Решение № 16087 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 594/2013 г.

Решение № 16087 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 594/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област Стара Загора срещу решение № 249 от 27.11.2012 г. по адм. д. № 419/2012 г. на Административен съд Стара Загора с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено със съответните последици. Ответниците Яна Генева Димитрова и Милко Янков Тодоров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена, като незаконосъобразна Заповед № РД-09-154/24.09.2012 г. на Областния управител на област Стара Загора и делото като преписка е върнато на административния орган за произнасяне по искане вх. № 823р/22.06.2010 г. от Яна Генева Димитрова и Милко Янков Тодоров при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон по отношение на жалбоподателите, които са съпруга и син на репресираното лице и имат качеството на правоимащи лица, като не е съобразил разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ /. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, който се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че жалбоподателите са наследници на репресираното лице Янко Тодоров Димитров, който през 1993 г. по тогавашния ред, е получил обезщетение за част от срока на репресията. С искането, по повод на което е образувано административното производство, се претендира доплащане на обезщетение на основание чл. 6 от ЗПГРРЛ /Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г./, съгласно който правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. В контекста на предписанията на чл. 1 - 3 от Закона, административният орган неправилно е приел, че правото на репарация на причинените вреди от репресия е реализирано и е отказал претендираното доплащане. Наследниците на репресираното лице имат право да се възползват от изменението в закона, с което отпада предходното предвидено ограничение в размера на обезщетението при положение, че за наследодателя им са били налице всички изискуеми предпоставки за получаване на това обезщетение. По тези съображения, обосновано и законосъобразно, съдът е отменил процесната заповед и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл е Решение № 14990 от 16.11.2011 г. по адм. д. № 10778/2011 г. на III отд., ВАС. По изложените съображения, като валидно, допустимо и правилно, решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение