Решение № 14299 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2016 г.

Решение № 14299 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8662/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Р. Б. Д., чрез адв. А. Т. срещу Решение № 3869 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 975 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "ГИТ") за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лв., произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-2304089 от 23.04.2012 г. (НП), издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение по нахд № 11936 по описа на Софийския районен съд (СРС) за 2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, Д. е осъден да заплати на ИА "ГИТ" сума в размер на 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се направените от съда изводи, че заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение не подлежи на обезщетяване в производство по специалния ред съгласно ЗОДОВ. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд сочи в решението от една страна, че в исковата молба не се съдържа твърдение за причинени имуществени вреди. От друга страна, неправилно съдът приема, че в хода на производството не са доказани две от предпоставките за реализиране на имуществената отговорност - настъпила вреда и причинна връзка между отмененото НП и твърдените вреди. В нарушение на материалния закон е изводът му, че направените разноски от Д. в хода на съдебното административнонаказателно производство следва да останат в негова тежест. Също така в нарушение на закона съдът го е осъдил да заплати на настоящия ответник по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковата претенция да бъде уважена като исковата сума му бъде присъдено изцяло, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, постановено по нахд № 11936 по описа на СРС за 2012 г. Претендират се и сторените разноски в двете съдебни инстанции за държавни такси и платени адвокатски възнаграждения. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира сторените в производствата разноски по представен списък и доказателства за извършването им. Ответникът - ИА "ГИТ" не представя писмен отговор на касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд С. - град е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ИА "ГИТ", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на Р. Б. Д. обезщетение в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановеното решение по нахд № 11936 по описа на СРС за 2012 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на посоченото нахд за отмяна на НП № 23-2304089 от 23.04.2012 г., представляваща заплатено от Д. адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по това дело. Установено е от първоинстанционния съд, че НП № 23-2304089 от 23.04.2012 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - С., с което на Д., за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена глоба в размер 2500,00 лв., е отменено с решение без номер и дата, постановено по нахд № 11936 по описа за 2012 г. по описа на СРС, влязло в сила на 26.02.2013 г. В производството по нахд № 11936/2012 г. Д., в качеството си на жалбоподател е бил представляван от упълномощен процесуален представител - адвокат Тодорова. Въз основа на представения по делото в СРС договор за правна защита и съдействие от 13.06.2012 г., сключен между Д. и адв. А. Т., съдът е приел за установено, че настоящият касационен жалбоподател е заплатил на посочения адвокат в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Предмет на договора е "процесуално представителство пред СРС, както и процесуално представителство без ограничение, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, за действия, представляващи разпореждане с предмети на делото, както и да предявява искове за гражданско състояние, да изменя исканията в хода на делото, както и да сключва помирения". При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АССГ е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, допустим е, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в производството вреди, но разгледан по същество е неоснователен. Като се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия от Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът е посочил, че искът е предявен пред компетентния съд, а за квалифицирането му като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е основният характер на дейността на органа, негов издател. Приел е, че е налице първата от предпоставките за основателност на претенцията, доколкото посоченото по - горе НП е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Тъй като не са налице останалите кумулативно изискуеми предпоставки, е направил извод за неоснователност на предявената пред него искова претенция. Съдът е мотивирал така направения извод с това, че не било доказано, че настъпването на имуществени вреди за Д., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение е във връзка с обжалването на НП № 23-2304089 от 23.04.2012 г. Според съда, Д. претендирал заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лв. - изплатен адвокатски хонорар за "изготвяне на жалба, процесуално представителство и защита пред съд" с позоваване на представен пред СРС по нахд № 11936/2012 г. договор за правна защита и съдействие. Като се е позовал на формулирания в договора предмет е приел, че не се установява връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение и проведеното производство по посоченото дело в СРС, приключило с отмяна на НП № 23-2304089 от 23.04.2012 г. Предвид това е направил извод, че ищецът - настоящ касационен жалбоподател не е доказал, че настъпилите неблагоприятни последици в имуществената му сфера са именно в резултат на обжалването на посоченото НП, както и това, че е налице причинно - следствена връзка между отмененото НП и претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването му. По тези съображения е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е Д. да заплати на ИА "ГИТ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необоснован на приетите по делото доказателства е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция поради неустановяване останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Установява се от приобщеното нахд № 11936 по описа на СРС за 2012 г., че жалбата срещу НП № 23-2304089 от 23.04.2012 г. е подписана от адв. А. Т., като пълномощник на Д.. Към нея е приложен оригиналът на договор за правна защита и съдействие и пълномощно (описано в същата) от 13.06.2012 г., обективирани на една и съща страница. В съдебното заседание пред СРС на 13.11.2012 г. Д. е бил представляван и защитаван от адв. Тодорова въз основа на посоченото пълномощно. При тези факти необоснован се явява изводът на съда, че не се установява връзката между заплатеното адвокатско възнаграждение и проведеното производство по посоченото дело в СРС, приключило с отмяна на НП № 23-2304089 от 23.04.2012 г. От значение се явява и това, че съставът на СРС е допуснал процесуалното представителство на Д. от адв. Тодорова в съдебното заседание именно въз основа на посоченото пълномощно (обективирано на същата страница, на която е и договорът за правна защита и съдействие). Тази негова преценка не може да бъде преразглеждана на този етап. Отделно, основателни са и възраженията на касационния жалбоподател, направени от представляващия го адвокат в хода по същество, че към момента на изготвяне на жалбата и подаването й в СРС номерът на делото, което ще се образува по нея не е бил известен. Предвид това и при съобразяване на посоченото тълкувателно решение, неправилен е направеният от състава на АССГ извод, че ищецът - настоящ касационен жалбоподател не е доказал, че настъпилите неблагоприятни последици в имуществената му сфера са именно в резултат на обжалването на посоченото НП, както и това, че не е налице причинно - следствена връзка между отмененото НП и претендираните като претърпени имуществени вреди разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването му. Исковата сума в размер на 300,00 лв. е реално заплатена на адв. Тодорова, осъществила процесуалното му представителство по нахд № 11936/2012 г., което правилно е отчетено и от първоинстанционния съд. Следователно, обезщетението за претърпените вреди е доказано и по размер. При установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС по обжалването и отмяната на посоченото НП до претендирания размер от 300,00 лв., тази сума следва да бъде присъдена на Д., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, постановено по нахд № 11936 по описа на СРС за 2012 г. - 27.02.2013 г. (виж л. 57 от първоинстанционното дело) до окончателното й изплащане, така както е претендирана с исковата молба. По изложените съображения, решението като неправилно следва да се отмени изцяло (вкл. относно разноските) на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а делото да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като се уважи предявеният иск. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д. исковата сума, ведно с лихвата, както е претендирана. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси съобразно представените доказателства за извършването им и представения списък на разноските. Ответникът по касация ИА "ГИТ" е направил възражение за прекомерност на заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2016 г. пред АССГ, което, като основателно, предвид ниската фактическата и правна сложност на делото следва да бъде уважено. Възнаграждението за тази инстанция следва да бъде намалено до размера на 300,00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Д. сума в общ размер на 815,00 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции, от които: 300, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. държавна такса за първоинстанционното производство; 5,00 лв. внесена държавна такса за касационното производство и 500,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2016 г., представен по настоящото дело. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в касационното производство не е направено от ответника, с оглед което и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс размерът му не може да бъде обсъждан от настоящия състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение