ранг /подзаконова/ и тя не може да урежда права, каквито не са законово уредени. Единствено делегиране на права може да бъде налице в хипотезата на подписване на договора за отдаване под наем на недвижим имот след провеждане на тръжната процедура съгласно законовата уредба в чл.14, ал.2, изр.2 от ЗОС. Всяко разширително тълкуване би противоречало на обсъдените разпоредби от ЗОС и ЗМСМА. Тук е мястото да се посочи, че с наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС може само да се регламентира процедурата за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, но не и да предвиди възможност за делегиране на права за провеждане на тръжната процедура, след като възможност за такава делегация не е предвидена в коментираните по-горе правни разпоредби, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е нищожна, тъй като не е налице хипотезата на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, тъй като разпоредба на чл. 14, ал. 2 от ЗОС не предвижда делегиране на правомощия по провеждане на тръжна процедура, а единство е допустимо при подписване на договор за наем. В случая правилно административният съд е приел, че процесната заповед на заместник-кмета на община Русе е издадена от некомпетентен орган. Въз основа на гореизложеното е обоснован извода, че последния не е могъл да организира и проведе публичния търг за отдаване под наем на недвижим имот - частна общинска собственост /това е правомощие на кмета на община Русе/. Следователно издавайки заповедта, с която е обявен спечелилия търга, той е издал нищожен административен акт. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че по отношение на оспорения административен акт е нищожен поради това, че от една страна е проведена тръжна процедура без правно основание, а от друга заповедта е издадена от некомпетентен орган. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви в обжалвания съдебен акт, поради което и на основание чл.221, ал.2, изречение последно, АПК препраща към тях. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение, с което е обявена за нищожна заповед РД-01-3817/22.11.2022г. на заместник-кмета на община Русе не страда от релевираните с касационната жалба пороцие е правилно, валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Направеното искане от страна на ответника е основателно, същото е своевременно направено и доказано, представен е договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 38, ал.1, т. 3, въз основа на което на основание чл. 38, ал. 2 касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в минималния размер от 1000 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,